Причини за разцеплението във Върховния македоно-одрински комитет

Съперничеството между представителите на отделните групи във ВМОК

Борис Сарафов със своите инициативи и активности се налага като безспорен водач на организацията. В членовете на ВМОК се поражда самочувствие на  силни и непокорни на държавните органи дейци. Те започват да демонстрират в организацията поведение на „държава в държавата”. Някои от тях си позволяват да заплашат дори самия премиер с убийство.           

Властолюбивият княз Фердинанд също е недоволен от поведението на Борис Сарафов. Затова решава да обуздае Върховния комитет, като го постави под контрола на държавата.

За изпълнител на тази задача е натоварен генерал Иван Цончев.

Борис Сарафов се договаря с генерала да го замени на председателския пост на предстоящия редовен конгрес на комитета на 18 март 1901 г. В последния момент Сарафов отказва да изпълни уговорката. Въпреки това генералът подава оставка от армията и се кандидатира, окуражен от двореца.

Между двамата пламва открита война.

Русия проявява интерес към дейността на Борис Сарафов

През 1902 г. демонстрираната политическа и организационна свръхактивност на Сарафов заинтригува руския посланик Бехметев. Той вижда в дейността на Сарафов и политиката, която води чрез ВМОК, заплаха за руските имперски интереси на Балканите и в частност в Македония. Затова в частен разговор му казва да не надценява възможностите на ръководената от него организация, тъй като ключовете за решаване на Македонския въпрос се намират в Санкт Петербург.

Бехметев предлага неговата дейност да бъде координирана с руската политика и руските интереси на Балканите и най-вече на Македония.

Когато се очертава превес в противоборството в полза на Сарафов, правителството се намесва решително.

Акция на правителството за неутрализиране на Борис Сарафов

На 23 срещу 24 март 1901 г. в София са арестувани Борис Сарафов заедно с Тома Давидов, Владимир Ковачев и Георги Петров, обвинени за участие в убийството на румънския журналист Михайляну. Последният е автор на поредица от антимакедонски статии.

Този арест помага на генерал Цончев да овладее Върховния комитет.

Борис Сарафов е оправдан на 2 август същата година, като веднага след това взема участие в ІХ конгрес на Македоно-одринската организация. По време на конгреса противникът на Борис Сарафов, генерал Цончев, е избран за подпредседател на ВМОК, като овладява постепенно организацията.

Конфликтът между Борис Сарафов и ген. Иван Цончев

Постепено се засилва личният конфликт между Борис Сарафов и генерал Иван Цончев. Такъв се заражда и между ВМОРО и ВМОК.

На Десетия македоно-одрински конгрес Сарафов влиза в нови конфронтации с групата привърженици на Иван Цончев и създава отделен комитет, начело с Христо Станишев.

През декември 1902 г. обаче се противопоставя на идеята на Михаил Герджиков и Вълчо Антонов за убийство на Иван Цончев.

Борис Сарафов и Наум Тюфекчиев обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстратиев Гешов, с цел да се иска откуп, но планът им се осуетява.

С авантюристичните си действия Сарафов губи доверието както на българските власти, така и на вътрешната организация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.