Българщина

21 Септември 2017

4224

Животът днес

С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

- Акад. Велев, стигнахме до втория етап на четвъртата ни национална кауза...

- Това е обявяване на независимостта на България, стремежът към държавна независимост... Обявяването на независимост е едно от трите най-значими събития в новата история на България - след Освобождението и Съединението, това е извънредно важна стъпка към реализиране на българската национална кауза. 

- Защо е важно да знаем какво се е случило на 22 септември, историческа дата, която по значение се нарежда до 3 март и 6 септември?

- Защото на тази дата Княжество България нарушава и категорично отхвърля Берлинския договор от 1878 г., според който отечеството ни  е записано като васално на Османската империя. Това затормозява стопанското развитие на страната ни и ограничава възможностите й в международните отношения.

- Тоест васалното княжество не е пълноправен субект на международното право? 

- Да, то плаща годишен трибут на Високата порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Стремежът на младата ни държава е да скъса със зависимостта си от Високата порта и да утвърди  самостоятелния си характер. Защото Княжеството навлиза в международните отношения, акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, иска да участва в европейски конференции...

- Обявяването на независимостта се случва чак през 1908 г., т.е. 30 години след Освобождението ни през 1878 г.

- Първите опити за националната ни независимост са правени още през 1897 г. по времето на управлението на Константин Стоилов. Но десет години по-късно, през 1907 г., става скандал: Турция енергично протестира срещу опита на България да участва като суверенна държава в провеждането на Хагската конференция. Тогава българските политици окончателно осъзнават, че е време да се ликвидира васалитетът на страната ни към Османската империя. 

- Защо нещата се случват точно през 1908 г., какво е обяснението на българската историография?

- Защото през септември 1908 г. възникват най-благоприятните условия за целта, предначертана от нашата дипломация. Точно тогава вниманието на великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време на 11 юли 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат и възстановяват Конституцията на Османската империя от 1878 г.  

- И въпреки това избухва скандалът с нашия посланик в Цариград...

- Удобен повод за започване на акцията за независимост е възникването на този дипломатически скандал: оказва се, че Иван Гешов, посланик на България в Цариград, на 30 август 1908 г. не е поканен на прием по случай рождения ден на султана. Гешов апелира властта в София да обяви независимост. На отправения протест отговаря външният министър Тефик паша. Той заявява, че г-н Гешов не е представител на суверенна държава, макар че години наред българският дипломатически представител е присъствал на тези приеми. 

- Как реагира София на този апел? 

- Министър-председателят Александър Малинов нарежда на външното ни министерство демонстративно да отзове посланика ни от Цариград, както и да се предприемат решителни дипломатически действия за прекъсване на зависимостта от Османската империя. Това означава подготовка за обявяване на независимост.

- По това време избухва и стачката в Източната жп линия, какво е нейното значение?

- Това събитие също катализира действията на българите. Източните железници формално са собственост на германски и австрийски предприемачи. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се дотам обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет.

- Какво се случва по-нататък?

- Имайки предвид създалата се ситуация, между 23 и 26 август 1908 г. премиерът Александър Малинов започва да води серия от разговори с княз Фердинанд. Въпреки проявата на известни колебания и нерешителност монархът предприема дипломатическа обиколка по дворовете на Европа. На 11 септември във Виена той получава обещание за твърда подкрепа. Това позволява да се вземе окончателно решение и да се пристъпи към обявяване на независимостта ни. Така се стига до съдбоносния акт за прокламиране на независимостта ни, която е обявена на 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в Иван-Асеновата черква „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Цяла България празнува и ликува. 

В манифеста, прочетен от цар Фердинанд I, се изразява надежда „този акт да намери одобрението на великите сили”, а отношенията с Османската империя да се издигнат на още по-високо равнище. Текстът на манифеста завършва с думите: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”. 

- Освен обявяването на независимостта на същата дата княз Фердинанд е провъзгласен за цар...

- И още нещо интересно: публикуваният плакат с манифеста е декориран със снимките на цар Фердинанд I и на водещите военачалници на българската войска. По този начин се прави внушение, че българската държавна независимост се подкрепя от българската армия, която е готова да я защити на всяка цена.

- Но независимостта на България е призната през 1909 г. 

- Русия първа поздравява България с този голям политически  и дипломатически успех. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави.

- Защо великите сили изчакват 5-6 месеца, за да признаят нашата независимост?

- Според министър-председателя Александър Малинов и финансовия министър Иван Салабашев обявяването на независимостта на България е свързано и с известни компромиси, които е трябвало да направи нашата страна. Става дума за откупването на турския дълг към Русия, свързан с военните контрибуции, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници, които България трябва да изплати. 

- Как се уреждат тези проблеми?

- На 3 март е подписан руско-турски протокол, който урежда финансовите въпроси между България и Турция с турски дълг към Русия от военните контрибуции. Русия отпуща заем на България от 82 000 000 лв. На 6 април е подписан българо-турски протокол, с който България приема руско-турските финансови задължения, като Турция се отказва от всякакви материални и финансови претенции към България и признава нейната независимост. А чак на 13 юни 1909 г. се урежда и откупването на Източните железници на българска територия (310 км). Постигнато е споразумение дружеството „Източни железници” да бъде  обезщетено с 2 111 978,55  лв. Този дълг към Русия е разсрочен. 

С това завършва борбата за обявяване на национална независимост, която е етап от стремежа за реализиране на националната ни кауза за обединение на България.

 

 

 

 

Сподели във Facebook