Житейският път на поручик Петър Шанданов криволичи между ВМРО, сраженията, лагера Белене и реабилитацията

Петър (Перо) Димов Шанданов е български офицер  и революционер, деец на ВМОРО, ВМРО, запасен член на ЦК на ВМРО. През 1912 г. се присъединява към ВМОРО. Там изпълнява поръчения на градския революционен комитет, а след половин година преминава в нелегалност и е секретар на четата на Георги Чуранов.

Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Награден е с орден „За храброст “ IV степен.

През 1913 г. участва в Охридско-Дебърското въстание, след което е заловен и съден от сръбски съд. Освободен е, след което през Албания се установява в България.

В 1914 г. постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1916 г.

Участва в Първата световна война като офицерски кандидат в Пети полк на Единадесета дивизия. Войната завършва с чин поручик.       

През 1921 г. напуска военната служба и се записва да следва право в Софийски университет. Там поддържа контакти с представители на всички крила на македонското освободително дело, но все пак клони към ВМРО.

В края на годината е администратор на вестник „Македония“, а през пролетта на 1922 г. влиза в Македония като войвода на чета заедно с Илия Кушев.

Секретар е на Битолския окръжен конгрес от 1923 г., който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Алексо Стефанов.

След убийството на Тодор Александров Шанданов е сред основните организатори и изпълнители на убийствата в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 г., като заедно с Кирил Дрангов убива Алеко Василев.

Обявява се срещу част от убийствата на леви дейци на емиграцията, заради което назрява конфликт между него и Иван Михайлов.

След убийствата на Панчо Михайлов, Евтим Цеков и комуниста Димитър Аврамов Петър Шанданов влиза в открит конфликт с Иван Михайлов.

Впоследствие участва в комисия заедно с Кирил Пърличев и Мишо Шкартов, чиято цел е да изглади задълбочилите се различия между Иван Михайлов и останалото ръководство на ВМРО.

При убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 г. Петър Шанданов се намира в Свиленград, но още на 8 юли се прибира в София и участва в разговори с члена на ЦК Георги Попхристов и представителите на ЗП на ВМРО, след което приема да замести убития Протогеров в централния комитет.

След като влизането му в ЦК на ВМРО е официално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации.

На съвещание от 20 юли 1928 г. Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членове на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония.

На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски  и Димитър Димашев в Белово, след което са изпратени на юг. Разбити са при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.

През ноември 1928 г. ръководителите на македонски бежански организации излизат с писмо до Шанданов, Георги Попхристов и другите около тях да се оттеглят от ВМРО.

Вместо това Шанданов и Георги Попхристов заминават за Цариград, прикривайки престоя си там със слухове, че са във вътрешността на Македония.

Още през есента на 1928 г. Мишо Шкартов свързва Петър Шанданов с Васил Антонов от Парижката група.

През 1930 г. Петър Шанданов тласка ВМРО (протогеровисти) все по-близо до ВМРО (обединена), след като в кратки срокове са убити Георги Баждаров, Васил Пундев, Наум Томалевски и други от дейните активисти на протогеровисткото крило.

През есента на 1931 г. Шанданов влиза в югославски и проюгославски кръгове, свързва се с югославското разузнаване чрез сръбския офицер Таса Динич, който занапред го субсидира.

Започва да получава пари от американски и английски фондове чрез д-р Г. М. Димитров, в близки отношения е и с представители на ПК Звено и тези на Дамян Велчев.

В края на 1932 г. Шанданов започва да пропагандира идеята за решаване на Македонския въпрос чрез Югославска федерация, заради което в средата на 1933 г. крилото му е силно критикувано от страна на ВМРО (обединена).

След падането от власт на правителството на Кимон Георгиев Петър Шанданов е многократно интерниран - в Карлово (откъдето бяга през януари 1934), в Разград (1935-1936), Пловдив (1936-1938) и в Гонда вода (началото на 1941).

В началото на Втората световна война окончателно се ориентира към левицата и участва в партизанското движение във Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона при Боян Българанов.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. подписва в София „Апела към македонците в България“ и влиза във Временното македонско представителство в Македонския научен институт заедно със Стефан Нанов и Георги Деспотов.

Включва се в АСНОМ и става член на Президиума на Народното събрание на Народна Република Македония.

Влиза в конфликт с Лазар Колишевски, като отхвърля тезите му за съществуването на македонски език и нация, след което напуска Югославия и се установява в България, където отговаря временно за връзките на правителствено ниво между двете страни.

На конгрес на Временното представителство на националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации от 4-5 февруари 1945 г. е включен в ръководството.

След това се сближава с Никола Петков, критикува политиката на ОФ по редица въпроси, заради което отново влиза в полезрението на Държавна сигурност.

Изпада в немилост и в началото на 50-те години е затворен в лагера Белене, където престоява няколко години.

След промяната на българската политика по Македонския въпрос в началото на 60-те години на миналия век е реабилитиран и награждаван с държавни отличия.

Пенсионира се като библиотекар в БАН.

През 1964 г. е награден с орден „9 септември 1944“.

 Умира през 1971 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв