Животът на македонската емиграция в България след Освобождението

Преселилите се у нас българи от Македония преживяват трудни моменти, свързани с установяването си на нови терени, строителството на нови къщи, оземляването и битовото си устройство. Въпреки това те бързо се приспособяват към новите условия на живот и бързо се вграждат в обществените структури на българското общество. Много от тях се включват и в политическия живот или в организирането на македонски емигрантски организации.

Политически и културен живот на македонската емиграция в България

Подписването на Берлинския договор предвижда оставането на Македония в рамките на Османската империя. Това решение предизвиква бурни протести в цяла Македония, което е повод да се създадат организации на македон­ските българи, които започват борба за присъединяване на Македония към Бъл­гария.

Първите македонски дружества, чиято задача е да подпомагат българското население в Македония, са основани след Берлинския конгрес от 1878 г.

Опити за обединението им в единна организация са правени и през 1885 г., но едва през 1895 г. идеята се реализира като Македонска организация, по-известна под името на ръководния си орган Върховен комитет.

След забраната на ВМОК през 1903 г. и фактическото му разпускане през 1905 г. емигрантските дружества се обединяват в Съюз на македоно-одринските благотворителни братства.

През 1885 г. български революционери създават „Македонски комитет”, който по-късно се трансформира в „Български таен централен революционен комитет”. В него членуват редица видни македонски дейци като Димитър Ризов, Пере Тошев, Христо Татарчев, Андрей Ляпчев, Тома Карайовов и др.  

Първоначалната задача на комитета е освобождаването на Ма­ке­дония. По-късно неговата цел се насочва към обединение на Кня­жество България и Източна Румелия.

По време на управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) политиката на правителството е към подобряване на държавните отношения с Османската империя. Под натиска на управляващите политическият живот на македонските организации затихва. Това налага създаването на конспиративни организации.

Съюзът на македонските емигрантски организации (СМЕО) е най-голямата и ръководна организация на македонската емиграция в България. Известна е още под името Македонски културно-просветни и благотворителни братства (МКПББ), които достигат 210 на брой.

Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите - пропагандирането на Македонския въпрос и защитата на човешките права на българите в Кралство Югославия и Кралство Гърция.

На 23 юли 1912 г. е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, Горна Джумая.

След края на Първата световна война през април 1919 г. до Парижката конференция е изпратен „Мемоар” на Изпълнителния комитет на македонските братства за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит. По-късно се провежда събор на братствата (между 28 септември - 1 октомври 1919 г.), на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите възстановената ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев. Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, както и до представители на държавите победителки, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит.

Начало на революционната дейност на македонските българи в емиграция

Наред с културно-просветните организации македонската емиграция пристъпва към създаване и на революционни организации, които си поставят за цел с оръжие в ръка да се борят за освобождението на Македония.

Такива организации са:

• Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО) е създадена на 23 октомври 1893 г. в Солун. През 1894 г. тя се преимунува във Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО);
• През 1896-1897 г. ВМОРО разкрива задгранично представител­ство в София, начело с Гоце Делчев и Пере Тошев. Задачата на това представителство е да осъществява връзката между вътрешната организация в Македония и легалните македонски организации в България, както и с българските власти.
• През 1905 г. по време на Рилския конгрес е постигнато единство на ВМОРО.

• Братски съюз е създаден от Трайко Китанчев, сред чиито членове е терористичната група, начело с Наум Тюфекчиев, която убива Стефан Стамболов.
• Македоно-одринската социалдемократическа група е създадена през 1894 г. от Димитър Благоев във вътрешността на Македония. Скоро след това нейни представители развиват активна дейност и сред македонската емиграция в България чрез Атанас Раздолов, Димо Хаджидимов и др.
• Македонски комитет, по късно наречен Върховен македонски комитет (ВМК), е учреден на 19-20 март 1895 г. в София с председател Трайко Китанчев, подпредседател Наум Тюфекчиев и секретар Тома Карайовов. Комитетът си поставя за основна цел политическата автономия на Македония. В комитета се оформя група, ратуваща за пряко присъединяване на Македония към България, начело с Димитър Македонски.

През 1895 г. Македонският комитет организира първата четническа акция в Мелнишко и Неврокопско. През същата година умира Трайко Китанчев. Като последица започва процес на разцепление на комитета по време на Втория македонски конгрес.

През следващите години отношенията между ВМОК и ВМОРО се влошават. Нещо повече, на места четите на двете организации влизат в сражения.

През 1905 г. последният председател на ВМОК - ген. Иван Цончев, разпуска организацията.

Участие на емиграцията в политическия живот на страната

Македонският въпрос трайно навлиза като тема на разговори и дискусии в политическия живот на страната. Българската преса е изпълнена с публикации, които третират различни въпроси от живота на българите в Македония, както и на българската македонска емиграция в България. Отразяват се всички събрания и демонстрации в страната, посветени на конкретни събития като:

• Илинденско-Преображенското въстание;
• Гръцките изстъпления над българите в Беломорска Македония.

Кризата в Османската империя през 1910 г. реактивира македонската емиграция в България, както и поделенията на ВМОРО в Македония  с желание за час по-скорошно уреждане на Македонския въпрос.

Магарешките атентати от 1911-1912 г. и последвалите ги масови кланета на българи постигат целта на ВМОРО да се вдигне цялото българско общество в Македония и България за защита националната кауза за освобождение на Македония. Това предизвиква организирането от Македонските братства на масови протести и демонстрации, в които участват повече от 20 000 души.

Тези кланета над българи събуждат силно общественото недоволство в България и Западна Европа и са обект на разследване от международни консулски комисии. Поведението на гръцките андарти в Беломорска Македония  довежда до възникване на антигръцко всенародно настроение.

Активизиране на политическия живот на българите в Македония

След Младотурската революция в Османската империя през 1908 г. македонската емиграция в България прехвърля своите политически изяви на територията на империята. В Османската империя се създават две политически партии:

• Съюз на българските конституционни клубове - създадена от бивши членове на ВМОРО;
• Народна федеративна партия (българска секция), зад която застават дейци на Серския революционен окръг на ВМОРО.

Надеждата за демократизиране на живота в империята скоро се изпарява. Дейците на двете български организации разбират, че са използвани от младотурските националисти за собствени националистически цели. Това ги кара отново да се хванат за оръжието и да възстановят своите революционни структури.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.