Здраве

9 Август 2016

2414

Животът днес

Уринарната инконтиненция е известна в разговорния език като „изпускане“ на урина. Това е явление, което се среща два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. Инконтиненцията нараства при пациентките от нежния пол с напредването на възрастта. Според международно проучване на NHANES близо 7% от жените между 20 и 39 години страдат от инконтиненция. В групата от 40 до 59 г. този процент нараства до 17, а от 60 до 79 г. вече e 23%.

·  В зависимост от причините за поява, уринарната инконтиненция бива следните видове:
·  Стрес инконтиненция – характеризира се с изпускане на малки количества урина при кашляне, кихане, смях, вдигане на тежки предмети. Обикновено се проявява при жени по време на бременност, след раждане, менопауза, хистеректомия, поради отслабване на мускулите и фасциите на тазовото дъно или при мъже след простатектомия.
·  Преливна инконтиненция – възниква при препълване на пикочния мехур и смутена функция на детрузора и мускулите на уретрата, поради невропатия при захарен диабет, вследствие на лечение с някои медикаменти (антихолинергици), травми на гръбначния стълб, тумори, доброкачествена простатна хиперплазия при мъжете.
·  Функционална инконтиненция – при нея не се установяват патологични анатомични промени в пикочоотделителната система. Налице е неврологично увреждане, което пречи да се осъществява контрол върху отделителните функции. Наблюдава се при тежки форми на депресия, деменция, психични заболявания.
·  Императивната инконтиненция (при свръхактивен пикочен мехур) се характеризира с поява на внезапни и силни позиви за уриниране, които се развиват в рамките на секунди при прием на малко количество течност, кафе, чуване на шум от ромоляща вода.
·  Смесена инконтиненция – възниква при комбинация от няколко типа инконтиненция. Проявява се например при наличие на инфекция в комбинация с прием на някои медикаменти (антидепресанти, диуретици, транквилизатори) или напитки (кафе, алкохол, газирани напитки).
·  Инфекциите на пикочоотделителната система се изразяват с чести позиви за уриниране и/или императивна инконтиненция. Възпалението на пикочния мехур води до неконтролируеми контракции, а ендотоксин, произвеждан от бактериалната клетка, има ефект на алфа-блокер, който може да предизвика инконтиненция. При жените в менопауза тези ефекти се срещат по-често. При цистит може да е по-изразена императивната инконтиненция в сравнение с болката.
·  Диагнозата уринарна инконтиненция се базира на описаните оплаквания, анамнезата за някои заболявания, данни за терапия с някои медикаменти и други, както и обстоен преглед на абдоминалните (в коремната област) и уро-гениталните органи, при необходимост и неврологичен статус. Допълнителна информация дават още лабораторните анализи на кръвта и урината. Специални изследвания са стрес тест, уродинамични изследвания – оценяват промяната в налягането в пикочния мехур, цистография – оценяване на състоянието на уринарния тракт чрез изпълването му с рентген-контрастна материя, цистоскопия – оглед на пикочния канал и пикочния мехур.
·  Лечението на уринната инконтиненция зависи от типа й, от сериозността на проблема и причината за възникването му. Основните типове на лечение са: физикални, медикаментозни и хирургични. Един от доказаните методи за преодоляване на симптоматиката са упражненията на тазовото дъно, известни като Кегелови упражнения.  В зависимост от типа на инконтиненцията лекарят може да предпише различни медикаменти. Хирургичното лечение включва слингови операции, поставяна на изкуствен сфинктер, инжектирането на изкуствени материали около уретрата.

·  Тел. за контакти с д-р Панайотов: +35970033900

Сподели във Facebook