.jpg)
Диабетът вече се разглежда като сърдечносъдово заболяване
В Европа над 52 млн. души на възраст от 20 до 79 г. са с диагностициран захарен диабет, като над 95% от всички случаи са с тип 2 на заболяването. Освен това поне 20 млн. души имат диабет, но той не е диагностициран, защото протича без значими симптоми. Сериозен допълнителен здравословен проблем са пациентите с предиабетни състояния като нарушена гликемия на гладно, нарушен глюкозен толеранс, гестационен диабет (по време на бременност) и някои по-редки състояния.
В България с диагностициран захарен диабет са 7,1% от населението, а не е ясен броят на неоткритите случаи.
В целия свят на диабета се обръща много сериозно внимание, защото независимо дали протича с изявени оплаквания, или остава скрит, той води до сериозно комплексно увреждане практически на всички органи и системи, ако не се лекува. Традиционното разбиране „нищо не ме боли, значи съм здрав“ е напълно невалидно по отношение на диабета.
След постигането на огромен напредък в контрола на кръвната захар чрез таблетки или инсулин на преден план излязоха хроничните последици от диабета. В напредналите държави много малко хора стигат до тежки усложнения и смърт от самото нарушение в нивата на глюкозата – диабетна кетоацидоза или хипогликемия. Главният проблем при това заболяване е увреждането на малките, а след това и на големите кръвоносни съдове и на нервните окончания в цялото тяло.
Нелекуваният диабет отключва цяла каскада от патологични процеси, чиято изява са:
•Ранна и тежка атеросклероза и свързаните с нея хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, хронична артериална недостатъчност на долните крайници, аневризми. Точно тези заболявания убиват най-много от пациентите с неконтролиран или лошо контролиран диабет;
•Диабетна ретинопатия (увреждане на очите до пълна слепота);
•Диабетна нефропатия (увреждане на бъбречната функция до развитие на хронична бъбречна недостатъчност и необходимост от хемодиализа);
•Диабетна полиневропатия – нарушения в сетивността и функциите на всички органи и системи, но с най-честа изява чрез т.нар. диабетно стъпало – дълбоки незарастващи рани на ходилото и подбедрицата, което може да доведе до необходимост от ампутация.
За да не се стига до необратими усложнения и тежка инвалидизация, могат да се предприемат две основни стъпки:
1.Профилактика и ранно откриване на диабета. Диабетът от първи тип – инсулинозависим, най-често е автоимунно състояние и все още не може да се предотврати. Но болните от него са сравнително малко, откриват се навреме и при адекватно лечение могат да водят нормален живот – и като качество, и като продължителност. Вторият тип диабет се развива обикновено на фона на затлъстяване и обездвижване. Затова профилактиката му е свързана с поддържане на нормално тегло, засилен двигателен режим и рационално хранене.
Ранното откриване предполага всеки да си прави редовно изследвания, с които целенасочено да се търси нарушение в глюкозната обмяна. Това са кръвна захар на гладно (норма до 6,1 ммол/л при венозна кръв и до 5,5 ммол/л при капилярна кръв – от пръста) и гликиран хемоглобин (до 6,5%). Ако в тези изследвания има отклонение, лекарят може да назначи и орален глюкозотолерантен тест, както и изследване на нивата на инсулина.
2.Стриктен контрол и здравословен начин на живот при вече открит диабет. Това означава и недопускане на усложнения или най-малко дългогодишното им отлагане във времето. Хиляди са примерите на диабетици, които водят активен и дори екстремен начин на живот и достигат дълбока старост. Но те са се научили как да живеят с болестта, без да се предават. (ЖД)
