Доц. д-р Галина Кирова: Има скъпа апаратура, няма кой да работи с нея

Доц. д-р Галина Кирова е началник на Клиниката по образна диагностика в „Токуда болница София“. Владее всички конвенционални и специализирани методики в областта. Благодарение на дългогодишния си стаж в Националния онкологичен център познава добре биологията, особеностите, методите за диагностика и проследяване на онкологичните заболявания.

Специализирала е в университетски болници в Швеция, Белгия, Франция, както и в Онкологичния център в Марсилия.

Доц. Кирова е автор на повече от 150 публикации в научни списания. Автор и съавтор e на учебници в областта на образната диагностика на заболяванията на белите дробове и сърцето. Доц. Кирова е вицепрезидент на Българската асоциация по радиология.

- Доц. Кирова, как технологичният напредък във Вашата специалност периодично променя дори наименованието й?

- За съжаление в България всичко става или с 20 г. закъснение, или прескачаме цели периоди. Широкото понятие е „рентгенология“, защото в самото начало се е работело с рентгенови образи. С времето навлизат ехографията, магнитният резонанс – а с тях и понятието „образна диагностика“. Когато аз започнах да специализирам, току-що бяха разделили двете специалности – Нуклеарна медицина и Рентгенология. Трийсет години по-късно на базата на развитието на технологиите стигаме отново до идеята да се обединят тези две специалности и наименованието да е „образна диагностика“ или „радиология“. Но започват да навлизат и хибридни методи - нуклеарно медицинско изследване, съчетано с анатомично образно изследване. Едното дава функционална, а другото - анатомична оценка. И може много ясно да се види зоната на интерес. В една машина по време на едно изследване се получават двата образа, които са симултанни (това се прави повече от десет години в света).

- Какво поддържа през годините амбицията да сте сред най-добрите?

- Много си харесвам работата, имах щастието още в началото да срещна учителя с големи букви, проф. Величков. Това беше човекът, който успя да запали у нас онази искра на любопитството и да ни покаже дори в годините, когато не разполагахме с толкова познание и технологични възможности, красотата на тази работа, голямата й интелектуална стойност. Имах щастието да срещна личности в медицината. Опитвам се да внуша на младите хора край мен, че когато избираме професия, трябва наистина да я харесваме, за да се чувстваме щастливи. Ако са избрали образната диагностика, да видят красотата и ползата от нея независимо от административните неблагополучия. И нека недооценяването да не ги възпира. Това е специалност, в която - както в патоанатомията – трябва да знаеш много за медицината, за да бъдеш от полза. Ние не сме фотографи. Ние трябва да познаваме физиката, анатомията, физиологията, трябва да познаваме патоанатомията, защото всяка картинка е отражение на патоморфологичен субстрат. Трябва да знаем биологията на всяко заболяване, все повече от нас се иска да знаем и какво лечение ще предприеме клиницистът, да го улесним в избора на най-добрия подход. Също трябва да знаем и какви биха били очакваните промени при всяка интервенция и те след това при проследяване на пациента да бъдат интерпретирани. И обратно – какви са усложненията, които биха могли да настъпят след всяка интервенция.

- Това са високи изисквания. Доколко те се покриват като цяло в страната?

- Немного. Но за това си има причини. От една страна, сме за съжаление подценена специалност – но не от колегите, трябва да кажа. Недооценени сме административно – на ниво министерство и НЗОК. Когато се купува апаратура, никой не мисли, че зад нея стои човек. Изведнъж се оказа, че няма хора, има апаратура, която е недалновидно закупена, изхарчени са страшно много пари и на която никой не работи. На места няма кой да работи, на места няма кой да иска от специалистите да работят, а на места това, което е купено, не отговаря на нуждите на съответното лечебно заведение. Ако целта е някой общински кмет да се снима със скъп апарат, който никога няма да работи или няма да работи с всичките си възможности, тогава можем да направим шоурум и да се снимат.

 - Споменахте за патолозите, но и те, особено висококвалифицираните, отчайващо не достигат.

- Това е въпрос на мениджмънт, което е наука. Не е само някой да реши, че ще управлява болница или здравеопазване. Тази наука изисква владеене на анализи, интерпретиране на база данни. Ние нямаме база данни, нямаме хора, които да интерпретират и да анализират, или дори да ги има, те анализират грешни резултати. Защото базата данни събира невярна информация поради много причини. Не само заради клиничните пътеки, които промениха манталитета на хората и на болниците в грешна посока. Факт е, че в цял свят се прави калкулация на себестойността. Това е много сложен процес – да калкулираш себестойността на един здравен продукт. Защото не става въпрос само за парите за болница, апарат или за лекарски труд. Тук става въпрос и за остойностяването на това кога даденият пациент ще бъде върнат в обществото, колко време той няма да произвежда или след лечението ще бъде изваден изцяло от социалната му среда. Това не е сбор от числа, това е наука.  Но да довърша за патолозите. Един от показателите за качеството на дадена болница е нивото на диагностика. Това е лаборатория, микробиология, образна диагностика, патоанатомия. И най-блестящият хирург, ако няма вярната диагноза, вярната локализация, не може да направи нищо, защото нещата не се свеждат само до механично отстраняване на тумор примерно.

Съвременната медицина работи с хистология, с много високо ниво на диагностика. Защото диагностиката пресява. В последните години се говори за биомаркери с много висока негативна предиктивна стойност – тоест да могат категорично да преценят кои групи нямат заболяване. Това е превантивната медицина, принципът на скрининга е да отделиш тези, които нямат нужда от проследяване или лечение. И да се съсредоточиш върху болните.

- Понякога пациентите смятат, че по-скъпото изследване е и по-информативно.

Опитвам се да внуша на младите хора край мен, че когато избираме професия, трябва наистина да я харесваме, за да се чувстваме щастливи

- Ние трябва да преценим за кой клиничен въпрос и за коя възраст кой образен метод би дал отговор за най-кратко време и с най-малка инвазивност. Тоест би трябвало ние да сме тези, които определят при кой клиничен въпрос кой метод за изберем. В света обикновено се подготвят насоки за добра медицинска практика, препоръки за назначаване на най-подходящото изследване на база на познанието и доказателствата от последните години за съответните клинични случаи. Такива препоръки имат всички големи болници по света, те се подготвят периодично съвместно с клиницистите – на базата на технологиите, проучванията, познанията.

- Липсата на системна информация за вече правените изследвания на пациента не е ли риск, особено при методите с облъчване?

- Личното здравно досие е важно за всеки и за цялото здравеопазване. Никъде по света пациентът не менажира сам здравето си. Не може той да си самоназначава изследвания, да ги проследява… Това не е в неговата компетентност. Това трябва да се прави от хора, които знаят и разбират, и да има база данни, като всеки следващ лекар има достъп до нея. Пациентът трябва да бъде информиран – в пълния обем и по подходящ начин. Това е още един проблем на медицината у нас. Никой от училище, през университета, специализацията и до пенсиониране не учи хората как да общуват. Това е специална комуникация, в която трябва да се покаже компетентност, трябва да се покаже умение да се приспособиш към интелектуалното ниво, очакванията, познанията на пациента, за да може по най-достъпния начин да му дадеш информацията, която му е необходима. И той трябва да вземе решение. Но някой трябва да му предостави избор. Не говорим в случая само за лекаря. В държавата трябва да има стройна система, обновявана на всеки три години, защото медицината върви с бързи темпове. Ние прескочихме медицината на доказателствата. Както прескочихме периода на Ренесанса и Просвещението, така прескачаме цели периоди в развитието на науката и конкретно на медицината. Още живеем в някаква сфера на полумедицина на авторитета, някакви опити правим да минем към холистична медицина и някъде ни се губи нишката. Нямаме визия като държавна политика и правим нещата на парче с постоянни, неработещи промени. Никой не знае какво целим и кога искаме да го постигнем.