Екатерина Титянова: Мозъкът се адаптира успешно към промени в организма и околната среда

Екатерина Титянова e професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и академик на Сръбската кралска академия на науките и изкуствата. Ръководител е на Клиника „Функционална диагностика на нервната система” във Военномедицинска академия – София. Член е на Факултетния съвет и ръководи катедра към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Има богата научна продукция, носител е на национални и международни научни награди. Председател е на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика.

Възможността на човешкия мозък да се променя и адаптира спрямо значими промени в организма и околната среда се определя като невропластичност. Промените се постигат чрез активиране на функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки, промяна в техния брой, форма и размери, образуване на нови неврони и др.

Мозъчната реорганизация е генетично заложена

и съпътства живота на всеки човек още от раждането му. Тя е механизъм за непрекъсната адаптивна промяна при екстремни условия на живот. Някои учени дори сравняват мозъка със стволова клетка поради сходството между мозъчната реорганизация и способността на стволовата клетка да се самовъзстановява и специфично обучава. Има доказателства и за наличие на реални стволови клетки във възрастния мозък, които показват способност за формиране на нови нервни клетки с висок капацитет за обучение във всяка възраст. Това определя обучението като ключова стратегия в развитието на мозъка.

Важно е да се знае, че

мозъкът може непрекъснато да повишава своя капацитет чрез подходящо обучение,

като най-добри резултати се постигат в ранните години на живота, когато реорганизацията му е физиологична и свързана с неговото съзряване. А в последващите възрастови периоди съхраняването на мозъчния капацитет се постига чрез ежедневна тренировка, а неговото увеличаване – чрез интензивен тренинг с подходящи задачи, но без излишно претоварване. Трябва да е ясно, че свръхсилните стимули без предварителна подготовка и обучение могат да доведат до негативни резултати. А тези, които застрашават мозъка, но не го убиват, предизвикват процеси на ендогенна (вътрешно присъща) невропротекция – изграждане на мозъчен толеранс към повторно въздействие на същия стимул.

За всяко ново мозъчно умение се изисква достатъчно време и подходящо индивидуално обучение,

съобразено с индивидуалния максимален праг на натоварване. В противен случай могат да възникнат редица негативни прояви като безсъние, епилептични пристъпи, съдови нарушения, психози и др. Този принцип е в основата на съвременната стратегия за активно дълголетие – препоръчва се след 50-годишна възраст на всеки 5 години човек да придобива ново умение или познание, което е различно от житейския му опит.

Възможността на мозъка за адаптация и реорганизация е твърде индивидуална.

Когато мозъчният капацитет е недостатъчно ефективен, се проявяват компенсаторни механизми, които възстановяват нарушената функция, но с променена характеристика спрямо здравите лица. Тежките мозъчни увреждания (например обширен инсулт или травма), ако са съвместими с живота, предизвикват значими промени в мозъчната дейност за възстановяване на нарушените функции, независимо от тежестта на мозъчното увреждане – с течение на времето се създава нова функционална мозъчна архитектоника, в която по-голямо участие има незасегнатата мозъчна хемисфера (здравото полукълбо). Новата функционална анатомия не е така ефективна както здравия мозък, но може да обезпечи възможно най-оптимална мозъчна дейност в зависимост от вида на увреждането, възрастта на болния и неговото  състояние преди заболяването. Забележим ефект се постига след целенасочено интензивно повторно обучение за възстановяване на конкретна функция. Срокът е индивидуален - най-високи са успехите в първите 6 месеца след мозъчното увреждане, но при някои болни функционалната реорганизация може да продължи с години.

Една от големите тайни на мозъка е, че

функционалното му възстановяване невинаги е в пряка връзка с тежестта на структурното мозъчно увреждане. Възможностите за спонтанно (без лечение) възстановяване са индивидуални, генетично заложени и лимитирани и могат да се повлияят от различни фактори. При мозъчните инсулти, които са резултат от запушване на мозъчна артерия, те зависят в голяма степен от ефективността на колатералното кръвообращение, което дава възможност кръвта да протича по обиколни пътища. Ако болният няма ефективни допълнителни артерии в дадена зона на мозъка или те са недоразвити, прогнозата е неблагоприятна независимо от приложеното стандартно лечение. В тези случаи надежда се възлага на ранното възстановяване на проходимостта на запушения съд (до 3-4,5 часа след инсулта) чрез поставяне на стент в шийните артерии, тромболиза или механично премахване на тромба. Прогнозата зависи от тежестта на началния неврологичен дефицит и неговата еволюция в първите 6 месеца от инсулта. Най-трудно се възстановяват висшите корови функции – говор, памет, извършване на координирани целенасочени движения и др., поради загиване на нервни клетки, разположени в мозъчната кора. При подходяща интензивна и специфично ориентирана неврорехабилитация нарушените функции могат значително да се възстановят независимо от тежестта на мозъчната увреда.

Има научни доказателства, които дават основание да се предполага, че

думите, мислите и речта могат да модифицират човешката ДНК и да въздействат

върху мозъчната невропластичност и реорганизация чрез yлaвянe нa специфични звyĸoви вибpaции. Предполага се, че информацията се зaпeчaтвa във вълнoвия гeнoм (вълнoвaтa гeнeтичнa пpoгpaмa) и може да промени нacлeдcтвeнocттa и пpoгpaмaтa нa вcяĸa ĸлeтĸa. Така еднa дyмa мoжe дa пpeдизвиĸa нeизлeчимa бoлecт, a дpyгa – дa излeĸyвa чoвeĸa. Този принцип, прилаган от векове, е основен в немедикаментозното лечение на всички заболявания и не трябва да се пренебрегва в наши дни независимо от технологичния прогрес на съвременната медицина.

Контролът на рисковите фактори (наследствени и придобити) може да модифицира процесите на мозъчна реорганизация

и качеството на живот независимо от индивидуалната наследственост. Ролята на превантивната медицина се потвърждава от редица проучвания. Ранното идентифициране и своевременният контрол на изменяемите съдови рискови фактори - артериална хипертония, повишен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, отрицателен стрес, намалена двигателна активност и др. - намалява значимо смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт. Успехът нараства при използване на мултидисциплинарен подход и индивидуализиране на профилактичните и терапевтичните стратегии. Чрез стимулиране на мозъчната пластичност стареещият мозък може да се адаптира като млад, а болестно промененият мозък има потенциал да се реорганизира и да компенсира възникналия функционален дефицит.

В наши дни най-бързият, евтин и високоинформативен метод за откриване на ранна и напреднала атеросклероза на мозъка, сърцето и долните крайници е ултразвуковото изследване на съдовата система. Методът е напълно безвреден, може да се прилага многократно, включително и при леглото на болния и има протективен съдов ефект – лицата, които често се изследват с ултразвук, по-рядко развиват атеросклероза.