.jpg)
ЕС предприе действия срещу хроничните заболявания
Хроничните заболявания са сериозен и задълбочаващ се проблем за населението. Те несъмнено са водещата причина за смъртност, като на тях се падат около 86% от всички смъртни случаи в Европейския съюз.
Два милиона души умират всяка година от сърдечносъдови заболявания, а около 8% от хората страдат от диабет - някои от тях ненужно. В много случаи хроничните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез намаляване на основните рискови фактори — тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и недостатъчно физически упражнения.
ЕС е наясно, че този проблем не може да бъде пренебрегван, и е решен да предприеме действия. Организацията разполага с политики и законодателство за повишаване на осведомеността и намаляване на рисковете и си сътрудничи активно с държавите членки за разработване и прилагане на ефективни подходи за борба с хроничните заболявания.
В тази връзка неотдавна се проведоха консултации с държавите членки, неправителствени и международни организации и представители на здравната и застрахователната индустрия, за да се обменят опит и идеи. Експертите в общността успяха да съберат ценна информация относно желанието и препоръките на заинтересованите страни към ЕС и най-вече сферите, в които организацията би трябвало да съсредоточи усилията си в бъдеще, по-конкретно начините за ограничаване на рисковите фактори, инвестиране в профилактика и укрепване на здравните системи.
Това сътрудничество вече дава осезаеми резултати. Заедно с държавите членки бе създадена стратегия за съвместни действия за насърчаване на остаряването в добро здраве и за борба с хроничните болести чрез обмен на добри практики, както и за подобряване на политиките, свързани с диабета, в цяла Европа. Освен това на 3 и 4 април тази година ще се проведе среща на върха на ЕС за хроничните заболявания, за да се задълбочи дискусията относно действията, които може да предприеме общността.
В допълнение към тези инициативи Комисията също така активно подкрепя предложения за научни изследвания и иновации и финансира множество проекти в рамките на своите здравни и изследователски програми.
В нашата Национална програма за предотвратяване на хроничните незаразни болести 2014-2020 се отбелязва, че сред българското население основните рискови фактори са много широко разпространени. На първо място е тютюнопушенето, като основна тревога предизвикват данните от 2008 г., според които почти 60% от 13–15-годишните деца са правили опит да пушат. През 2011 г. е установено, че към цигарите посягат близо 40% от подрастващите между 15 и 16 години. Заради пушенето у нас се увеличава броят на новите случаи със злокачествени тумори на белия дроб, висок е относителният дял на смъртните случаи, особено при мъжете, от болести на органите на кръвообращението, дължащи се на тютюнопушенето.
В Европейския съюз вредната и рисковата консумация на алкохол е третият най-голям рисков фактор за влошено здраве. Най-висок процент на общоупотребяващи алкохол в Европейския съюз според публикувания през 2010 г. „Евробарометър” се открива в Дания (93%), Швеция (90%) и Холандия (88%), а най-нисък – в Португалия (58%), Италия (60%) и Унгария (64%). Резултатите от изследване на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че 23,2% от населението (39,5% от мъжете и 7,3% от жените) употребяват алкохол редовно. Отново тревожни са числата при подрастващите - през 2011 г. те сочат, че над 20% от учениците са се напивали поне веднъж.
Епидемията от затлъстяване поставя едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве в Европейския регион. Разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти за 2 десетилетия. Половината от всички възрастни и една пета от децата в страните на Европейския регион са с наднормено тегло. От тях една трета са вече със затлъстяване и броят им бързо нараства. В България също се наблюдава неблагоприятна тенденция за увеличаване разпространението на затлъстяването при децата. Свръхтеглото и затлъстяването допринасят в голяма степен за развитието на незаразните заболявания, намаляват продължителността на живота и повлияват неблагоприятно неговото качество. (ЖД)
