.jpg)
Хинапът е в петицата на най-полезните растения
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
В съвременната лечебна практика се прилагат редица методи и средства, чиято целебна сила е била позната и изпитана в Китай и други страни на Изтока преди много хилядолетия. Светът отдавна е признал невероятните тонизиращи свойства на чая, жен-шена и елеутерокока. През последните години истински бум предизвикаха гинко билоба и годжи бери, чието благотворно въздействие върху човешкия организъм днешната медицина потвърди с пълна категоричност.
Според редица фитотерапевти в петицата на най-полезните лекарствени растения на света определено влиза хинапът (китайската фурма), който е слабо разпространен и почти непознат в нашата страна, независимо че в Китай се отглежда и използва отпреди повече от 6000 години. Хинапът (Zizyphus jujuba Mill.) е дърво или храст с височина до 8 м. То е твърде непретенциозно по отношение на почвените условия, студоустойчиво (до -300С) и топлоустойчиво растение. Цъфти през май-юни и плододава през септември-октомври. Известни са около 100 вида и близо 400 сорта на това забележително растение, чиито червено-кафяви плодове (най-често с формата на маслина) са истинска съкровищница на биологично активни вещества. Клоните на повечето сортове са покрити с шипове тип „орлов нокът”, чието убождане е твърде неприятно. Според д-р Давид Даром от Ерусалимския университет тръненият венец на Христос, който той е носил по пътя към Голгота, е бил от хинап. В Близкия изток една от разновидностите на това растение така и се нарича – Христови тръни.
Хинапът е една от четирите основни овощни култури в Китай, където се отглежда на площ от 2 милиона декара. В районите, където растението вирее, се отбелязват изключително ниски нива на заболеваемост на населението и особена резистентност по отношение на болести на дихателните пътища. Вероятно поради това сред местните жители плодовете на хинапа са известни като „гръден плод”. По пътя на селекцията са получени растения, които са по-едри (до 45 г) и с до три пъти по-високо захарно съдържание от традиционните.
На западния пазар плодовете на хинапа са хит,
поради което цената на 100 г сушени плодове е твърде висока – 8,99 евро. Любопитно е, че за лечебни и профилактични цели се използват абсолютно всички части на растението – корени, стебло, кора, листа и плодове. Логично, най-голям е интересът към плодовете на хинапа, които са много вкусни – със сладък или леко кисело-сладък вкус на светлозелената, с хлебна консистенция месеста част. В тези неголеми (5-10 г) плодове са открити толкова много биологично активни субстанции, че само тяхното пълно изброяване би отнело значителна част от тази статия. Те са изключително богати на въглехидрати, чието съдържание (в зависимост от сорта) варира от 20 до 40% (в сушените плодове – над 60%). Плодовете на хинапа са особено богати на пектин, чието количество достига 5,8%.
Известно е, че последният способства за очистването на организма от редица вредни вещества – холестерол, жлъчни киселини, карбамид, тежки метали, радионуклиди и т.н. Клинични изследвания доказват, че ежедневната консумация на 5-6г пектин (винена чаша плодове на хинапа) в продължение на няколко месеца понижава нивото на холестерола с до 18%. Съдържанието на протеини в месестата част на плодовете е 2-5%, а на липидите – до 0,3%. Органичните киселини (винена, ябълчна, малонова, янтарна) съставляват 1,7-3% от масата на плода.
В него се съдържат и редица важни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Р.
Особено високо е съдържанието на витамин С (до 1700 мг/100 г), което превъзхожда това на признатите „лидери” – кивито, лимоните, портокалите и касиса, 10-20 пъти! В плодовете на хинапа се съдържа значително количество Р-активни съединения (305-1230 мг/100 г). Към тези вещества с витаминна активност най-често се причисляват група биофлавоноиди (рутин, цитрин, катехини и др.) с многостранно положително въздействие върху човешкия организъм – противодействие на свободните радикали (предвид високата им антиоксидантна активност), придаване на еластичност на кръвоносните съдове, препятстване на колебанията на кръвното налягане, поддържане на активната форма на витамин С и т.н. Наред с това тези вещества се противопоставят на разрушаването на особено важната хиалуронова киселина, която укрепва, „циментира” клетките на кръвоносните съдове, предпазвайки ги от увреждания.
В тези уникални плодчета са открити още флавоноиди (кампферол, мирицетин и др.), които имат антиоксидантно, кариопротекторно и антиканцерогенно действие, тритерпени (олеанолова киселина, урсолова киселина, бетулин и др.), проявяващи антиоксидантно и антиалергично действие и способността да понижават нивото на холестерола и кръвното налягане, тритерпенови гликозиди, алкалоиди и редица други биологично активни органични субстанции. Неотдавнашни наблюдения показаха, че съдържащият се в плодовете на хинапа гликозид неомертилин спомага за понижаване на нивото на глюкозата при болните от захарен диабет. Според авторите на изследването
ежедневното приемане на чаша пресни плодове в продължение само на една седмица води до нормализиране на кръвната захар.
Плодовете на хинапа съдържат и значителен брой ценни минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, манган, фосфор, йод и др.), сред които особено голямо е количеството на калия (250 мг/100 г), който в медицината е познат като „минералът на сърцето”. Помага за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система, бъбреците, подпомага мозъчната дейност, изхвърлянето на шлаката от организма и т.н. Калорийността на плодовете съставлява 59-105 ккал (246-439 kJ)/100г. Най-добре е те да се берат, когато обвивката им придобие зелено-кафява окраска.
Интересна особеност на хинапа е, че след узряване плодовете му окапват заедно с носещото ги клонче. Затова в Китай те не се берат, а клоните на дървото се удрят с дълги бамбукови пръти.
Плодовете могат да се изсушат на слънце, след което се запазват в продължение на една година. От тях може да се получи брашно, от което да се приготвят редица интересни кулинарни творения. Настойката от изсушените плодове оказва благоприятно въздействие при различни инфекциозни заболявания, проблеми със стомашно-чревния тракт, заболявания на пикочната система – бъбреците и пикочния мехур, стоматит и болести на устната кухина, повишено кръвно налягане, понижена имунна защита и т.н. За укрепване на организма се препоръчва тримесечен курс, в продължение на който се изяждат по 20 плодчета хинап три пъти дневно. В редица случаи е наблюдавано, че плодовете на хинапа имат по-изразен терапевтичен ефект от лекарствените средства на традиционната медицина. В частност, съобщава се, че редовното им консумиране дава много добър ефект при упорити заболявания като алергичен ринит и астма.
Листата на хинапа съдържат анeстезиращи вещества, които за известно време напълно премахват усещането на сладкия вкус, но запазват соления и киселия.
Отварата от листата и кората на хинапа има бактериостатично и антибактериално действие
и се използва за лечение на гнойни рани и абсцеси. Настойката от костилките на плодовете има седативно (успокоително) действие, дължащо се на веществото ююбозид А. В Китай от над хиляда години преди н.е. от хинапа се прави прекрасен тонизиращ ликьор, който се предлага само на знатни гости. Добавянето на шепа сушени плодове към гроздова ракия й придава привлекателен цвят и фин аромат (изпитана рецепта на автора). От плодовете на хинапа може да се приготвят компот или сладко, които, освен че са вкусни, са и много полезни.
За тези, които нямат възможност да засадят това забележително растение на открито, също има добро решение – отглеждане на терасата например. За целта растението се засажда в дълбока и достатъчно голяма саксия и се отглежда като храст чрез системно подрязване. След първата година ще се радвате на добра реколта. За размножаване може да се използват множеството издънки, които всяко растение дава, или просто да се закупи фиданка от специализиран разсадник. Радостта от отглеждането на растението няма да закъснее.
