.jpg)
Инконтиненцията - проблемът табу
Достъпът до качествени абсорбиращи продукти е от изключителна важност за хората, страдащи от уринарна инконтиненция у нас.
Около това мнение се обединиха участниците в кръглата маса по проблемите на инконтиненцията, която се проведе снощи в София.
По данни на Асоциацията за хора с проблеми на пикочния мехур, организатор на инициативата, около 42 на сто от българките (или над 900 хил. жени) страдат от някаква форма на инконтиненция. Най-засегнати са тези между 40- и 60-годишна възраст.
Около 30 хил. жени страдат от тотална инконтиненция. За всички засегнати от проблема той означава силно влошаване на качеството на живот – намаляване на физическата, социалната и сексуалната активност, на трудоспособността, необходимост от домашни грижи, отрицателно влияние върху психиката.
„В същото време далеч не на всички пациенти може да се помогне с хирургическа намеса”, каза Людмила Стоянова, председател на асоциацията.
При една от най-разпространените форми на заболяването сред жените – стрес инконтиненцията (изпускане при кихане, кашляне и физически усилия), често пъти хирургическата намеса е нежелателна по финансови причини или поради допълнителни усложнения с възрастта.
Според д-р Валентин Иванов от Първа АГ болница при пластиките, които се правят, за да се реши този проблем, се наблюдават много рецидиви, както и странични ефекти като ретенция на урината например. По-успешни в това отношение са т.нар. слингови операции (поставяне на лентички под уретрата). „Те обаче са твърде скъпи за повечето нуждаещи се жени”, посочи д-р Иванов.
По думите на проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, тежката форма на уринарна инконтиненция е най-честата причина за институционализация, която сама по себе си винаги представлява по-голям разход за бюджета, отколкото осигуряването на условия за такива пациенти да останат в домовете си.
Ето защо според проф. Маркова целта на обществото би следвало да бъде да осигури на хората в подобно положение такава подкрепа, която да им позволи да останат в домовете си, а достъпността на абсорбиращи продукти в този случай е решаващ фактор.
Проф. Маркова даде за пример редица държави от ЕС, включително от района на Централна и Източна Европа, в които абсорбиращите продукти са част от позитивния списък на съответната страна. Чрез него в тези държави се реимбурсира разнообразна гама от продукти според вида на инконтиненцията и тежестта на проблема.
Председателят на БАПЗГ отправи препоръка здравната каса да финансира по три памперса дневно поне за хората с най-тежка форма на инконтиненция, които в България са около 80 хиляди.
На кръглата маса бяха обсъдени и начините за превенция на този социален проблем. Проф. Митко Цветков, председател на Българското урологично дружество, посочи като рискови фактори бременността и раждането в напреднала възраст, менопаузата, наднорменото тегло, захарния диабет, хормоналния дисбаланс, старостта и деменцията. (ЖЗ)
