Здраве

7 Април 2024

394

credoweb bg

Лабораторни изследвания, рентгенови снимки, епикризи, рецепти, амбулаторни листове и направления - всеки човек трупа в даден момент тези медицински документи. Когато болестта отмине, се чудим, кои от тях да съхраняваме? Дали изобщо е нужно?

Тази статия дава съвети за това, кои документи и колко дълго да съхраняваме. Нека първо отбележим, че медицинските сведения са важни за проследяване на здравето през годините. От една страна дават информация за важни лабораторни стойности, мнения на лекари специалисти в определен момент. От друга, могат да помогнат на медиците по-нататък да се ориентират по-бързо и с по-голяма точност, ако отново потърсите помощ по някакъв повод. 

Добре организираните хора имат у дома си папка или кутия, където пазят по-важните медицински документи. Някои от тях остават в нея десетилетия, за други е достатъчно да ги пазим за по-кратък период. Трябва да се има предвид, че с дигитализацията в здравеопазването все повече информация става достъпна и за пациенти, и за лекари чрез електронното пациентско досие. За по-възрастните обаче хартиените изследвания, епикризи все още са по-удобни и лесни за ползване. 

Документи с информация, която не се променя

Може би най-важни от гледна точка на дългосрочното съхранение са документи с информация, която не се променя. Това са сведения за:

  • Кръвна група
  • История на заболявания в семейството
  • Алергии и алергични реакции.

Със сигурност е добре да пазим всички сведения за: 

  • Диагнози и лечения на предходни заболявания
  • Медицинска история на различни видове манипулации
  • Данни за имунизации и резултати от скринингови изследвания.

Ползата за пациентите е, че в спешни ситуации те бързо могат да предоставят на медиците важна информация, която може да се окаже ключова за лечението. 

С преходно значение са амбулаторни листове по повод внезапни, но бързо отшумяващи заболявания като вирусни инфекции, някакви травми. Но и тяхното съхранение за 1-2 г. може да е от полза – в случай, че се наложи контролен преглед или има някакъв рецидив.

Има заболявания, при които грижливото съхраняване на лична медицинска документация, а също и воденето на дневник в допълнение, може да помогне много. 

Хипертонията е едно от тези заболявания. Тъй като кръвното варира според часовете на денонощието, а и според приема на лекарства, добре е хората с високо кръвно да го мерят винаги в определен момент от деня и да записват стойностите - ако не всеки ден, то поне в определени периоди. За тях е важно да съхраняват с години своите лабораторни кръвни изследвания, за да се види как се променят във времето основни показатели като холестерол, триглицериди, пикочна киселина, креатинин, маркери на възпалението и др. Те са свързани с оценка на риска от развитието на усложнения.

Подобно е и при други хронични сърдечносъдови заболявания. Добре е пациентите да пазят всички изследвания, епикризи, всякакви сведения, които биха помогнали да се проследи заболяването през годините. 

Алергиите са друг здравословен проблем, който е добре да се документира дългосрочно. Резултати от тестове, амбулаторни листове е разумно да се съхраняват в специална папка. Ако подозирате хранителна непоносимост, експертите препоръчват да си водите и дневник, кога, при какви обстоятелства се появяват симптомите. Този дневник може да помогне на лекаря много за установяване на правилната диагноза. 

Пациенти, които пазят документите си, са в по-добро здраве

Има едно интересно проучване на университета „Джонс Хопкинс”. То показва, че хора със сърдечносъдови заболявания, които водят дневник на своите здравословни проблеми, записват и следят всички изследвания и здравни показатели, са в много по-добро състояние в сравнение с пациенти, които не справят това. Според учените обяснението е, че така самите пациенти имат по-ясна картина за здравословното си състояние и са по-внимателни. Друга причина е, че наблюдаващите специалисти получават много по-добра информация за всеки конкретен случай.

Болниците съхраняват медицинската информация за определени срокове

Срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията е описан в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. 

Съгласно чл. 29, ал. 1 от документа лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания 3 години след извършването им. В ал. 3 на чл. 29 от същия нормативен акт е предвидено, че след изтичане на срока по ал. 1 документацията на хартиен носител се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме, подлежи на унищожаване. 

Информацията на електронен носител подлежи на архивиране, но е необходимо да бъде съхранявана в лечебното заведение 1 г. след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод. В чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето е записано: „Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт“.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook