Уртикарията е причинява значителни неудобства и страдания на засегнатите. Основните симптоми са необяснимо появилите се обриви (уртики) и  отоци, които засягат различни места по тялото. Може да се възникнат и на лицето. При по-тежките случаи се откриват сърбеж или ангиоедем. Той представлява оток в по-дълбоките слоеве на кожата.

Най-неприятното е, че няма начин пристъпите да бъдат прогнозирани, казва д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ „Искър“.

Също така няма терапия, която да може да се приложи при всички пациенти. Преценката се прави индивидуално за всеки. Уртикарията се открива във всички възрастови групи, от децата до най-възрастните. Страдат и младите активни хора от 20 до 40 години.

Известни са основните провокатори, които провокират пристъпи:

  • хормони;
  • стрес;
  • храна и алкохол;
  • някои лекарства (тук най-голяма тежест имат нестероидните противовъзпалителни средства);
  • вирусни и други инфекции (с особено внимание към COVID-19).

Уртикарията се смята за остра, ако проявите траят до 6 седмици. Задържат ли се обривите и отоците по-дълго, става дума за хронично заболяване. Тогава симптомите възникват спонтанно, но може и да бъдат провокирани от нещо конкретно като студ, топлина, слънце, търкане и натиск на кожата, вода, физически натоварване и спорт (хронична индуцирана уртикария). Тези прояви може да се появяват всеки ден или пък с периоди между отделните пристъпи.

Прецизната диагноза е важна. Прегледът при алерголог помага да се изяснят възможните причини. Важно е да се разграничат възможни други диагнози като анафилаксия, автовъзпалителни синдроми, уртикария васкулит или брадикинин-медииран ангиоедем, включително наследствен ангиоедем.

Автоимунни реакции като причина за уртикарията

Една от основните хипотези за възникване на уртикарията е свързана с автоимунни реакция:

  • тип I (автоалергичен с производство на IgE-автоантитела към тироидна пероксидаза, интерлевкин-24, двойноверижна ДНК и други автоалергени,
  • тип IIb, при който се произвеждат IgG, и вероятно IgM и IgA антитела към IgE и високоафинитивния рецептор за IgE (FcεRI) на пациента.

Хормони и хронична уртикария

Влиянието на женските полови хормони и свързването им с хормонални рецептори може да са в основата на хроничния процес. Автоимунни процеси, по-често срещани при жените, също се асоциират с тези заболявания.

Кога стресът отключва уртикария

Стресът доказано може да провокира появата на обриви или отоци при хронична уртикария. Много от пациентите с това заболяване имат и психични проблеми (31,6%). Процентите са значително повече отколкото при здравите, въпреки че връзката между психиката и заболяването не е напълно изяснена.

 

Сподели във Facebook