Маргарита Димитрова, директор на фондация "Аполония": Фестивалът живее от любовта на публиката
Аполония събира всички изкуства на едно място
В навечерието на 32-рия фестивал (1-10 септември 2016 г.) каня за събеседник Маргарита Димитрова – изпълнителен директор на Фондация „Аполония“, човекът, който стои зад селекцията на събитията във фестивалната програма, тяхната организация и реализация. Опитвам се да разбера откъде идва постоянството й, вече над 30 години, отново и отново, след всеки край да започва отначало. Първо я питам за името и философията на фестивала:
Аполония като име се свързва с много неща – града Созопол, лятото, изкуството и разбира се, фестивала. В съзнанието на всеки - на тези, които живеят в България, и на тези извън нея, това е едно цяло. За мен то е преди всичко любовта към изкуството и безкрайното уважение към хората, които го създават. И отговорността, която нося аз, за това всяка година в програмата да присъстват големите имена на българското изкуство с техните най-нови постижения и успехи и линията, която следваме, да бъде различна от всеки друг фестивал. Да, вие знаете, че от самото начало на празниците фестивалът имаше смелостта и екстравагантността да събере на едно и също място всички изкуства - и театър, и кино, и литература, и изобразително изкуство, и музика в различните й разновидности, и архитектура, и даже спорт. Това беше една форма, която запазихме, и тя даде възможност фестивалът да бъде толкова харесван и обичан. Ако анализираме тази форма, това са много фестивали (седем според мен), събрани в един, на едно и също място, по едно и също време. По този начин се провеждат и фестивалите в Единбург, Авиньон, Солун и другаде.
През годините изпълнителите и публиката се сменяха, но философията на Аполония остана – това е българският фестивал, който дава цялостна културна картина на нацията. Всъщност кога и как завършва една Аполония като етап от целия проект Празници на изкуствата и кога и как започва следващата?
Никога не заставам пред празен лист, за да започна новата програма. Във времето за подготовка на провеждащия се фестивал се натрупват достатъчно много впечатления и анализи, които оформят бъдещата картина. Личният ми критерий (невинаги харесван) е все пак в основата на избора. Разговорите, които провеждам с единомишленици и професионалисти, на които мога да се доверя, са много важни и полезни, но последното решение е мое. Подготовката на определен концерт или спектакъл може да изисква по-дълъг период - например принудени сме да изчакаме звезден артист две или три години. Но винаги си струва! Както ще стане с дългоочаквания майсторски клас на световната българска оперна певица Красимира Стоянова, който ще можем да организираме чак през 2017 г. Понякога събитията изпреварват добрите ми намерения, което води до промени. Но в програмата винаги присъстват актуални събития – и в музиката, и в театъра, и в литературата.
Интересно е какви трудности срещате по пътя и как се преборвате с тях. Тридесет и две Аполонии са доказателство, че победата е Ваша, но съм сигурен, че не е лесно?
Созопол е един от най-красивите и старинни градове не само в България. През последните години се построиха много курортни комплекси, нови хотели, реставрираха се старите созополски къщи. За жалост никой не създава нови културни пространства – зали за концерти, кино, театър, не смея да помисля за нещо по-голямо. До днес използваме само старите бази на града – читалището, където представяме театъра и киното, археологическия музей, в който свирят
и пеят най-известните ни музиканти, художествената галерия, в която освен изложби провеждаме литературни четения и камерни театрални представления. Обемът на тези зали е минимален и макар че някои от тях бяха обновени, те са крайно недостатъчни, например за концерт с публика от 1000 души. През 2014 г. след многобройни писма и разговори с Министерството на културата ни беше разрешено да ползваме малко пространство от остров Св. Кирик и Юлита, където проведохме част от фестивалните събития. Създадохме прекрасни условия и атмосфера за концерти, спектакли, литературни четения и прожекции. За съжаление многократните ни опити да продължим и в следващите години да пренасяме част от програмата на острова бяха неуспешни. Причини винаги могат да бъдат намерени, когато едната страна, в случая Министерството на културата, няма желание. Затова е необяснимо гръмкото изказване на министъра в пресата, че Празниците на изкуствата трябва да се изнесат на острова, за което ще бъдат използвани европейски програми. Но все пак като истински оптимисти вярваме, че Св. Кирик и Юлита един ден ще се превърне в Остров на културата!
Говорите основно за пространствата за култура, но как изобщо осигурявате финансирането на такова огромно събитие?
Това ни е най-голямата трудност. Има фестивали по света, които до голяма степен са осигурени от държавата и общината. Но Аполония, както и повечето български фестивали, е принудена поради минималната подкрепа от държавните институции да търси допълнително финансиране. И тогава се завъртаме в бюрократични схеми, сложни обстоятелства и контакти с некомпетентни личности и фактори, от които получаваме безобразни обяснения за невъзможността точно тази година да ни съдействат. И понеже този сценарий се повтаря постоянно, вече нищо не може да ме изненада. Често чувам тази смешна реплика „Вие сте Аполония, ще се оправите!“. И ние се справяме, въпросът е на каква цена – безсънни нощи, опънати нерви, безкрайни притеснения, задушаваща несигурност и разяждащи съмнения... Добрата новина е, че от няколко години на местно ниво имаме подкрепата от созополската община в лицето на кмета Панайот Рейзи, както и от хотелските комплекси – Грийнлайф, Антарес, Вила Византия, Санта Марина, Парадайз Бей, Офир, Созополис. Тяхната помощ е безценна за нас. Повече от 20 г. работим с Обединена българска банка, наш генерален спонсор, и с официалния превозвач на фестивала „Ситроен“. Благодаря им!
Какви са все пак причините фестивалът да поддържа интереса на хората непрестанно през тези над 30 години?
Причините са много и на първо място е високото равнище на художествената програма. Но има нещо, което е специфично за нашия фестивал, и това е общуването между хората на изкуството – артисти, музиканти, художници, поети, писатели, и зрителите. В Созопол това е един непрекъснат контакт – навсякъде, по улиците на града, край морето, после на сцената... Но за да продължим това общуване, през последните години създадохме и една съвсем нова форма – срещи разговори между артисти и публика, които нарекохме „Цената на успеха“. В тези разговори артистите, постигнали световна слава и признание, споделят с пределна искреност своя труден път към големия успех. В тези срещи са участвали Явор Гърдев, Красимира Стоянова, Камен Донев, Цветана Манева, Александрина Пендачанска и много други. Имаме винаги много нови идеи, които се надявам да допълват цялостната картина. В стремежа си всяка година да има нови събития и голямо разнообразие от изяви в различните изкуства решихме през тази година да организираме Книжна Аполония. Като начало ще вземат участие някои от големите издателства, които през дните на фестивала ще представят продукцията си.
Вече всички очакват с нетърпение името на избрания от вас носител на „Аполон Токсофорос“ за 2016. Но защо имате само една награда?
Всеки е заслужил да получи наградата на Аполония. Не мислете, че е лесно да изберем едно име на творец, той трябва наистина да има изключителен принос в развитието на българската култура. Когато през 1999 г. първият носител на нашата награда стана пианистът Людмил Ангелов, той не беше толкова популярен в България, но със забележителни постижения в чужбина. Между наградените през годините са: Теодосий Спасов, Самуел Финци, Георги Господинов, Александър Морфов, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Минчо Минчев, Мариус Куркински, продуцентската компания АгитПроп и други. Скоро всички ще научат името на носителя на наградата за 2016 г.
През последните години в Созопол се провеждат много фестивали, през целия летен сезон. Някои от тях се опитват да ви подражават. И все пак, ако Созопол е градът на фестивалите, Аполония ли е фестивалът на фестивалите?
За мен това е така. Но ако има някой, който може да отговори на този въпрос, това естествено е публиката. Тази публика, която след приключването на фестивала се прибира в домовете си и разказва за преживяното. Която от началото на всяка календарна година задава въпроси кога ще започне следващият фестивал и кои ще са най-интересните събития, за да бъде там. Тази публика от няколко поколения зрители – родители, техните деца и сега внуците им – за нея правим фестивала. А когато в мига на откриването прозвучи сигналът на Празниците – „Музика на водата“ от Хендел, когато светнат прожекторите и видя усмихнатите лица на хората, тогава забравям умората и горчилката от преживяното и тихичко си казвам: „Има смисъл. Това е Фестивалът!“.