.jpg)
Музиката лекува и ни прави по-умни
Лечебното въздействие на музиката върху тялото и душата е отдавна известно по света. Писмени сведения за това са открити в египетски папируси, а възникването на първите теории за лечение с музика е свързано с разцвета на гръцката антична култура. Древните римляни също са познавали и използвали възбуждащото и успокояващо действие на музиката. Тя помага да се пребори лошото настроение, овладява омразата и гнева. През XVIII век музикотерапията вече е утвърден метод за лечение на афективните разстройства и меланхолията. След Втората световна война тя преживява истински разцвет с много школи и различни насоки на развитие. У нас за музикотерапия за пръв път започва да се говори след демократичните промени, а през 1995 г. е създадена и Българска асоциация за музикотерапия. От няколко години се изучава като магистратура в музикалната академия „Панчо Владигеров”.
Тази терапия използва музиката и нейните елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) с цел да подпомогне и насърчи общуването, ученето, взаимоотношенията, изразяването. Прилага се при болни и здрави хора. Подходяща е както за възрастни, така и за деца.
Музикотерапията е широко застъпена в работата с деца аутисти или при заекване. Изключително добри резултати дава и при хора с психични заболявания и алцхаймер, разказва Цветина Панайотова –цигулар и музикотерапевт в Психиатричната клиника на Александровска болница.
„Музиката оказва влияние на различни нива, както психологично, така и органично – обяснява терапевтът. – Физиологичното въздействие на звука върху организма се дължи на звуковите вибрации, които при някои инструменти са по-силни. Те се наричат вибро-акустични, а най-ярък пример сред тях е тибетската пееща купа”, разказва Цветина.
Този чудат инструмент има голямо терапевтично въздействие върху хората с психични проблеми, но не е подходящ за използване в група, защото на всеки организъм импонира различен вид звук, пояснява специалистът.
В своята работа тя държи изключително много пациентите да бъдат активни участници в процеса.
„Музикалната терапия работи с много лесни за използване инструменти, така че дори човек, който никога не е свирил, може да извади хубав звук от тях. Упражненията са свързани с развиване на концентрацията, трениране на краткосрочната памет и способностите за навременна реакция. Освен това музиката се превръща в хоби за някои от пациентите и така измества тяхното внимание от болестта”, разказва Цветина.
В заниманията със своите пациенти тя често прилага т.нар. музикална психодрама, при която чрез сценична игра с изразните средства на музиката се пресъздава определен личен проблем и се работи по неговото отстраняване.
Младата терапевтка най-често използва фолклор или класика, но избягва известните композитори, за да няма наслагване на стари спомени, предубеждения и преживявания. Държи на индивидуалния подход към всеки човек и за разлика от други колеги никога не препоръчва конкретна музика при определено състояние.
Известната цигуларка прилага музикотерапия и при хора, изпаднали в кома. Твърди, че дава изключителни резултати като помощно средство за стимулиране на мозъчната дейност при такива пациенти.
„Когато човек слуша музика, неговият мозък е изключително активен, и то в много повече зони, отколкото при всяка друга дейност. Това се получава, тъй като тембърът се обработва в една мозъчна зона, височината на тона в друга, темпото в трета, ритъмът в четвърта, хармонията в пета и т.н.”, обяснява Цветина Панайотова.
Освен с болни хора тя работи и със здрави деца. Обяснява, че музикотерапията се ползва при тях с цел усвояване на някои поведенчески умения още от ранна възраст и възпитава вкус към класическата музика, която ги прави по-умни.
