Вече повечето хора са запознати с признаците на сърдечния инфаркт: силна стягаща болка зад гръдната кост на широка основа, която често се разпространява към лявата ръка и продължава повече от 15-20 минути. Тази болка обикновено е придружена с психо-вегетативна симптоматика – обилно изпотяване, прималяване, бледност, страх от смъртта и др., но основният симптом си остава болката. Тя е признак и на кризите при исхемичната болест на сърцето (ИБС), известна и като стенокардия или „гръдна жаба“.

При физическо и/или емоционално натоварване пациентите с ИБС получават стягане в гърдите, което в повечето случаи преминава спонтанно след почивка или след прилагане на бързодействащи съдоразширяващи медикаменти от типа на нитроглицерина. Понякога обаче кризата не преминава дори след приема на лекарства. В тези случаи трябва да се подозира инфаркт и да се потърси спешна помощ. А също и в случаите на появила се за първи път съмнителна болкова симптоматика в центъра на гръдния кош.

Но има случаи, когато сърдечната криза не протича по обичайния сценарий. Тогава има опасност да се изгуби ценно време, преди да се установи, че пациентът има инфаркт, а не някакво друго страдание.

  • Пациенти с дългогодишен диабет

Известно е, че диабетът постепенно уврежда не само кръвоносните съдове, но и периферните нервни влакна в цялото тяло. Когато се увредят двигателните нерви, настъпват различни затруднения във всекидневната активност на човека. Много често обаче се увреждат сетивните нервни окончания, но не само в крайниците, а и във вътрешните органи. Това довежда до липса на чувствителност. Най-популярно е състоянието „диабетно стъпало“, което съпътства захарната болест: липса на чувствителност в долните крайници плюс нарушено кръвоснабдяване. Тази комбинация е опасна, защото дори тежки рани и разязвявания по пръстите и долната повърхност на стъпалото могат дълго време да не бъдат установени заради липса на алармираща болка. А когато диабетът увреди сетивните нерви в сърцето, хроничните проблеми в кръвообращението му и дори острата непроходимост на коронарните съдове може да мине с минимална или дори без никаква болка.

 

  • Хора в старческа възраст

При индивидите над 80-85 г. поради дегенеративните изменения във всички органи и системи много от заболяванията могат да протекат нетипично – с по-малко оплаквания „на повърхността“. А при пациентите с деменция или болестта на Алцхаймер е възможно всякакъв тип оплаквания и болки да бъдат маскирани като емоционална превъзбуда и несвързани обяснения. Но това не означава, че евентуална сърдечна криза е „по-лека“.

 

  • Малък инфаркт, но в опасна зона

По принцип инфарктът представлява остър недостиг на кръв в определена зона на сърдечния мускул заради запушването на кръвоносен съд, което причинява загиването на активните съкращаващи се клетки в този участък. Колкото по-голям клон на сърдечна артерия е запушен, толкова по-обширен е инфарктът, защото отпада функцията на значима част на миокарда. Тогава сърцето не може ефективно да изпълнява помпената си функция, което води до различна по степен недостатъчност на кръвообращението до шок и клинична смърт. Понякога обаче инфаркт в сравнително малка по размер зона може да причини много тежко състояние и смърт, ако без кислород е останала важна част от проводната система на сърцето. Тази система отговаря за зараждането и провеждането на електрическите импулси, чрез които камерите се съкращават в синхрон и с определена честота. Ако инфарктът, макар и с малък размер, порази ключови части от проводната система, могат да настъпят животозастрашаващи аритмии – много чести камерни екстрасистоли, камерна фибрилация, прекалено бърз пулс – камерна тахикардия с пулс 150-160 и повече или обратното – камерна брадикардия с честота под 40 удара в минута и в крайна сметка спиране на сърцето.

 

Как в тези случаи да се заподозре реалната опасност?

На първо място при пациенти с диабет трябва да е ясно, че заболяването им е еквивалент на сърдечносъдов проблем дори и да нямат конкретни оплаквания „от сърце“. Всяко остро настъпило състояние на безсилие, прилошаване без ясна причина (напр. спадане на кръвната захар под нормата), необясним задух трябва да провокира спешно търсене на медицинска помощ. Същото се отнася и до възрастните хора. Ако има внезапна промяна в състоянието им, подвижността, нормалните им реакции, дори и да няма болка в гръдната област, трябва да се изключи сърдечносъдов инцидент. Това става чрез кардиограма и изследвания на специфични маркери за миокардна некроза, които се изследват в кръвния серум. Проследяване в продължение на няколко часа може да потвърди или отхвърли диагнозата „инфаркт на миокарда“. Навременното му установяване е много важно, защото новите инвазивни методи на лечение позволяват максимално съхранение на сърдечната функция след инцидента.

Класическата медицина казва: „По-добре излишен преглед, отколкото пропуснат шанс“. А в случая, когато има подозрение за инфаркт, макар и нетипично протичащ, прегледът съвсем не е излишен. (ЖД)

Сподели във Facebook