Повече работа – повече болести

Американски и датски учени, работещи в Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economics Research, US), направиха анализ на дейността в няколко датски фирми в продължение на десет години. Специалистите се съсредоточили върху тези от тях, в които е констатиран ръст и в производителността на труда, и в обема на производство. Служителите в тези фирми не само се трудили интензивно, но и прекарвали повече време на работа, като правило по-късно си тръгвали за вкъщи. Благодарение на този трудов ентусиазъм компаниите чувствително увеличили експорта на продукцията си, интересът към който също се повишавал.

Учените установили още нещо – колкото по-нагоре вървели производствените резултати, толкова повече проблеми със здравето имали работниците, които обезпечавали тези резултати. Особено често започнали да боледуват жените.

В резултат на изследването специалистите изчислили, че всеки 10 процента ръст в обема на производството увеличавали риска от инфаркти и инсулти с 15 процента. А опасността от тежка депресия нараствала с 3 процента.

Трудовият ентусиазъм засягал и мъжете – те напускали работното място със сърдечни пристъпи и с линейка малко по-рядко от жените. Но пък представителите на силния пол по-често ставали жертви на тежки производствени травми.

След 40-годишна възраст трябва да се работи по три дена в седмицата

Всички знаем поговорката, че работата не е заек да избяга. Правдивостта на народната мъдрост обаче неотдавна потвърдиха учени от Мелбърнския институт по приложна икономика и социология. Те провели мащабно изследване с участието на повече от 7 хиляди души – мъже и жени, които били над 40-годишна възраст. Целта била да се установи колко плодотворно може да се труди човек на тези години.

По време на експеримента доброволците извършвали офисна дейност – прочитали текстове, решавали логически задачи, правили тестове за уточняване на концентрацията им. Отначало се трудили на пълна работна седмица – около 60 часа общо. После работният им график бил намален до 3 дена в седмицата. Резултатите показали, че при намалената работна седмица производителността на труда рязко се увеличила. Служителите успявали да свършат не само това, което им отнемало пет дни, но и повече. При това изпълнявали ангажиментите си по-качествено. И не на последно място – без да се уморяват. Доказано било още, че стресът и изтощението рано или късно започвали да съпътстват дейността на хората, трудещи се цяла седмица, и като следствие водели до снижаване на производителността на труда.

Изследователите споделили, че работата често е нож с две остриета. Може да стимулира мозъчната активност при умерени натоварвания, но може и да потиска, ако служителят се претоварва.

А някои специалисти директно заявили, че преумората в службата е способна да нанесе повече вреди на мозъка, отколкото липсата на работа въобще.

Резултатите от друго изследване показаха, че рискът от развитие на хипертония при хората, които работят от 41 до 50 часа седмично, се увеличава с 14% в сравнение с тези, които прекарват в офиса не повече от 40 часа. За хората, които се трудят над 50 часа, този показател се увеличава до 29%.

В крайна сметка учените все повече отричат работохолизма и се обединяват около графика – три дена работим, четири - почиваме. Ще успеем с всичко – и да поработим ефективно, и да отдъхнем пълноценно. И да бъдем здрави.