При нездравословния начин на живот няма каско

С проф. Стефан Денчев, началник на Клиниката по кардиология в Медицинския институт на МВР, гр. София, разговаря Петър Галев

Проф. Стефан Денчев е сред водещите български кардиолози. Дългогодишен преподавател в МУ - София. В момента работи по повишаването на равнището на кардиологичната клиника в МВР болница до най-високото трето ниво с извършване на всички най-съвременни диагностично-лечебни методи, което се очаква да стане в близките месеци. 

-Проф. Денчев, от каква възраст започват процесите на атеросклероза?
-Известно е, че петна на отлагания по вътрешната стена на кръвоносните съдове има още от бебешката възраст. А по времето на Корейската война на САЩ се доказа, че двайсетгодишни момчета, загинали на фронта, вече имат атеросклеротични плаки по коронарните артерии. 

-Т.е. презумпцията „докато съм млад, мога да ям и да пия каквото си искам, а като остарея, ще се пазя” не е валидна?
-Не е напълно валидна, макар че организмът има много компенсаторни възможности, а атеросклерозата е бавен процес. Истината е, че не можеш безнаказано да водиш безразборен живот, особено при контингенти, които са с фамилна обремененост по отношение на съдовите заболявания. Съвременните технологии ни дадоха много, но ни приковаха пред компютрите. Дори децата вече не играят навън, а стоят с часове пред екрана. Резултатът е налице – затлъстяване още от ранна възраст, промяна във физиологичните механизми, които защитават кръвоносните съдове, ранно начало на процесите, които постепенно водят до атеросклероза.

-Доколко всъщност начинът на живот влияе на тези заболявания и до каква степен става въпрос за наследственост?
-На този етап абсолютната тежест на генетичните фактори не може да се отсее. Ако трябва да се изразя най-популярно, прието е, че, общо взето, има четири групи гени, от които зависи дълголетието. На първо място това са гените, които противодействат на атеросклеротичните процеси. Важни са и гените, които противодействат на промяната в имунитета и по този начин пазят от онкологични заболявания. Известно е, че едно злокачествено заболяване възниква, когато имунната система не може да се справи адекватно с мутациите. Има и други два типа гени, от чиято активност се предполага, че зависи в значителна степен  продължителността на живота. Всъщност точно този тип генетична предопределеност е причината някои хора, които не водят здравословен живот, да достигат дълбоки старини. Сред най-известните примери е Уинстън Чърчил, който е пушил, пиел и е избягвал физическите натоварвания. Но той доживява до 91 години, може би защото е имал съзнание за важната си историческа мисия.

-Защо хора с нормален холестерол също получават инфаркт?
-Защото холестеролът не е единственият фактор в генезата на атеросклерозата. Например психосоматичният стрес, причинен от начина на живот, е сериозен фактор за поддържане на възпаление с ниска степен на активност, което засяга ендотела на кръвоносните съдове. Този хроничен процес дори и без висок „лош” холестерол провокира възникване на атеросклеротични плаки. Става въпрос за специфично тлеещо възпаление, което не протича с бурни прояви и с висока температура. То по никакъв начин не се усеща от пациента, но променя ендотелната функция.

-Как може все пак да се установи такова възпаление?
-Един от маркерите е повишеното количество на специфичен белтък, наречен С-реактивен протеин. Той реагира и при други болестни процеси, но лекарят може да прецени кога стойностите говорят за увеличен сърдечносъдов риск. Известното проучване „Юпитер” установи, че пациенти без висок холестерол, но с повишен С-реактивен протеин, които са приемали статини, показват по-ниска степен на развитие на сърдечносъдови усложнения след две години. 

-Това означава ли, че освен холестерола трябва рутинно да се изследва и С-реактивният протеин и при високи стойности да се приемат статини?
-Все още няма еднозначен отговор на този въпрос. Според някои учени, като Пол Ридкер, отговорът е положителен. Но към въпросното проучване има много критики, например, че е рано прекратено и че в него има голяма група пациенти с метаболитен синдром, което е отделен рисков фактор. Но така или иначе доказва се ролята на тихото възпаление, което може да се отключи от най-различни фактори и без висок холестерол. По отношение на приема на статини – тяхната ефективност е напълно доказана, но това не означава да се взимат поголовно от всички групи пациенти. В САЩ например постоянно разширяват показанията за прием на статини, дори като първична профилактика при пациенти без развито заболяване. Но това подлежи на много критика, защото освен категоричната полза при високорисковите пациенти статините имат и странични ефекти. Редно е първо човек да промени начина си на живот, да започне по-здравословно хранене, активно движение и ако няма резултат, лекарят ще прецени дали и кога да му предпише лекарства за намаляване на холестерола. Ако трябва да обобщя – в момента е общоприето, че при установено сърдечносъдово заболяване се назначават статини. Но все още не е установено дали ползата от статините надхвърля риска от странични ефекти, когато те се предписват при пациенти без доказано сърдечносъдово заболяване.

-Вярно ли е, че инфарктите протичат по-тежко при млади мъже в сравнение с по-възрастните?
-И да, и не! Зависи каква артерия ще се запуши, на какво място, кой и как ще окаже помощ. Виждал съм инфаркти и при тийнейджъри на 16–17 години, които обаче не са предизвикани от атеросклероза, а от спазъм на съдовете при къпане в студена вода. По-младите мъже могат да развият по-обширен инфаркт в сравнение с пациентите с дългогодишна исхемична болест, защото те нямат развито колатерално кръвоснабдяване. От друга страна, по-младият човек обикновено е в по-добро общо състояние, което му позволява да преодолее инцидента, ако се окаже своевременна и адекватна помощ. Но не са рядкост обаче случаите млади хора да загинат от внезапна сърдечна смърт вследствие на остра руптура (разкъсване) на атеросклеротична плака. 

-Това може ли да стане на фона на привидно пълно здраве?
-За съжаление да. При някои пациенти се образуват сериозни плаки в сърдечните съдове, без това да дава каквито и да е оплаквания. Артериите имат компенсаторен механизъм – там, където се образува плаката, съдът започва да се разширява и самата плака не препятства кръвотока, защото тя не навлиза в лумена на артерията, а се развива назад към стената. Но тази плака е пълна с дентритна маса, със загинали клети, с холестеролови материи. И ако в тази зона има възпаление, което отслабва така наречената шапка на плаката, при едно повишаване на кръвното налягане от стрес или физиологично рано сутрин, плаката се разкъсва и излива съдържанието си в лумена на кръвоносния съд. И въпреки че до момента не е стеснявала съда и не е предизвиквала оплаквания, отделените при разкъсването материи запушват разклоненията надолу от мястото на плаката. Отделно от това се отваря голяма тромбогенна повърхност, бързо се образува голям тромб, който блокира напълно артерията на мястото на разкъсването на плаката. Това е накратко механизмът на един потенциално смъртоносен инфаркт, който възниква като гръм от ясно небе. 

-Може ли такава плака да се хване с изследване?
-Практически не! Освен със сложно инвазивно изследване, но кой ще си прави такова изследване, ако няма оплаквания? Затова трябва да се набляга на първичната профилактика – повлияване на рисковите фактори! В медицината има нещо като 10-те Божи заповеди. Можеш да ги спазваш или не, но това определя твоя живот. Ако искаш, пуши, дебелей, не се движи – това е гражданската ти отговорност. Но тук няма каско, няма как след това да се покрият щетите. А цената е животът.

Сподели във Facebook