Здраве

29 Септември 2016

3313

Животът днес

Всяка година на 29 септември светът отбелязва Световния ден на сърцето. Целта е хората да бъдат широко и компетентно информирани кои са рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания и как могат да бъдат избегнати и контролирани, а властите да бъдат мотивирани за институционални мерки в тази посока.

По повод Световния ден на сърцето ‘2016 Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ организира безплатни профилактични прегледи както за пациенти с вече установени заболявания на сърцето и съдовете, така и за хора, попадащи в някоя от рисковите групи или с оплакване от умора и задъхване при усилие, чувство за неправилен сърдечен ритъм и др., дори да нямат поставена диагноза. Добре е желаещите да се запишат предварително на телефони 02/9432 – 332; 02/9432 – 428, за да се създаде по-добра организация. Прегледите ще бъдат от 29 септември следобед до 1 октомври.

По този повод се обърнахме към проф. Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” и член на борда на директорите на университетската болница:

Профилактиката на сърдечносъдовите заболявания е изключително ефективна и има сериозни научни данни и проучвания от различни райони на света, които показват, че 9 от всеки 10 инфаркта могат да бъдат предотвратени. В България продължаваме да регистрираме много висока честота на преждевременна сърдечносъдова смърт. В това понятие се включва смъртта от инфаркти и инсулти преди навършването на 65-годишна възраст. Вярно е, че през последните години страната ни отбеляза успех в намалението на общата сърдечносъдова смъртност, но все още във възрастовата група под 65 г. от сърдечносъдови инциденти умират два пъти повече пациенти в сравнение със Западна Европа.

Причините за тази нерадостна картина са добре известни на обществото,

няма да изненадам някого с посочването им. Но явно до момента не сме намерили ефективния цялостен механизъм за преодоляването им. Става въпрос за главните рискови фактори, които могат да бъдат повлияни чрез персонални, медицински и обществени мерки. На първо място поставям тютюнопушенето в двете му форми - активно и пасивно; високите нива на холестерола и триглицеридите, захарния диабет и хипертонията. Известно е, че промяна в начина на живот посредством физическа активност, рационално хранене и намаляване на теглото, отказ от тютюнопушене, а когато се налага, и редовен прием на медикаменти може да предотврати възникване или влошаване на сърдечносъдово заболяване и оттук намаляване на риска от сърдечносъдова смъртност.

Вече имаме пред себе си опита на много страни в Европа, в САЩ, в Австралия и още по- важно –

на държави от Източна Европа, които постигнаха сериозни успехи в намаляването на смъртността от инфаркти и инсулти. Например Полша и Унгария успяха да набележат и реално да приложат мерки, които дадоха резултат. Защото става въпрос за голям обществен проблем, не само за задача на медицината и здравеопазването в тесния смисъл на думата. Много държави ограничиха ефективно тютюнопушенето, масово обхванаха хората в програми за профилактика и ранна диагностика, в които се проверяват липидният профил, кръвната захар, артериалното налягане, сърдечният ритъм. И там където се установи проблем, се гарантира лесен и бърз достъп до лечение.

Най-общо казано,

намаляването на сърдечносъдовата смъртност се дължи 50 процента на по-добра профилактика

и 50 процента на по-добра мрежа за лечение на острите сърдечносъдови състояние. В България през последните години се направи немалко в тази посока. Известно е, че няма регион, който да не е покрит с денонощни центрове за спешно лечение при инфаркт, включително инвазивно. В момента Министерството на здравеопазването развива програма и за интервенционално ранно лечение на инсултите.

Разбира се, най-добре е да не се стига до крайните тежки усложнения на сърдечносъдовите заболявания. А ако се стигне, да бъде осигурено ранно ефективно лечение, което намалява в максимална степен последиците.

Целта на профилактичните прегледи в нашата клиника в края на септември е

да бъде проверено състоянието на хора с налични сърдечносъдови заболявания по отношение на ефективност на терапията и препоръките за начин на живот, а от друга страна, да се провери рискът при хора с фамилна анамнеза за ранна смъртност от инфаркти и инсулти. Ще бъдат правени кардиограма и измерване на кръвното налягане, а където се налага - и ехокардиография. При необходимост чрез направления от НЗОК ще се назначават и лабораторни и други изследвания, за да бъде изяснено в цялост състоянието.

Искам специално да обърна внимание на два рискови фактора, които често не се откриват навреме

или се подценяват от пациентите. Много е важно при съмнение за сърдечна аритмия специалист да установи нейния характер и рисковете тя да доведе до сериозни усложнения. Ако при измерване на кръвното налягане електронният апарат индикира аритмия или налягането не може да се измери, трябва да се посети лекар, за да се направи кардиограма или 24-часов запис на сърдечния ритъм – холтер. Много често така наречените „прескачания“ на сърцето, които хората чувстват, са безобидни, но има и случаи, в които трябва да се провежда лечение. Например предсърдното мъждене увеличава драстично риска от инсулт и изисква профилактика с антикоагуланти.

Друг рисков фактор е високото ниво на пикочната киселина в кръвния серум. Дълго време това състояние се свързваше само с подаграта, но вече е ясно, че води до повишен сърдечносъдов риск.  

По време на профилактичните прегледи ще обучаваме пациентите и техните близки как да разпознават навреме симптомите на инфаркта, инсулта и на други остри състояния, за да търсят спешна помощ.

Сподели във Facebook