Здраве

17 Февруари 2016

2241

Галина Спасова

Проф. Красимир Нейков е член на борда на директорите на Националната онкологична болница и ръководи Клиниката по урология. Пълното й обновяване като апаратура, операционна зала и битови условия за пациентите и персонала приключи наскоро и тя бе тържествено открита. Както мнозина от най-добрите ни лекари и нашият гост прави своя избор на специалност по време на разпределението в далечна провинциална болница, увлечен от качествените хора и отдадени професионалисти, на които попада. Следва безценният по собствените му думи стаж в „Пирогов“, продължителната работа в „Александровска“, а вече 15 години е част от екипа на Националната онкологична болница.

- Кои постижения в урологията можем да наречем революционни, проф. Нейков?

- В днешно време революцията е „Да Винчи”, роботната хирургия, наистина един много елегантен метод за този, който го е усвоил. Но има и някои неудобства, защото липсва тактилното чувство - когато човек е с разрез, можеш да пипнеш, да видиш дали има някоя инфилтрация, дали трябва да се махне, а с робота не може, там е екран, трябва преценка. В България има два робота. Мога да кажа, че няма хирургична специалност в последните 20 години, при която да са въведени такива революционни открития, като на първо място е извънтелесното разбиване на камъни в бъбреците (у нас тази апаратура бе внесена за първи път от Германия през 1986 г.) и всички последващи методики за ендоскопска хирургия.

- Каква е динамиката на заболяванията, които вие лекувате?

- Имаме и доброкачествени заболявания като аденома на простатата, камъни в бъбреците, уретерите и т.н., но основно лекуваме злокачествените заболявания. Следейки националния раков регистър (колегите полагат изключително много усилия да концентрират данните, които се получават от цялата страна), тенденцията е постепенно да се увеличава заболеваемостта. Примерно паренхимният рак на бъбрека се увеличава с 50-60 нови случая на година. Ракът на простатата изведнъж имаше скок преди 3-4 години. Разбира се, може да се дискутира дали това се дължи на подобрена диагностика, или на това, че колегите подават данни от места, от които преди това не са подавани.

проф. Красимир Нейков

- Какви са симптомите, на които трябва да се реагира бързо?

- На първо място, при рака на пикочния мехур – наличието на кръв в урината. Дали то е микроскопско от обикновено изследване, или е видимо. Другият признак е болка при уриниране или тежест, но не е чак толкова често срещан. Ако човек не обърне внимание, туморчето се храни и расте. За рака на простатата отдавна е казано - той е тихият убиец. Няма абсолютно никакви болки, включително при метастази по кости, по възли. Трябва да се ходи на профилактични прегледи.

Ранната реакция е онкологичен рефлекс. Но напоследък забелязвам, че нещо странно става със злокачествените заболявания. Имам впечатления за рак на простатата, на пикочния мехур, на бъбрека. За отбелязване е, че почти няма никакви оплаквания, включително и при големи тумори, от порядъка на 5-6 сантиметра. Съвсем скоро пациент от провинцията дойде с много голям злокачествен тумор на пикочния мехур, а не е имал абсолютно никакви оплаквания. И се принудихме да му махнем пикочния мехур веднага, без да правим други опити.

Бъбречният рак в повече от 50% от случаите се открива съвсем инцидентно, при ултразвукова диагностика на коремни органи. Друго интересно - имаме поне пет случая, при които туморни формации в областта на бъбрека до 3 см (а по европейски стандарти до 4 см може да се приеме, че са с бенигнена генеза) се оказаха злокачествени.

Бъбречните тумори са по-чести при мъжете, на пикочния мехур съотношението е три към едно в „полза“ на мъжете, тъй като те злоупотребяват повече с тютюна. Това е един от основните рискови фактори.

- Да се спрем на този фактор повече, щекотлив е, бива оспорван.

- Има много хора, които пушат, но не са развили злокачествено заболяване. Но ми прави впечатление, че поне 60-70% от пациентите с рак на пикочния мехур пушат, включително и жените. Правим статистика в момента. Доказано е неоспоримо, че тютюневият дим съдържа 4 хиляди различни химикали. От тях около 6-7 са тези, които се излъчват от пикочните пътища и могат да доведат до трансформация на нормалните клетки, разположени по хода на пикочните пътища. На същата опасност са подложени и пасивните пушачи. Всяка една трансформация и евентуално намеса на мутация в хромозоми, в гени отключва пътя на развитие на клетки, които вече не подлежат на апоптоза. Тоест, ако нормалният цикъл е - клетката се ражда, живее и умира, раковата се ражда, развива се и не умира. Има някакъв механизъм, който пречи.

- Има ли значение количеството приемани течности, постоянно се говори за 1,8-2 литра на ден?

- Има значение. Хубаво е да се пият повече течности, а най-логичното обяснение е, че се разреждат евентуалните карциногени в урината. Едно е да са в концентрация едно към десет, друго е да са едно съм сто. Вероятността да се получи някакво заболяване или някакви промени на клетките е по-малка.

- Вероятно вашата клиника приема най-тежките случаи?

- Имаме съвременна апаратура, която позволява бързо да оперираме с минимална кръвозагуба. Ултразвукова апаратура, имаме инфрачервена специална апаратура, с която можем да запечатваме съдове по време на операцията и голяма операция, каквато е махането на пикочен мехур, на простата, ние правим с 200-300 мл кръв. При нас идват действително вече доста напреднали случаи. Много пъти съм казвал - в провинцията избягват да се занимават с по-тежки случаи. Опитват се един път, два пъти и като се разбере, че нещата вече не вървят, че се усложняват, казват - в София ще те оправят.

- Не е ли по-благоприятно за пациента направо да бъде насочен към София или другаде, където възможностите са най-добри?

Ако трябва да се решават радикално нещата, наистина трябва може би да има намаление на леглата, може би да се насочват пациенти там, където се лекуват най-добре

- Да, но какво става? Говори се за закриване на легла, повече са, отколкото средно в Европа. А колегите като останат без работа, какво възнаграждение ще получат? Навлизаме в тематика, която е свързана с финанси. Преди време беше предложено да има реферативни клиники, като консултативни в известен смисъл. Тоест постъпват най-тежките случаи, тук идват съответно специализиращи, виждат в това множество от пациенти, лекари, други специализиращи много неща за кратко време, могат да се обучат и съответно там, откъдето са дошли, да приложат това на практика. Този път винаги съм го защитавал, но срещаме отпор от колегите. Те не са принудени - от министерството или от районната здравна каса - да насочват пациенти. Ние, казват, ще насочваме пациенти и вие ще се заринете от работа, но ние ще останем без работа. А пациентът търси най-доброто. Ако го питаме, той може би няма да се оперира в провинцията. Но въпросът е много труден, защото опира до съкращаване на легла, евентуално на болници… От това всеки се пази като дявол от тамян.

- И продължаваме да наричаме болници сгради, в които няма капацитет за качествено лечение.

- Де факто така става. Много хора с моя стаж и от моята позиция го виждат. Но предпочитат може би да си замълчат. Ако трябва да се решават радикално нещата, наистина трябва може би да има намаление на леглата, може би да се насочват пациенти там, където се лекуват най-добре. Защо? Защото тук правим от определени операции по 30-40-50 годишно. Не може да има сравнение с опита на колегите, които правят 1-2 такива операции. За пациента усложненията, а и качеството на живота ще бъдат съвсем различни, ще излезе и по-евтино. Но няма кой да го каже и да тропне по масата.

- ... нарича се политическа смелост.

- Да, може би. Трябва да бъде наложено, трябва да се канализира. Примерно трансплантацията е канализирана. Знае се къде има донор, знае се къде се трансплантира. Може би нещо подобно трябва да направим, защото всичко е в името на пациента.

- Къде са хвърлени усилията на учените във вашата медицинска област?

- Един от топ проблемите е да се разгадае геномът и да се хванат промените, които настъпват на молекулярно ниво, за да може да се предотврати заболяването или ако е настъпило, да се лекува почти 100%, докато в момента се лекува 30-40%. Разгадаването на генома е бъдещето на човечеството. Но тогава влизаме в противоречие със сегашната медицина, с тази технология, фармакология и т.н. Защото болестта ще се лекува с „пипване“ на даден ген. И ако се стигне до такъв момент, всички да сме здрави, тогава остават без работа хората, които лекуват. Фантастика е все още!

Сподели във Facebook