.jpg)
Радиката - чародейният плевел
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Всеки е виждал това непретенциозно растение, което се среща по ливади и пасища, из затревените площи и крайпътните канавки. Придобило е статута на досаден плевел, въпреки полаганите от него невероятни усилия да ни се хареса. От май до септември цъфти с красиви, яркожълти, иглести цветове, а в края на лятото формира ефирни пухести сферички, които, разпадайки се, се понасят из въздуха при първия полъх на вятъра. Вероятно се досетихте, става дума за глухарчето, известно още като радика (Taráxacum officinále).
Пренебрежението, с което се отнасяме към него е повече от несправедливо, защото в себе си то съдържа редица изключително ценни вещества за човешкия организъм. В ранна пролет младите листа на растението широко се използват във Франция, Италия и други европейски страни като витаминозна и тонизираща салата. В Европа радиката е известна най-вече с френското си наименование pissenlit, което прави алюзия с нейното изявено диуретично действие. Всъщност,
полезни са всички части на растението – листата, цветовете и корените,
в които са открити редица лечебни за човешкия организъм вещества. Най-много такива се натрупват в листата преди цъфтежа, в корените – през пролетта и есента, а в цветовете – по време на активния цъфтеж. При нараняване всички части на радиката отделят млечнобял сок, съдържащ монотерпеновия гликозид тараксацин, тритерпени (тараксерол, тараксастерол, бета-амирин и др. ), каучукови вещества, церилов алкохол, фитостероли (бета-ситостерол, стигмастерол) и т.н. Фитостеролите, както е известно, противодействат на усвояването на холестерола от храната, с което способстват за понижаване на нивото му в организма. Най-активни са именно тези, съдържащи се в радиката – бета-ситостерол и стигмастерол. В листата на растението има до 5% протеини, гликозид - тараксацин, на който се дължи леката им горчивина, флавоноиди - апигенин и лутеолин, каротеноиди (флавоксантин, лутеин), смолисти вещества, сапонини, витамини – А, С (420 мг/100 г), В2, В3 и минерални вещества (калий, натрий, желязо, манган, фосфор и др.).
Тараксацинът е една от най-важните съставки на глухарчето,
за която е известно, че подобрява апетита, стимулира отделянето на храносмилателни сокове, подобрява дейността на черния дроб и жлъчката и има пикочогонно действие. Активизирайки по определен начин дейността на черния дроб, тараксацинът способства за продуциране на вещества, които подобряват качествения състав на синовиалната (вътрешноставната) течност и спомагат за регенериране на увредения хрущял. Апигенинът има доказано антиоксидантно, противовъзпалително, антиалергично и противотуморно действие. Има сведения, че подобрява и растежа на косата. Лутеолинът защитава мозъка, способства за възстановяването на невроните, подобрява паметта и концентрацията. Каротеноидите флавоксантин и лутеин имат силно антиоксидантно действие и спомагат за защита на организма от вредното въздействие на свободните радикали, увреждащи молекулата на ДНК и клетъчните мембрани и предизвикващи преждевременно стареене на клетките. Съществуват безспорни доказателства, че лутеинът има благотворно действие върху очите, забавяйки стареенето и износването на очната леща и предотвратявайки появата на катаракта (старческо перде). Съдържанието на калий в радиката е особено високо - до 30% от общия минерален състав,
а на фосфор повече от това в познатите листни зеленчуци. Известно е, че калият подобрява дейността на мозъка, увеличавайки снабдяването му с кислород, участва в провеждането на нервните импулси. Съвместно с натрия той регулира водния баланс в човешкия организъм и нормализира сърдечния ритъм. Естествената горчивина на листата на радиката се намалява чувствително, ако се накиснат в продължение на 30-40 минути в подсолена вода.
Корените на растението съдържат значителни количества инулин (през есента до 40%), протеини (до 15%), въглехидрати – фруктоза, глюкоза и захароза (до 18%), масло, съставено от глицеридите на палмитиновата, олеиновата, линоловата, мелисовата и церотиновата киселина, както и повечето от изброените биологично активни вещества, съдържащи се в листата. Инулинът, който е полимер на фруктозата, е един наистина уникален въглехидрат. Той стоически устоява на агресивната среда на стомашния сок, достигайки почти безпрепятствено до дебелото черво, където дружествената микрофлора го използва като енергиен източник за своята жизнена дейност и популация. А е добре известно, че от добрата кондиция на микроорганизмите, обитаващи дебелото черво, в много голяма степен зависи жизненият тонус на целия организъм.
В корените са открити значими количества от ценните минерали цинк, мед и селен.
В цветовете се съдържат каротеноиди (придаващи им характерния жълт цвят) и голяма част от полезните съставки, намиращи се в листата и корените. Медът от цветовете на радиката е един уникален продукт, който по вкусови качества не отстъпва на пчелния и съдържа богат набор от изключително ценни за организма вещества. Този невероятен лечебен еликсир се приготвя по следния начин. 400 цвята се измиват обилно и се заливат с 2 л студена вода. Добавя се нарязан на кубчета цял лимон и сместа се вари в продължение на 15-20 минути. След 12 часа полученият извлек се прецежда през тензух, като цветовете внимателно се изстискват. Добавя се захарта (на 1 л течност – 1 кг захар) и получената маса (при периодично разбъркване с дървена лъжица) се оставя да ври без похлупак на тих огън (на най-ниската степен на котлона) до получаване на нужната консистенция. Съществуват различни „тестове” за преценка на готовността на продукта – при капване върху чинийка капката запазва формата си, а в чаша с вода тя стига дъното, без да се размие. Препоръчва се медът да се приема два пъти дневно – сутрин на гладно и вечер преди храна. Благотворното му действие настъпва само след няколко дни. Показан е като тонизиращо и повишаващо жизнените сили на организма средство, както и при болести на дихателната система (бронхит, синузит, възпаление на гърлото, хрема), черния дроб, жлъчката, проблеми с храносмилателната система (запек) и т.н.
Интересен и особено приятен продукт е и виното от глухарчета (не става дума за известната повест на писателя фантаст Рей Бредбъри „Вино от глухарчета”), което е популярно във Великобритания от незапомнени времена. Една от разпространените рецепти е следната. Около 1,5 л добре уплътнени цветове от радика в подходящ съд се заливат с 2,2 л вряща вода. След три дни сместа се прецежда в дамаджана и към нея се добавя 1,2 кг захар, разтворена предварително в 1 л гореща вода. Прибавят се сокът и корите на един портокал и кубче натрошена хлебна мая. След приключване на ферментацията виното се прецежда и оставя да престои в затворен съд в продължение на една година.
gpopov_bg@yahoo.com
Преди много столетия целебните свойства на глухарчето са били известни в далечен Китай, както и на прочутите учени на древността Теофраст, Авицена и т.н. Първите писмени сведения за радиката се съдържат в китайски манускрипти от VII век, където по лечебни свойства тя се приравнява с прочутия женшен. Древните китайски лечители предписвали радиката за повишаване на защитните сили на организма срещу инфекции на горните дихателни пътища, бронхит, пневмония и мастит, а в арабския свят тя се е прилагала като слабително, пикочогонно и тонизиращо дейността на черния дроб средство. По исторически сведения със своя богат състав от жизненоважни нутриенти тя е изиграла важна роля за запазване на живота и здравето на първите заселници на американския континент.
