.jpg)
Трънките – пренебрегвани, а толкова полезни
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Трънката (Prunus spinosa) е малко познато растение от семейство Розоцветни (Rosaceae), за чиито ползи и приложения знаят малцина. Тя е предшественик на около 400 вида сливови растения, които са „заимствали” от нея редица от ценните ѝ качества.
Определено може да се каже, че лечебно действие имат всички части на растението – корените, кората, клонките, листата, цветовете и, разбира се, плодовете. Лечителите на Античността препоръчвали трънките като ефективно средство срещу диария и смущения в храносмилането. В наши дни интересът към природните дарове нараства неимоверно в резултат на почти епидемичното разпространение на алергичните заболявания, вследствие, от една страна, на приемането на множество синтетични лекарствени средства, а от друга – на катастрофалното замърсяване на околната среда, както и на храната, в която изобилстват вещества, чужди на естествения метаболизъм.
По данни на СЗО броят на засегнатите от различни алергии жители на планетата отдавна надминава 1 милиард, като през XXI век тези заболявания ще бъдат вторите по разпространение след психическите. Природните източници – билки и горски плодове, са онова ефективно средство, към което в трудни мигове, когато са били застрашени неговото здраве и живот, хилядолетия наред човекът е посягал.
И без преувеличение можем да кажем, че те определено са една от основните причини за съхранението на човешкия род в нелеката битка със страховитите природни сили и неизброимите живи същества – от бактериите до гигантските динозаври, също претендиращи за господство на планетата. По един удивителен начин в природните дарове е събрана мощта на природата, животворната енергия на нашето светило и нечия благородна промисъл. Трънката е един от множеството природни дарове, които са в състояние да ни предпазят и излекуват от много болести и да ни върнат радостта от живота.
Безспорно най-използваната част са нейните плодове – трънките.
Сладникавият им вкус се дължи на въглехидратите (около 12%), сред които преобладават моно- и дизахаридите (9,3%). Съдържанието на скорбяла е ниско – едва 0,1%, но това на растителните фибри, сред които преобладава пектинът, е твърде високо – над 2%. Фибрите подобряват перисталтиката и чревния транзит, с което улесняват храносмилателния процес, а пектинът действа детоксикиращо, извеждайки от организма редица ендогенни и екзогенни токсични вещества. Киселинността на трънките се дължи на относително високото съдържание на органични киселини (около 2%), сред които доминира ябълчната. Тръпчивият им вкус се дължи на значителното съдържание (1,7%) на полимерни фенолни вещества, т.нар. танини.
Те имат адстригенното (затягащото) действие, защото са богати на танини, както и на пектин. В тях са открити и редица други биологично активни вещества – тритерпеноиди (урсолова киселина, олеанолова киселина), кумарини, флавоноиди, каротеноиди, витамини, минерали т.н. Тритерпеноидите имат изключително широк спектър на биологично действие. Урсоловата киселина и нейният изомер – олеаноловата киселина, проявяват антисклеротично, кардиопротекторно и хепатопротекторно действие, способстват за понижението на нивото на холестерола, стимулират растежа на косата и т.н. Урсоловата киселина има противовъзпалително, антимикробно и антиканцерогенно действие.
През последните години към нея се проявява изключителен интерес, предвид ефективността ѝ срещу атрофията на мускулната тъкан, която е често явление при хората в напреднала възраст и една от съществените причини за травми при тях. Олеаноловата киселина способства за намаление на артериалното налягане, противодейства на спазмите на коронарните съдове и пристъпите на аритмия. Кумарините се характеризират със спазмолитично, противотумурно и антикоагулантно действие.
Флавоноидите и каротеноидите са мощни антиоксиданти,
които противодействат ефективно на губителното действие на свободните радикали върху организма. В трънката се съдържат важните витамини А, В1, В2, В3, С (33мг/100г) и Е, както и ценни минерали – калий, калций, магнезий, желязо, фосфор и т.н. За профилактична и лечебна цел, както и за приготвянето на тонизиращи напитки (вино, диджестиви), се използват само добре узрели плодове, тъй като незрелите са токсични. В никакъв случай не трябва да се поглъщат костилките на трънките (и на зрелите!), както и да се настойват с гореща вода, тъй като в тях се съдържат значително количество (до 3%) от два особено токсични гликозида – амигдалин и неговия биохимичен предшественик – пруназин. При разпадането си те отделят две силно отровни вещества – бензалдехид и циановодород. В тандем, в резултат на синергизъм (взаимно усилване на действието), тяхната токсичност нараства близо сто пъти. Освен като ефективно средство срещу диария и стомашен дискомфорт
трънките се използват при нарушения на обмяната на веществата,
невралгии, авитаминоза, както и като потогенно и температуропонижаващо средство. С отлични органолептични и тонизиращи качества е виното от трънки, което се приготвя по следния начин. Набраните добре узрели плодове се оставят няколко дни да позавехнат, след което внимателно (без да се разтрошават костилките!) се размачкват в подходящ съд, разреждат се с вода в съотношение 1:1 и се покриват с тензух за предпазване от насекоми. Веднага след началото на ферментацията (т.е. когато се появи първата пяна) сместа се прецежда през тензух и получената течност се прехвърля в друг съд, където се прибавя захар (300 г/л). След пълното завършване на ферментационния процес, виното се отделя от утайката и се прехвърля в добре затворен съд, където в продължение на три месеца съзрява и оформя своя вкус и аромат.
В страната на баските с особена популярност се ползва диджестив от трънки, известен под наименованието Patxaran, който без усилия може да се приготви в домашни условия. Рецептата е следната. 250 г добре узрели трънки се настойват с ракия в продължение на 6 месеца в добре затворен съд. За ароматизиране на напитката се поставят три печени зърна кафе и едно дафиново листо. След това сместа се филтрира и към нея се добавя концентриран захарен сироп в съотношение 1:1. Получава се червена на цвят напитка с фин аромат, която е отличен диджестив, подпомагащ храносмилането, тонизиращ организма и подобряващ настроението. Поднася се след кафето.
Трънката се среща из цялата страна край пътищата, по баирите, деретата и покрайнините на горите до 1200 м надморска височина. Нейните черни клони са обсипани с дълги, остри шипове, които държат на дистанция натрапниците. Цъфти рано напролет с множество бели цветове, които се появяват преди листата. Плодовете на трънката, които съзряват през ранната есен, са сферични, тъмносини до черни, покрити със сивкав восъчен налеп и с една костилка. Месото е зеленикаво, кисело-сладникаво и много тръпчиво. След първото замръзване обаче то става значително по-приятно за консумация. Аналогичен ефект се постига и при замразяването на плодовете във фризер.
gpopov_bg@yahoo.com
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
