Умните тъкани елиминираха шаяка
Мембрани и нанотехнологии ни пазят от студ и влага
Знаете ли защо едно време понятието „стрес” беше абсолютно непознато от двете страни на Балкана? Защото живеехме простичко и семпло. Ежедневието ни се лееше гладко като реч на Тодор Живков, без никакви мисловни виражи. Дойдеше ли зима например, нацията нахлузваше върха на обувното дизайнерство – пионерките. Един модел – два цвята. Чудила съм се защо нямаше чавдарки и комсомолки. Може би модните гении са се опасявали разнообразният асортимент да не внесе разслоение и разкол между масите. Няма да коментирам качеството на гореспоменатите папуци. Само ще отбележа, че когато температурите паднеха под нулата, оцелявахме благодарение на съхранената през вековете максима: „Вълнените чорапи се обуват на бос крак, за да топлят”.
Всъщност овчето руно така беше усукало не само телата, а и мирозрението ни, че хич и не се замисляхме какви ги върши врагът, обединен под името Запада. След години разбрахме, че тамошните учени, вместо да впрегнат сили и да подпомогнат основното занимание на върлите капиталисти, а именно – да ни развращават и подкопават моралните ни устои, си поставили задачата да създадат тъкани, които да топлят, да извеждат излишната влага от тялото, т.е. потта, и да защитават от вятър, дъжд и мокър сняг. И още в средата на миналия век запратили втората зимна кожа на българина – шаяка, в небитието. Целта им била да опазят капиталистическите телеса на авджии, рибари, скиори и всякакви почитатели на извънградските зимни авантюри. Така се родили мембранните тъкани, които имали непознатото до момента свойство да извеждат потта навън, но да не пропускат влагата навътре. И това се случило в далечната 1969 г., когато американецът Боб Гор организира световна диверсия срещу шаяка и пуска първата дишаща материя. Години по-късно т.нар. gore-tex остави без дъх родните привърженици на естествените материи. Оказа се, че синтетиката е спасението за любителите на белите пейзажи и ледения повей на вятъра. Веднага след това се появиха много други тъкани, обикновено завършващи на „текс”. Всички те обединяват предимствата на известните до момента материали. Известно е, че вълната съхранява топлината, промазаните тъкани защитават от вятъра и дъжда, а памукът позволява на тялото да диша. Но далеч по-практично и комфортно е вместо три, да облечеш една дреха или вместо бодливите вълнени чорапи на баба да поглезиш краката си с последните постижения на обувните технологии.
През 2006 г. в Швейцария беше представена нова мембранна тъкан, която може да реагира на променящите се температури на тялото и се грижи за оптималния му климат. При висока температура или физическо натоварване мембраната се отваря поради по-голямото количество пот, което се отделя от тялото, извеждайки я навън. При студено време или при по-малка активност мембраната се затваря и топлината остава където й е мястото – до тялото. Друг удар срещу доскорошните ни представи е термобельото. Там полиестерът е без конкуренция. Хитро и изключително полезно. Не стига това, ами шаякоубийците вкараха и нанотехнологиите в гардероба ни. Материята сама щяла да се почиства. Е, как няма да се стресираш. Отколе е известно, че многотията не е на добро. Като нищо при такъв избор ще те налегнат терзания и колебания, здравият ти тоталитарен сън ще отиде на кино и накрая ще се опънеш на кушетката при психиатъра с тежка нервна криза. Но явно нещата се необратими.
Ние ви информираме и предупреждаваме, че изобретенията на световната текстилна мисъл валят едно след друго. Който проявява интерес, има и у нас достатъчно компетентни люде, които не само ще го осветлят по въпроса, а и ще го ориентират точно откъде да се снабди с грижовната дреха или обувка. Само не забравяйте преди срещата да погледнете в портфейла си. Една такава бърза справка (а и по-задълбочена не вреди) е задължителна, преди да навлезете в съвременния и супертехнологичен свят на модерните тъкани, защото цените са височки не само по нашите стандарти. Но пък българинът има поговорка: „Кеф цена няма”.