Здраве

24 Февруари 2014

1593

Животът днес

Вирусите, които си остават завинаги наши

Бременност или хронично заболяване могат да реактивират инфекцията

Илияна АНГЕЛОВА

За вируси обикновено се сещаме, когато пипнем грип или настинка. Те предизвикват бурна реакция на организма, отбранителните ни сили се справят с тях и остава някакъв траен имунитет. Малцина обаче знаят, че повечето вируси си остават завинаги наши, след като имунната система успява да ги изолира и контролира, казва пред сredoweb.bg д-р Снежина Михайлова, имунолог от Александровска болница. 90% от хората са инфектирани с вируса Епщайн-Бар, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Ако се изследват антителата, се вижда, че имунната система се е сблъсквала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща тя се справя с него, макар той да остава в нейните клетки. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът. 

Цитомегаловирусът е много разпространен. 80-90% от хората са изкарали инфекцията като лек грип, при някои е минало само като лека хрема. В повечето случаи имунната система го овладява. Стигне ли се до имунен срив – повторната проява може да протече като имунохепатит, пневмония, да е с гастроинтестинални или неврологични прояви. Затова при такива усложнения трябва да се търси и този вирус като виновник. Вирусът рядко се реактивира при здрави хора, които не са подложени на някакви екстремни изпитания.

Има различни начини да се установи дали една инфекция е активна. В серум от пациента се търси самият вирусен геном. Може да се изследва кръв и за антитела. Те са два основни класа. Първият антиген клас IgM– сочи скорошен имунен отговор веднага, в рамките на седмица. Другият вид са IgG антитела – те са паметови, говорят за среща с дадения вирус. Те имат определен титър. Ако той е повишен, означава, че имунната система е напрегната, произвежда повече антитела. Вирусът се е активирал, но не е ясно до каква степен и дали продължава да се възпроизвежда. 

С помощта на съвременните технологии – PCR, директно се мери вирусният товар – търсят се частици ДНК от вируса в серума. Това позволява да се оцени дали в момента вирусът се размножава и имунната система не е успяла да го ограничи, или вирусният товар е нула – означава, че имунната система е успяла да контролира инфекцията, обяснява д-р Михайлова. Това са много скъпи изследвания, затова рутинно се изследват само определен контингент пациенти. При тях те се поемат от специални програми. 

Завишените антитела са само индиректен показател - свръхпроизводството им може дори да означава, че имунната система се справя. Имали сме много случаи, когато паметовите тела са били над нормите, но търсенето на ДНК показва, че няма вирусна репликация, казва лекарката. Все пак завишените антитела са една сигнална лампа. Добре е изследването да се повтори след 1-2 месеца, за да се види дали титърът расте във времето. Ако се увеличава, значи инфекцията е активна. Но ако остава един и същ, няма особено основание за безпокойство. 

Вирусът може да остане „спящ” някъде по клетката. При здрави хора, без диабет или други хронични заболявания, скритите вируси си остават „арестувани” до края на живота и може само от време на време да създават леки проблеми. Например да ни избие херпес на устната след лека настинка. Херпесните вируси са различни. Най-разпространен е херпес симплекс, който е два типа – тип едно засяга лигавицата на устата, а вторият – гениталиите. При херпес зостер има болезнени обриви по тялото – най-често  гърба и гърдите. Предаването е по контактен път. Това важи за повечето вируси, някои се разпространяват още по въздушно-капков път или чрез кръвопреливане. Има и такива, които се предават от майка на дете.

Още за вирусите и как да ги държим под контрол четете в сredoweb.bg.

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 89