.jpg)
Внимавайте с антибиотиците
С доц. д-р Соня Генова, шеф на кабинета по алергология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, разговаря Даниела Севрийска
- Доц. Генова, каква е равносметката от профилактичната кампания, която проведохте наскоро в „Пирогов”? Увеличава ли се броят на хората с дихателни проблеми у нас?
- Кампанията за борба с астмата и хроничната обструктивна белодробна болест беше много успешна. Минаха доста пациенти - първия ден бяха някъде около 30, а втория - над 40.
В по-голямата си част това бяха пациенти с бронхиална астма. Срещаха се и такива с хронична обструктивна белодробна болест. Имаше и някои, които дойдоха просто профилактично да се прегледат и да си видят показателите на дишането, тъй като в детска възраст са имали астматични пристъпи.
Трудно ми е да преценя само на базата на резултатите от тези прегледи дали броят на хората с дихателни проблеми у нас е нараснал. Но да, като цяло смятам, че особено когато говорим за бронхиалната астма, броят на пациентите с това заболяване се покачва.
Такава е тенденцията не само у нас, но и в други страни по света.
- С какво си обяснявате този факт?
- Бронхиалната астма е заболяване, което, освен че се влияе от околната среда, има и генетичен момент. Така че хората със съответния генетичен дефект, поставени при определени условия, развиват бронхиална астма, получават пристъпи от задух.
Влияние оказва и замърсеността на околната среда и въздухът, който вече е почти непоносим, особено в София. Това са все фактори, които имат значение.
Освен това броят на пациентите с алергии нараства непрекъснато. Сенната хрема се превърна в ежедневие за една огромна част от населението.
- Вижда ли се вече краят на сезона на алергиите, предизвикани от цъфтежа на различните растения?
- За съжаление не. Той продължава до средата на септември, понякога и до октомври. Хубавото за страдащите от сенна хрема е, че тази година времето е доста влажно и затова алергиите протичат по-леко.
Влагата и дъждът смъкват алергените на земята и така те нямат контакт с пациентите. Затова и хората със сенна хрема се чувстват по добре тази пролет.
- А каква е връзката между алергиите и астмата?
- Една голяма част от бронхиалната астма е алергична, а другата - неалергична.
Алергична, или наричана още атопична бронхиална астма се провокира и предизвиква от чувствителност към определени алергени. Най-вече към домашния прах, към тревните и дървесните полени. Много често се наблюдават и реакции към епидермални алергени като космите, пърхота на кучета, котки, хамстери.
Това са все фактори, които могат да доведат до пристъп от бронхиална астма.
- Възможно ли е в средна или по-напреднала възраст тепърва да се развие астма?
- Да, и това са по-тежко протичащите и по-неприятните астми. Когато човекът е в напреднала възраст, той може да развие неалергична астма, която се отключва след прекарана вирусна инфекция на белия дроб или някаква друга бактериална инфекция. В този случай се налага лечение с по-големи и системни дози кортикостероиди.
- Вече споменахте един сериозен фактор като замърсения въздух. Какво още от нашето обкръжение може да доведе до влошаване на алергиите или астмата?
- Алергиите непрекъснато се увеличават в резултат не само на влошеното състояние на околната среда, но и заради безразборния прием на лекарства, на антибиотици най-вече. Те, както и нестероидните противовъзпалителни, водят до увеличаване на степента на алергизиране на хората. Храните също са една много важна предпоставка.
Консервантите, които се слагат в тях, освобождават хистамин - основната субстанция за възникване на алергии. Вследствие на това идват с ортикария или с едем в резултат на консумацията на определена храна.
