Здраве

9 Декември 2016

1241

Животът днес

Грипният вирус има рецептори за клетките на носните ходове, трахеята, бронхите и бронхиолите. Но клиничните симптоми, свързани с белите дробове, не се проявяват веднага в първия ден, а след един-два дни. Става въпрос за кашлица, която е израз на поразяването на цилиндричния ресничест епител на дихателния тракт, хрема, болки в гърлото.

Акад. Ангел ГЪЛЪБОВ, вирусолог, Институт по микробиология на БАН

Връх на всичко е опасността от развитието на бронхопневмония, която може да е чисто вирусна, но и вирусно-бактериална. Това, за съжаление, е само едната страна на грипната инфекция. Има и друга линия на поражения и тя се проявява в резултат на обхващането на поразените участъци с имунни клетки. Става един процес на взаимодействието им с имунната система, в резултат на което се натрупват така наречените прекисни радикали. Те от своя страна водят до развитието на оксидативен стрес. Прекисните радикали увреждат мембраните на малките кръвоносни съдове - артериоли и капиляри. С това се обяснява засягането на органи, в които вирусът не се размножава, но ги засяга дистанционно – сърцето, централната нервна система, средното ухо, жлезите с вътрешна секреция, бъбреците, даже стомахът, в който могат да се развият язвички. Тоест има два процеса – единият в белите дробове, където се размножава вирусът, и другият е натрупването на прекисните радикали. Всъщност първите симптоми на грипа – втрисане, висока температура, болки в цялото тяло и безсилие, са проявите на оксидативния стрес.

Правилният подход в лечението на грипа е да атакуваме и двата процеса, развиващи се в хода на заболяването. На първо място трябва да се потисне размножаването на вируса в дихателната система. Защото има правопропорционална зависимост между степента на поражение на белите дробове и степента на развитие на оксидативен стрес. Но трябва да атакуваме и оксидативния стрес, тоест терапията при грипа трябва да бъде комбинирана.

Размножаването на грипния вирус се потиска чрез специално създадени химиопрепарати. Те са два вида - едните са тези, които атакуват М-2 протеина на грипните вируси А, а другите са инхибитори на невраминидазата. В България най-продължителен опит имаме с римантадин хидрохлорид, който може да се използва не само за лечение, но и за екстрена профилактика при контактните лица. Желателно е противогрипните лекарства да се стартират по възможност от първия ден след началото на симптомите. В първите 24–48 часа от заболяването ефективността им е най-висока. Приложени навреме, противогрипните лекарства намаляват значително риска от усложнения, снижават тежестта и продължителността на заболяването, водят до бързо подобряване на общото състояние на пациента.

Втората линия на лечение противодейства на оксидативния стрес чрез антиоксиданти. Има два антиоксиданта, които трябва да се внесат отвън. Единият е витамин Е. Дозата му след пубертетната възраст е 100 мг дневно. Другият е витамин С в големи дози - 500 до 1000 мг за 24 часа. Освен това е добре да се приложи имуностимулатор, съдържащ комбинация от бял кедър, диво индиго и ехинацея.

Честа грешка в лечението на грипа е прилагането на антибиотик още в първите дни на заболяването. Антибиотиците нямат никакъв ефект по отношение на размножаващите се вируси. Те трябва да се приложат, ако и когато възникнат бактериални усложнения. Това е ангажимент на личния лекар да прецени кога се развива такова усложнение. Но да се стартира с антибиотик, това е грешно. И накрая симптоматични средства, които са срещу температурата, срещу кашлицата, болките в главата и гърлото. 

Сподели във Facebook