- Акад. Велев, темата за българските офицери, родени в македонския край, не само не е популярна, но нарочно премълчавана в годините на тоталитаризма… Какво трябва да знаем за тези достойни български мъже?

- След Освобождението на България в новосформираната ни армия постъпват като доброволци голям брой българи, живеещи в различни части на Македония. В новооткритото военно училище почти 50% от кандидатите са родом от Македония и Тракия, които тогава остават в рамките на Османската империя. В навечерието на Балканските войни 35% от офицерския корпус е съставен от българи, родени в Македония. Мнозина от тях се проявяват като талантливи командири, някои достигат до генералски чин. И по време на войните за обединение командват дружини, полкове, бригади, дивизии и армии на българската войска. Например след края на Първата световна война се оказва, че в редовете на армията ни са се сражавали 14 генерали, македонски българи, покрили с неувяхваща слава и лаврови венци своята преданост към националната ни кауза.

-Нека започнем с генерал-майор Йордан Венедиков, известен също и като военен историк…              

- Той е роден в големия български род Венедикови. Брат е на военния деец Димитър Венедиков, баща е на археолога Иван Венедиков и на видния юрист проф. Петко Венедиков. 

След 1878 г., когато съгласно Берлинския договор Македония  остава в границите на Османската империя, семейството му се преселва в София, столицата на новосъздаденото Княжество България, където баща му още от 1865 г. притежава работилница за сапун и свещи. Тук постъпва във Военното училище и го завършва с отличие, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк. 

През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет. След арменското въстание през 1895 г. по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.

- Кога се връща към военната си кариера?

- През 1908 г. завършва военната академия в Торино, Италия. И участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон, а през Първата световна война е командир на кавалерийски полк. В края на войната е вече командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана. През 1919 г. излиза на Запад и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 г. за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.

- В какво се изразяват научните му достижения?

- Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 г. е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство.

През 1901 г. излиза негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а по-късно и брошурата „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. Много ценен е и трудът му, посветен на Сръбско-българската война (1885 г). Тези проучвания, както и следващите, му спечелват името на светило в българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното средновековие до участието на България в Първата световна война.

Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.

- Бъдещият генерал-майор Григор Петров Кюркчиев е роден в българския град Прилеп, който днес е в Република Македония... За него данните са доста по-оскъдни…

- За него знаем, че е завършил Военното училище в София и постъпва в българската армия. По време на Балканската война е подполковник и участва в нея като командир на дружина в 3 пехотен полк. През Междусъюзническата война командва 65-и пехотен полк. Знаем, че е участник и в Първата световна война като командир на Втора бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 г. е произведен в генерал-майор. През 1919 г. се уволнява от армията. За съжаление генерал-майор Григор Кюркчиев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.

- Генерал Климент Иванов Джеров е произведен в този чин посмъртно. От къде е родословния му корен?

- Роден е в Охрид през 1867 г. и е от известния род Джерови. Завършва Военното училище в София и взима участие в Балканската и Междусъюзническата война. На 1 ноември 1913 година е произведен в подполковник. През 1915 г. е назначен за командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Начело с полковник Климент Джеров полкът участва в Първата световна война на македонския военен театър и се сражава при Страцин, Куманово и Криволак.

Основната задача на командващия е отбраната на поверената му позиция и той заявява: „Всяко отстъпление ще се счита за престъпление – измяна на дълга, Отечеството и Царя...“. Полковник Климент Джеров загива на 3 декември 1916 г. в битката при завоя на река Черна при село Грунища в престрелка със сръбска доброволческа част. Погребан е в средата на грунищките гробища. Произведен е в чин генерал-майор посмъртно. Оставя сираци четири деца.

- Константин Жостов е роден в т.н. Пиринска Македония, в неврокопското село Гайтаниново…

- Да, роден е там през 1867 г. също в много известен български род. След Руско-турската война фамилията Жостови се установява в освободената част на България.

През 1885 г. Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в ученическия легион, участва  в Сръбско-българската война, в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното училище. Завършва го през 1897 г., а след две години заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. Като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. След като е произведен в чин подполковник, става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно е и  военен аташе в Санкт Петербург и в Париж.

След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 г. е командир на Трети артилерийски полк. През юни 1912 г. като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.

- Къде е по време на Балканските войни?

- По време на Балканската война (1912-13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор. В Междусъюзническата война взима участие като командир на Първа бригада от Седма рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.

- Кога и къде умира?

- Умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил по време на Леринската операция на Първа армия, но не от вражи куршум, а от възпален апендикс. Последните му думи са: „Падна ли Чеган?“. В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на Царство България, днешният скопски квартал „Гьорче Петров“ е носил името „Жостово“, а между 1934 и 1951 г. с. Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се е наричало с. Жостово.

- Какви военни отличия получава приживе?

- Ето част от по-известните му отличия: орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас, орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата, орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона, орден „За заслуга“, Германски „Железен кръст“ за храброст, І-ва степен, Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги.

Сподели във Facebook