Първите предатели сред българите от Македония

- Акад. Велев, кога възниква терминът „македонист“?

- За първи път е употребен от българския родолюбец и поет Петко Рачов Славейков. Това става през 1871 г. в статията му  „Македонският въпрос“ във в. „Македония“. В нея пише: „Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по причина: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що“. 

- Кои са първите македонисти?

- Тава са лица от Македония, които в края на XIX и началото на XX век поддържат идеята за самостоятелност на македонския народ и език. В тази група влизат Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, К. Групчевич, Н. Еврович, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев и Димитър Чуповски. 

- Кой е Георги Пулевски?

- Той е първият, който „кодифицира“ македонския език със своята „Граматика на славяно-македонското население“, издадена през 1880 г. Личността на Георги Пулевски се свързва главно с три- и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков и той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в житейския му път, където предателските му възгледи се редуват с пробългарски прояви. Например в последната си граматика „Язичница“ той приема македонското наречие за български диалект. Ето и редове от самия Пулевски, който през 1882 г.  подава молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България и изразява съжалението си за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството: „...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена”.

- А какъв е случаят с Петър Драганов?

- Петър Драганов е бесарабски българин, славист, основоположник на македонизма в руската славистика. Възгледите му се формират под влияние на сръбските и руските  панславянски идеи и кръгове, както и на анархо-социалистическите идеи. Но по-голямата част от тях не поддържат непрекъснато македонистичните си тези. Пример за  това е Кръстю Мисирков, който след време се отказва от своите македонистични видения и до края на живота си остава ревностен защитник на българската национална идентичност на българите от Македония.

- За налагането на „Доктрината на македонизма“ допринасят българи, завършили сръбски училища…

- В крайна сметка името му остава в историята…

- Остава, но както той самият се определя - като сръбски и руски шпионин. С дейността си яростно подкрепя сръбската пропаганда в Македония, но до 1918 г., когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Кралство Гърция.  Днес в Република Македония Чуповски е определян като виден македонец и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

- Има ли други сръбски възпитаници сред родните ни ренегати?

- Има, това са Коста Групчевич и Николай Еврович. И двамата по произход са българи от Македония, но са учили в сръбски училища и университет, в резултат на което са се сърбизирали.  По този начин се превръщат в едни от ранните „идеолози“ на македонизма. Коста  Групчевич иска да издава вестник „Македонски лист“… И тъкмо с него си поставя за задача да започне борба с българското влияние в Македония и да пропагандира сръбската политическа версия, която твърди, че населението на Македония е сръбско по произход, а не българско. Обаче османските власти не разрешават издаването на вестника. По-късно става сътрудник на сръбското дипломатическо представителство в Цариград и организира издаването на друг вестник – „Цариградски гласник“ излиза на сръбски език. К. Групчевич и Н. Еврович изпращат и свой  меморандум до посланиците на Великите сили с твърдението, че македонското  население е отделен народ, с отделен език, нрави, обичаи и история.

- А кои са Стоян Дедов и Димитър Т. Мишайков?

- Те също са родом от Македония, но в Белград са подготвени да пропагандират сръбската национална идея. За тази цел откриват т.нар. „Македонски клуб“. През 1902 г. този клуб започва издаването на в. „Балкански гласник“, в който правят опити да аргументират идеята за „национален сепаратизъм“ сред македонските българи. Двамата твърдят, че македонските славяни са отделна част от българите. И че македонският народ е подлаган на претопяване под въздействие на пропагандата на България, Сърбия и Гърция. Затова издигат лозунга за борба не само срещу турците, но и против българите, сърбите и гърците.

- Но този лозунг изглежда доста странен, какво се крие зад него?

- Той е напълно в съответствие с руската политика в Македония. Целта е населението в Македония да бъде объркано и най-вече да се противопостави на започналата революционна освободителна борба. Но този лозунг не се харесва на тогавашните сръбски  управници, които са за директно посръбчване на българите в Македония. Затова Белград спира подкрепата си за в. „Балкански гласник“ и той е закрит. Тогава двамата изоставени македонисти намират покровителство в Петербург, където отиват през есента на 1902 г. Техните идеи се харесват на руските дипломатически кръгове в Азиатския департамент на Русия. Тогава се намесва и Стоян Новакович, който, както казах, по това време вече е посланик в Петербург. Той ги приема и разговаря с двамата ренегати. На тази среща те разясняват целите на отиването си в Русия. Според тях „пътят на македонския сепаратизъм е единственото средство да се разбие Екзархията и връзката ѝ с българите и българските стремежи”. В своя доклад до правителството Новакович разяснява основните моменти от тяхната идея: „В случай че Македония добие някакви автономни права, те мислят, че това трябва да се придружава с отцепването на църквата от българската Екзархия в Цариград, с организиране на отделни църковни управи под закрилата на Цариградската църква… и с издигане на македонския диалект за държавна литературна употреба, с фонетичен (подобен на сръбския) правопис, за да се избегне употребата на български език. Върху тези три фундамента: отделна църква, отделен език и отделна автономна организация под защита на султана, според техните мисли би се основавала бъдещата автономна организация на Македония. За да се подготви това, те започват агитация в тази насока сред македонците. Затова и мен ми се струва, г-н министре, че дейността на тези млади засега ни най-малко не противоречи и на интересите на Сърбия и че би имало основание да се помогне и с материална помощ, ако е възможно”.

- Очевидно е, че тезите за „национален сепаратизъм“ тласкат Стоян Новакович към размисъл….

- Да, много от техните идеи му допадат. Нека кажем още, че делото на споменатите „националсепаратисти“ се продължава от Кръстю Мисирков и Петър Чуповски. Но е важно да споменем, че делото на тези ренегати не намира почва за разпространение в Македония. Тяхната теза остава без социална опора сред населението на Македония. ВМОРО се отнася към „националсепаратистите“ като към национални предатели.