- Акад. Велев, как се отнасят турските управници с македонските българи по време на Освободителната война?

- По време на войната от 1877-1878 г. се засилват икономическите санкции, обирите и гнетът върху българското население в цяла Македония. Засилен е политическият терор над всичко българско и поради изключително изострените по време на войната национални противоречия. Мюсюлманите, представители на властта, виждат в лицето на българското население съюзник на Русия, в чието име тя води войната. Поради това политическата агресия се засилва не само като естествена реакция, но и като мерки срещу всякакво националноосвободително и политическо движение, което може да съдейства за успехите на руската армия.

- В какво се изразяват тези репресии?

- Още в началото на войната турските управляващи разпалват мюсюлманския фанатизъм. Те обявяват „Свещена война“ на мюсюлманите срещу неверниците – руси и българи. Тази морална заплаха цели не само повдигането на войнствения и настъпателен дух на турската армия, но и потискане на националноосвободителните стремежи на българския народ. Поради това част от фанатизираните управници и техните тълпи пристъпват към физическа разправа и унищожение на българския народ – преди всичко на интелигенцията и на мъжкото население. На преследвания са подложени на първо място просветените хора – учители, свещеници и др. Отстранени са българските владици в Охрид и Скопие. По заповед на правителството, както пише в писмо екзарх Йосиф, те са вдигнати „като немирни и опасни за държавата, както стана и с всичките по-живички хора в Македония". Поп Тодор Митов, управляващ Велешката и Скопската епархия, след вдигането на владиците през 1877 г. е арестуван и хвърлен в затвора Канлъ куле в Солун. Подобна е участта и на ред други духовници. На най-големи преследвания са подложени учителите.

- Нека споменем някои от писмените свидетелства, които са достигнали до нас.  

- Илюстрация за съдбата на интелигенцията в Македония по време на Освободителната война дава в спомените си Ст. Салганджиев: „Тюрмите и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев), и в Мелник, и в Петрич, и в Демир Хисар, и в Драма и Сяр бидоха буквално претъпкани с невинни учители, свещеници и по-богати българи. Училищата и църквите се заграбиха от гъркоманите“. Същото подчертава и Н. Еничеров: „Кой не знае злощастните за българите години 1876-1878 г., през които беше се повдигнала всеобща хайка както против българските дейци, също и против всичките му народни заведения? През тия години сума български учители и свещеници, едни бяха изпозатворени, други заточени и прокудени, а мнозина и избесени“. Или да вземем писмото на Иван Гологанов до Ст. Веркович: „Моето тук живеене е в опасност и от март все се крия... около края на май малко нещо по се умириха (турците – б.а.) и си дойдох в селото, но сега пак се разпалиха и бог знае какво ще бъде по нас, учителите“. И не на последно място за терора над българската националност говори Кузман Шапкарев, както и за забраната на българските книги, просвета и култура. Ето редове от Шапкарев: „... взеха да се преследват всички по-видни граждани българи, да се затварят и заточват, да се гонят славянските църковни книги и люто да се наказва всекой, у кого би се нашла каквато и да е българска книга или който би се заподозрял в българофилство“.

В края на този отговор ще спомена факта, че в почти всички градове са извършени арести и интернирания, в Охрид са арестувани и заточени 14 души. Подобни арести са извършени и в Прилеп, Битоля, Сяр, Неврокоп и на много други места, но този процес не отминава и селското население. Австрийският консул донася на 18 септември 1878 г.: „Преди няколко дни, именно 11, състоятелни селяни от село Чичево на 3 часа от Велес, както и един свещеник на име Йоаким, са били докарани в Солун във вериги“.

- Към османските репресии над българите от Македония трябва да прибавим и братската ненавист от страна на гръцката Цариградска патриаршия…

- Да, по време на войната българското население в Македония е подхвърлено и на засиления духовен гнет в Цариградската патриаршия. Тя използва антибългарското и антиславянското настроение на турската власт и мюсюлманите въобще, за да укрепи своите позиции. Всичко това поставя българите в Македония в изключително тежко социално-икономическо, политическо и духовно положение. Изход от него може да се търси в благоприятния развой на войната – нещо, в което българите вярват, както и във въоръжената националноосвободителна борба. Освободителната Руско-турска война дава тласък за разгръщане на българското националноосвободително движение не само сред родната емиграция и в районите, където протичат бойните действия, но и дълбоко във вътрешността на страната. В това число и сред българите от Македония, които изразяват своя стремеж за освобождение не само чрез участието си в опълчението и в четите към руската армия, но и с участието си в местни чети и стихийни въстанически движения.

- Нека по-подробно се спрем на четническото движение…

- По време на войната на различни места в Македония са създадени и действат местни чети. Част от тях продължават националноосвободителната борба, започната в предшестващите години, други, без ясно изразен политически характер, възникват стихийно и продължават старата хайдушка традиция. Но всички, действайки в тила на турските войски, играят помощна роля в общия освободителен фронт на руската армия и българската национална революция. Освен това те се подвизават в места, където населението няма друга защита и с това се явяват единствена негова въоръжена опора. Четите предпазват населението от местни насилници – бейове, селски пъдари, прочути водачи на башибозушки орди, като Хайдут Сулю, Шейха и други. В Малешевско и Пиянечко продължава действията си четата на Димитър Попгеоргиев. Това е една от най-организираните и с ясно изразени националноосвободителни стремежи чети в Македония. Тя не прекъсва борбата, подета още през въстанието от 1876 г. Постоянният брой на четниците е около 20 души. По време на Сръбско-турската и особено на Руско-турската война четата значително нараства. Своеобразна особеност е обстоятелството, че към основния боеви състав за отделни акции са привличани селяни от околните села, след което са разпускани. Четниците зимуват разпръснати по различни планински селища и колиби на Малешевско. През лятото четниците се съсредоточават в Осоговската планина, където дейността им значително се разширява – те контролират не само Малешевско и Пиянечко, но и Горноджумайско, Кюстендилско и други райони.

- Споменахте и за появата на отделни харамийски формирования, кои са най-известните сред тях

- По своя характер това са чети, които нападат и обират турската поща, отделни богати хора, селски пъдари и пр. Но по време на войната те действат в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко, например четата на Тодор Паласкаря, в която е и бъдещият войвода в Кресненското въстание Стоян Карастоилов. Те обезвреждат двама от най-закоравелите разбойници в този район – Хайдут Сулю и Шейха – и печелят симпатиите на цялото българско население. „Това известие възрадва всички българи, по-младите и възпалени момци тайно се събираха и крояха по какъв начин да се присъединят към Стояна“ – пише в записките си писарят на четата на Стоян Карастоилов. В същия район по това време бродят и други две малки чети – на Кочо Лютата и Стойко Цепаревеца. В Прилепско действа групата на Диме Шикев, а по Бабуна – на Нико Бендерот от с. Габровник. В техните чети влизат предимно селяни от околните села. Самостоятелни малки чети се появяват в Солунско, Охридско, Битолско, Костурско. Те се насочват към Кюстендил. Презимуват там и през пролетта на 1879 г. участват активно във втория етап на Кресненското въстание.

- Нуждата от самозащита на българите срещу насилията на башибозушките орди също е една от причините за спонтанната поява на народни защитници…

- По принцип четническото движение взема най-широк размах в началото на 1878 г., когато руските войски са вече в Софийското поле, а сръбската армия действа в района на Ниш, Пирот, Враня. Тогава въоръжени български отряди плъзват из целия район на Източна Македония, в Мелнишко и Горноджумайско и стигат чак до Дупнишко и Кюстендилско. Друго основание за действията на тези чети е да предизвикат и въвлекат руските части да освободят и тези райони.

Нека накрая да обобщим: част от споменатите чети действат по предварително уговорен план с въстаниците от Рилското корито и в Кресненското дефиле. Но наличието на толкова активно четническо движение свидетелства, че в Македония се разгръща широко националноосвободително движение, обусловено от близостта на руските войски…

Сподели във Facebook