Идеология на фашизма

Фашизмът е идеологията на една радикална, авторитарна и тоталитарна партия, основаваща своята дейност върху „Доктрината на агресивния национализъм” и „корпоративното представителство на обществото“.

Фашизмът възниква като движение, което по-късно прераства в национална партия (Партито национале фашиста), създадена от Бенито Мусолини. Той е десен социалдемократ, член на ръководството на социалдемократичната партия в Италия.     

Фашистката партия си поставя следните задачи:

• Да контролира и ръководи цялата политическа дейност в държавата чрез „диктатура на средната класа”;
• Лозунгът на фашистите е: „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата“;
• Фашистите вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите;
• Да възстанови Римската империя като завоюва териториите на чуждите, вече съществуващи, държава, т.е. те са шовинисти; 
• Да изгради смесена икономика (частно-държавна), каквато днес съществува в Китай.

Фашистите са за провеждане на радикална аграрна реформа, която да превърне латифундиите в жизнеспособни средни земеделски стопанства

Една от тези организации е основаната от Бенито Мусолини през 1919 г. „Национална фашистка партия”.

Мусолини смята, че:

• Маркс „елементаризира социалното разслоение на обществото, като го разделя между две класи – пролетарии и капиталисти”;

• между пролетариите и капиталистите има едно огромно пространство, заето от 146 различни съсловия (корпорации), хората в които са далеч повече от пролетариите или капиталистите;
• членовете на всяко съсловие имат свои специфични материални и духовни интереси. Те казват „Интересите на гилдията на обущарите не съвпадат с тия на гилдията на бръснарите”;
• марксизмът пренебрегва тези съсловия, които представляват средната класа, реалният творец на обществени блага;
• затова фашизмът застава зад идеята за „водещата роля на средната класа в съсловната държава и демокрация”.

Фашистите определят Първата световна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката.

Мечтата на фашистите е възкръсването на Римската империя. Затова те започват завоевателни войни в Абисиния, Албания, Гърция.

Фашистите не са антисемити, като нацистите. За това свидетелстват няколко факта:

• Трима евреи са членове на висшия фашистки съвет;
• В Италия 235 000 евреи членуват по това време във фашистката партия;
• Няма прояви на расизъм по време на управлението на фашизма.

Фашизмът е резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Фашизмът пледира, че е последна надежда да се избегне надвисналият колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция.

Въпреки наложените ограничения фашистите не организират лични или колективни политически процеси. По времето на управлението на Мусолини практически няма политически затворници, нито концлагеристи както в Германия и СССР.

Без преувеличение можем да кажем, че в областта на икономиката фашисткият режим постигна определени успехи. В резултат на мащабната аграрна реформа е раздадена земя на повече от 200 000 земеделски семейства. Ликвидирани са латифундиите.

През 30-те години Италия се възстановява от Голямата депресия и постига икономически растеж отчасти поради производството на домашни стоки вместо да внася. Индустрията е в тотален подем. Намалява безработицата.

Но растежът е подкопан от международните санкции, последвали инвазията на Италия в Етиопия през октомври 1935 г., както и от оказаната скъпо струваща военна помощ на националистите на Франсиско Франко в Испания.

Диктатурата на Мусолини ликвидира италианската мафия. Това е забележителен успех на фашисткото правителство, което в рамките на шест месеца ликвидира организираната престъпност в Италия.

Сред поддръжниците на фашизма се нареждат видни световни политици:

Уинстън Чърчил никога не е крил, че е привърженик на фашизма. Той е имал лична кореспонденция с Мусолини.

Роджър Грифин описва фашизма като „Род политическа идеология, чието митично ядро ​​в различните му вариации е палингинетика на ултранационализма“. 

Грифин описва идеологията като имаща три основни компонента:

• мита за прераждането;
• популисткия ултранационализъм;
• мита за упадък. 

Фашизмът е „истинска революционна, транскласова форма на антилиберален и в крайна сметка антиконсервативен национализъм“, изградена върху сложна гама от теоретични и културни влияния.

Робърт Пакстън твърди, че фашизмът е „форма на политическо поведение, характеризиращо се с обсесивна загриженост към обществения упадък, унижение или жертва и с компенсиращи култове на единство, енергия и чистота, в които масовата партия на ангажираните военни националисти, работещи в нелесно, но ефективно сътрудничество с традиционните елити, изоставят демократичните свободи и преследват, с насилие и без етични или правни ограничения, цели на вътрешно прочистване и външно разширяване.“

Съгласно българската енциклопедия, издадена по време на комунистическия режим, основните характеристики на фашизма са „антидемо- кратизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, национализъм, култ към водача, държавен монопол и регулиране на икономиката, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.