Как и защо се възстановява дейността на Четническия институт на ВМРО

На 3 февруари 1920 г. Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Георги Баждаров, Михаил Монев, Аргир Манасиев, Наум Томалевски и други участват в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.  

През май 1920 г. организацията разполага със 17 чети във Вардарска Македония и 5 в Егейска. Те са съставени от по 15 четници и трима в резерва.

Възстановени са революционните окръзи - Скопски, Битолски, Струмишки, Серски и Солунски, околийските и селските райони.

По цялата граница на България с Македония са създадени пунктове на ВМРО, които отговарят за цялата революционна дейност във вътрешността.

Иван Караджов е войвода на Горна Джумая, Атанас Маджаров е войвода на Петрич, Стоян Филипов е войвода на Неврокоп.

Между 26-30 юни 1920 г. започва същинската подготовка по възстановяването на революционната дейност в Македония.

През Албания в Охридско, Дебърско, Битолско, Прилепско и Тиквешко се прехвърлят четите на Александър Протогеров, Петър Чаулев, Трайко Павлов и Петър Мусев, които с помощта на местни войводи се противопоставят на сръбската армия.

Тодор Александров, Панчо Михайлов, Иван Бърльо, Симеон Клинчарски, Лазар Велков, Ефрем Чучков и Кръстьо Лазаров правят същото от източната страна на река Вардар.

Към 4 декември 1921 г. във Вардарска Македония по данни на ВМРО действат 11 нелегални чети на изток от Вардар и 8 на запад. Общият брой на  нелегалните революционери възлиза на 1620 души.

Срещу тях действат сръбската армия, контрачетници на „Църна рука” и сръбски колонисти.

Четническият институт осигури въоръжената сила на ВМРО. След периода на двете балкански и Първата световна война се почувства остра нужда от неговото възстановяване, за да се защитят интересите на българите в окупираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония.

БРОЙ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ВМРО

До началото на войните за национално обединение ВМРО има апарат от 15 200 въоръжени четници, с които гарантира сигурността си.

В началото на 1925 г. ВМРО разполага с 976 въоръжени хора във Вардарска Македония. Те формират 39 чети, 17 групи, 63 куриери. Като резерви в пунктовете в Пиринска Македония са 179 души.

В Егейска Македония организацията разполага с 143 въоръжени души в 11 чети, 16 групи, 2 куриери, техни заместници в България са 45 четници.

Общата им численост по данни на ВМРО възлиза на:

• 3 245 нелегални четници;
• 79 войводи;
• 54 подвойводи;
• 41 секретари на чети и
• 193 куриери.

МЕРКИ ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА НА ЧЕТИТЕ

Иван Михайлов издава указания и правила за всички чети, за да засили дисциплината в организацията, да сведе до минимум шпионствата и да намали репресиите срещу мирното население. Те предвиждат:

• Забранява се без знанието на ЦК на ВМРО да се привличат нови членове в четите;
• Забранява се на четите да влизат във вътрешността на Македония и да извършват акции без разрешение на ЦК;                                   
• Всички войводи и четници в почивка са задължени да се обличат, изглеждат и държат „по европейски“, да не злоупотребяват с положението си и да не носят оръжие.

Редица войводи се възпротивяват на това решение. По заповед на Иван Михайлов за неподчинение войводите Иван Бърльо и Панчо Михайлов са разстреляни.

ЗАГУБИ НА ВОЮАЩИТЕ СТРАНИ

Четите на ВМРО са в непрекъснат сблъсък с жандармерията.

По данни на ВМРО през 1921 г. са водени 22 сражения, а през 1922 г. 56 сражения.

Загубите на сръбските сили към януари 1923 г. възлизат на 263 убити и над 800 ранени войници, жандарми и контрачетници. Сред убитите са 6 армейски офицери, 9 жандармерийски офицери и 11 войводи на контрачети.

В периода 1919-1934 г. са отбелязани 567 акции на четите на ВМРО, при които са убити 263 служебни и правителствени лица, 185 са ранени и 268 цивилни лица са убити или ранени. Сърбите дават голям брой жертви – убити и ранени.

Организацията на ВМРО е принудена да се бори срещу всички нашественици по планини и поля, по села и градове, в защита на българщината. С това тя все по-ярко се очертава като български страж.

ВМРО започва също и наказателни акции към сръбските агенти, шпиониращи в полза на Сърбия или внедрени в организацията.

Поради предателство българските чети са принудени да се бият и с многохиляден турски аскер. При небивал героизъм загиват 67 четници, все бойци от Костурско, Прилепско, Леринско, Битолско и пр. Те губят 279 войници, 9 офицери и 16 войводи на контрачети и жандармерийски офицери. Ранени са повече от 1300 войници и офицери.

За да прекрати преминаването на въоръжените чети в Кралството на сърби, хървати и словенци от България сръбската власт затваря общата граница и започва изграждането на силна фортификация с вълчи ями, телени мрежи, окопи с картечници и наблюдателни кули

ЗАГУБИ НА ВМРО В БИТКИТЕ СЪС СРЪБСКИТЕ ОКУПАТОРИ

Те водят общо 119 сражения, извършват 73 атентати на административни и инфраструктурни цели.

ВМРО губи 56 четници, 7 войводи и 5 подвойводи

От четите на ВМРО загиват:

• Царевоселската околия – 8 души;
• Кочанско – 7 души;
• Кратовско – 16 души;
• Велешко – 2 души;
• Струмишко – 7 души.

В този период водачи на четите са Иван Янев, Владо Черноземски, Стойчо Кардулов, Траян Лакавишки, Атанас Калчев (тиквешки войвода), Гале Цингаров, Стефан Караджов, Панчо Михайлов, Ефрем поп Траянов, Христо Андонов (с. Стояново), Трифон Саев, Дончо Христов Колев и други.

Сръбските окупатори арестуват общо 11 890 мирни граждани, от които 1020 са убити, а над 6200 са осъдени на затвор.

Имало и една чета на ВМРО, на Шабан Облешевски, съставена само от труци от Щипска, Кочанска и Радовишка околия.

На жандармерията било възложено да кръстосва в граничния пояс на Крива паланка до Струмица.

В Егейска Македония срещу гръцките войски в същото време действат 316 нелегални революционери със 7 чети.

В Гръцка Македония действат 24 чети и 10 местни разузнавателни групи от по 3-4 души.

Водят се над 20 сражения с гръцка армия и жандармерия. Гръцките власти интернират и затварят стотици българи, а други са насилствено мобилизирани в гръцката армия по време на Гръцко-турската война (1919-1922).

От гръцка страна жертвите се равняват на 83 военни, сред които 5 офицери и 8 андартски капитани, а други 230 са ранени.

Гръцката власт репресира мирното население, като над 600 души безследно изчезват, а над 8000 губят имот, биват интернирани и измъчвани.

ВМРО губи 20 четници и двама войводи, а ранени са 48 души.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.