Каква е била ролята на Българския таен централен революционен комитет

Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) е създаден в Пловдив на 10 февруари 1885 г.

Първоначалната цел на комитета е извоюването на автономия на Македония (Западна Румелия), а в по-далечна перспектива образуването на Балканска федерация.

БТЦРК играе важна роля в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Според Иван Андонов, комитетът е основан сред всеобщото раздвижване на духовете по Македонския въпрос по инициатива на велешанина революционер и опълченец Спиро Костов, който настоява Андонов и Захарий Стоянов да се заемат отново с революционна дейност с цел освобождение на македонските българи.

За председател на Централния комитет в Пловдив е избран Захарий Стоянов, секретар е Андонов, касиер - Тодор Гатев, а членове са опълченецът Петър Зографски, учителят Тома Карайовов, въстаникът от 1876 г. Спас Турчев, военният прокурор в Пловдив поручик Ганю Атанасов, секретарят на Дирекцията на правосъдието Иван Стоянович и Спиро Костов. По-късно се присъединяват пристигналите от Княжество България Коста Паница и Димитър Ризов, един от водачите на Либералната партия Георги Странски и други. „Целта на комитета беше не само освобождението на Македония, но и обединението на целокупния български народ, който беше разпокъсан от Берлинския конгрес на пет части. Избра се и една комисия, която да изработи революционния устав на комитета”, пише Иван Аандонов.

Организацията основава революционни комитети в градовете в Източна Румелия - Станимака, Чирпан - където основен двигател е Стою Филипов, Голямо Конаре, Сливен, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Татар Пазарджик, Бургас, Панагюрище.

Спиро Костов е назначен за изпълнител на всички решения на Пловдивския централен комитет.

По негова препоръка са привлечени и учениците македонци от Пловдивската гимназия Андрей Ляпчев, Пере Тошев, Христо Татарчев, Петко Германов от Дерекьой, Лозенградско, журналистът Ангел Семерджиев от Батак, Стефан Салгънджиев и Боню Баев от Шипка.

Комитетът изпраща на агитационна обиколка из Македония Димитър Стерев от Свищов, Д. Голов и Воденичаров, които са заклети, снабдени с паспорти на чужди имена, пари и прокламации, издадени от тайния революционен Македонски комитет. Тримата обаче са заловени от османските власти.

През април комитетът изработва и отпечатва устав в печатницата на Семерджиев в Пловдив. Уставът е базиран на този на БРЦК, изработен от Любен Каравелов и Левски. Комитетът е прекръстен на Централен български революционен комитет, като за цел е посочено: „освобождението и обединението на целия български народ”

През лятото на 1885 г. комитетът организира кражбата на оръжие от военен склад в Чирпан. То трябва да бъде прехвърлено в Княжество България за въоръжаването на чети, които да заминат за Македония. След като властите залавят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите, Захари Стоянов решава, че правителството на Източна Румелия е сериозна пречка пред дейността на организацията. Основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийското правителство и обединението на Княжество България и Източна Румелия.

На 6 септември бунтовниците обявяват Съединението  и частите на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и включващо главно членове на БТЦРК.

Таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“

Тайният македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ е българска младежка революционна организация, която съществува в Самоков от 1897 до 1900 г.

Кръжокът е основан в 1897 година от група ученици в Самоковското железарско училище. След шумната Винишка афера съществуващата в училището социалистическа група е трансформирана от Гоце Делчев в македонски революционен кръжок под силното влияние на ВМОРО.

От първоначалните 36 членове на органзацията само 3 са от Македония, а останалите от свободна България.

Кръжокът подпомага нелегалната дейност на ВМОРО - набира революционери, събира средства, пренася оръжие към Македония и укрива и подпомага четници на ВМОРО.                         

След разкрития на властите през 1900 г. всички членове на организацията са изключени от Железарското училище и стават активни дейци на ВМОРО във вътрешността като войводи и секретари на чети.

Тайно младежко дружество „Дружба“

През 1991 г. Дамян Груев и Петър Попарсов като студенти в Софийския университет основават тайно  студентско дружество наречено „Дружба“. Според Попарсов дружеството си поставило за цел: „Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там, на място, както някога Левски.и другарите му, да подготвят почва за революционно движение съобразно местните условия“.                                                                                     

По-късно Петър Попарсов участва и в учредяването на Младата македонска книжовна дружина.

Тя е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 г.

Дружеството издава списание „Лоза“, от което излизат шест броя.

През 1894 участникът в дружеството Войдан Чернодрински основава театрален кръжок, смятан днес в Северна Македония за началото на македонския театър.

Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.

„Лозарите“ заявяват, че : „Идеалът на Младата македонска книжовна дружина ... е единството на целокупния български народ!“

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.