Културно-просветни и благотворителни организации в Македония и в България

След Берлинския конгрес Санстефанска България е разкъсана на 5 части. Географските области Македония и Тракия остават в рамките на Османската империя. По този начин населението им продължава да носи бремето на османското владичество. Това е повод на територията на Княжество България и на тези две области да се създадат организации с цел да се освободи това население. Затова младежите от Македония, както и бежанците, пристъпват към създаване на културно-просветни, а по-късно и на революционни организации. Всички те си поставят една-единствена цел – освобождението на Македония.

В този раздел читателя ще има възможност да се запознае с културно-просветните и благотворителните македоно-български организации, възникнали след Освобождението до 1934 г.

1. Българска духовна дружина (Цариград, 1864)

Българската духовна дружина е формирана през 1864 г. в Цариград и цели да подпомага българското просветно дело. Организацията е в основата на създаването на Българското читалище в Цариград и подпомага активно учебното дело в Македония, като снабдява с книги и учители училища в Солун, Енидже Вардар, Охрид, Ресен, Битоля, Струмица, Неврокоп и други.

2. Българско благодетелно братство „Просвещение“ (Цариград, 1868)

Българското благодетелно братство „Просвещение“ е създадено през 1868 г. по инициатива на Петко Славейков. Братството има за цел да подпомага българското учебно дело и неговата организация. Освен това издържа много български ученици, сред които Трайко Китанчев, Георги Измирлиев и др. По настояване на Стефан Бобчев „Просвещение“ купува къща в Топкапия и я преустройва в параклис.

Към 1873 г. братството наброява 160 действителни членове и има 11 филиала на различни места из българските земи. Издържа 11 млади българи от Македония, подкрепя девическите училища в Солун и Воден.

Петко Славейков

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист, политик. издател на в-к „Македония“ в Цариград. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880–1881, 1884–1885).

Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново. В селото на майка си – Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.

Учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Самообразова се с много четене в библиотеките на манастирите около Търново. Голяма роля за неговото възпитание изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович и Христаки Павлович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.

През 1843 г. Славейков става учител в Карлово, но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е изгонен. Работи като учител в първото Класно училище в Елена и го нарича Дас­калоливницата (подобно на свещоливница – място, където се леят даскали). Развива широка културно-просветна дейност. До 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853–1856) и много бунтовни песни.

Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново (1856). Докато е учител в Търговище издава българския сатиричен вестник „Гайда“.

След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източнобългарско наречие) от Българското библейско дружество. Нейният цялостен превод, известен като Славейковата Библия, е отпечатан в Цариград през 1871 г.

За значението на тази библия пише синът му Пенчо Славейков: „Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание“.

Славейков е сред ръководителите на църковната борба. По-късно е учител в Българската екзархия.

За статията „Двете касти и власти“ във в. „Македония“ е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.

След пътуване до Македония Славейков участва в основаването на Българската гимназия в Одрин през 1874 г., където се бори с гръцкото влияние върху българите.

След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на ген. Михаил Скобелев и става свидетел на Шипченската победа.

През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Той е председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880–1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881–1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.

Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.