ОХРИДСКАТА БЪЛГАРСКА АРХИЕПИСКОПИЯ И НЕЙНАТА СЪДБА

Учредяване на Охридската българска архиепископия от Василий II Българоубиец

Тя е създадена с указ на император Василий II Българоубиец през 1019 г. след завоюване на България от Византия през 1018 г. На практика по този начин императорът преобразува българската патриаршия в автокефална архиепископия, а нейният център след редица перипетии е преместен от Велики Преслав в югозападните земи. Пълното наименование на Охридската архиепископия е –  Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.

Приемница е на Българската патриаршия, понижената в ранг след завою­ването на Царство България от Византия.

Охридската архиепископия е с ранг на автокефална православна църква в завоюваните от Византия  български земи.

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата „Света София“ в Охрид, построена от цар Борис I през 863 г. върху стар християнски храм от Късноримската епоха.

През XI век архиепископ Лъв преустройва катедралата. През 1317 г. архиепископ Григорий I разширява притвора.

Официалните титли на охридските архиепископи са:

• първоначално - архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας);
• от средата на XII век се ползва и архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II.

В югозападните български земи традиционно църковна власт има Охридската архиепископия със седалище гр. Охрид - последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх.

ОХРИДСКАТА БЪЛГАРСКА АРХИЕПИСКОПИЯ ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО

След падането на България под османско владичество Охридската архиепископия е закрита неканонично със султански ферман през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх. В резултат на това нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. Въпреки това тази автокефална църква не е унищожена от османските завоеватели. Тя се запазва, дори увеличава своите диоцези. Охридските архиепископи проявяват завидна гъвкавост и се вписват добре в политическата и религиозната конюнктура от първата половина на XV в.

През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия. Тогава катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта” („Свети Климент“).

Към края на 30-те години на XV в. османските властници осъзнават изгодата от противопоставянето между Охридската архиепископия и Вселенската патриаршия. Тогава между двете православни църкви пламва ожесточена борба за власт над епархиите в северозападните български земи и северно от р. Дунав, прикривана зад споровете за или против унията с Католическия запад.

През 1767 г., по време на последния Охридски архиепископ Арсений II Охридски, Охридската архиепископия е закрита, а епархията е присъединена към Драчката.

От 1776 г. епархията е присъединена към Преспанската и до1878 г. в Охрид има гръцки епископи.

На 9 април 1861 г. жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо до представителите на българския народ в Цариград да помолят Високата порта за избавяне от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България.

През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

ДИОЦЕЗЪТ НА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ

Охридската архиепископия е приемница на Българска патриаршия, която хронологично е шеста по ред в църковната история. Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога патриарх и има сведения, че през XIV век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия

Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две грамоти на император Василий II Българоубиец. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху териториятя на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи, в изпълнение на което за първи архиепископ е определен българин - Иван, монах от манастира „Свети Йоан”, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епископиите е намален.

Основни епархии на охридските архиепископи в югозападните български земи към края на XV и началото на XVI в. са: Костурска, Гребенска, Струмишка (Водочка), Мъгленска, Битолска, Кичевска, Дебърска, Положка, Скопска, Кратовска (Морозвижка), Кюстендилска (Банска).

В края на XV и началото на XVI в. по течението на Средна Струма съществува и Крупнишката епископия, унищожена по-късно поради мощното нахлуване на мюсюлманския елемент в подчинените ѝ земи.

След завладяването на Македония османската администрация закрива Българската патриаршия в Търново, но не посяга на статута на Охридската българска архиепископия. Тя е оставена да функционира, като се разширява нейният диоцез.

В началото на XV век към нея са придадени Софийската и Видинската епархии, които били подвластни на Търновската патриаршия до нейното закриване. По този начин на територията на Османската империя се оформят два християнски православни центъра – в Цариград и в Охрид.

След създаването на Ипечката сръбска патриаршия през 1557 г. от Охридската българска архиепископия са откъснати Скопската, Щипската, Тетовската и Горноджумайската епархии, които са присъединени към ипечката патриаршия.

Охридската българска архиепископия просъществува до края на 1767 г.

ПО-ИЗВЕСТНИ ОХРИДСКИ АРХИЕПИСКОПИ

• Йоан Дебърски (1018-1037) - първият охридски архиепископ.

• Лъв  I Охридски (1037-1056) - първият охридски архиепископ ромей, който изградил катедралния храм „Св. София“ в Охрид и бил активен участник в събитията през 1053-1054 г., довели до Великата схизма между Източните православни църкви и Рим.
• Теофилакт Охридски (ок. 1081/1084 - ок. 1107/1115).
• Димитър Хоматиан (1216-1234) - автор на Краткото житие за Климент. В дарствен надпис на сребърна рамка на икона в църквата „Света Богородица“ се нарича сам „архипастир на българите“.
• Константин Кавасила (ок. 1250).
• Макарий Охридски. Надписът на гръцки в новопостроената църква „Света Богородица Перивлепта” („Свети Климент“) в Охрид от 1295 г. го споменава накрая:

...При архиерейството на Макария, в светейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-ри.

• Никола Охридски (споменат 1451).
• Прохор Охридски (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547, починал 1550 г.), разпространява славянската книжнина в Охрид.
• Варлаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес).

ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА ОХРИДСКАТА БЪЛГАРСКА АРХИ­ЕПИ­СКОПИЯ

Начело на архиепископията е поставен архиепископ. Отначало той е от български произход. По-късно, когато се признава върховенството на Цариградската патриаршия, начело на архиепископията се назначават гърци.

На един по-късен етап Цариградската патриаршия започва процес на елинизиране на българското население. През XVIII век архиепископията е поставена под пълна зависимост на Цариградската патриаршия.

Архиепископията е разделена на епархии, начело на които стоят митрополити и  епископи.

По това време по-голямата част от църковния клир е съставен от гръцки духовници. Това довежда до сериозни конфликти между българските и гръцките клирици.

През 1763 г. цариградската патриаршия назначава за архиепископ гъркът Ананий. Тогава охридчани не признават назначението и избират за архиепископ  българския пелагонийски митрополит Арсений. Такива конфликти възникват и по-късно. При този инцидент Цариградската патриаршия прибягва до административната помощ на турските власти. По този начин през 1767 г. българския архиепископ Арсений е принуден да признае върховенството на Цариградската патриаршия и да поднесе доброволно оставката си и да поиска закриването на архиепископията. Нещо повече - Цариградската патриаршия успява да издейства от османските власти ираде за закриване на архиепископията, както и забрана на всякакви протести на българите за нейното възстановяване. Тези действия на патриаршията довеждат до поставяне на българското население в Македония и под гръцко духовно иго.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook