ВМОРО по време на Втората балканска война (1913 г.)

Сърбия и Гърция се стремят да запазят завзетите територии от техните войски в Македония по време на Първата балканска война. По този начин те не желаят да се съобразят с предварителните договорености, което създава предпоставка за една война между съюзниците. Така възниква нова ситуация, при която ВМОРО не остава безразлична към протичащите събития.

Аспирациите на Сърбия и Гърция се засилват в края на Първата балканска война и прерастват в серия от провокации и военни сблъсъци с българската войска, което наелектрезира отношението между двете държави от една страна и България - от друга.

Териториалните претенции на Сърбия и Гърция към Македония през 1913 г.

Според двете страни техните претенции трябва да се основават на „действителната окупация“. 

При това Гърция гарантира свободно ползване на Солунското пристанище от Сърбия за срок от 50 години.

На 1 май 1913 г. е сключена военна конвенция между двете държави, а на 19 май е сключена нова военна конвенция, която предвижда съставяне на общ оперативен план срещу България.

Успоредно със Сърбия и Гърция териториални претенции към България предявява и Румъния. Тя вече открито заявява, че не се задоволява с отстъпения град Силистра и отправя открити претенции към Добруджа.

Турция следи внимателно развитието на противоречията между съюзниците и чака удобен момент за реванш.

На 13 май 1913 г. сръбското правителство с нота иска разяснение от българското правителство относно претенциите за ревизия на съюзния договор.

Сръбският пълномощен министър в София А. Спалайкович заявява на френския посланик ясно и категорично: „Няма да излезем от Македония, ние сме готови да воюваме“.

Армиите на Сърбия и Гърция са съсредоточени на изходните позиции за започване на война.

На 8 юни 1913 г. Сърбия отправя към българското провителство нов ултиматум.

Българското правителство на Стоян Данев отговаря категорично, че не може и дума да става за някаква ревизия на съществуващите споразумения.

На 22 април 1913 г. гръцкият външен министър Коромилас и пълномощният министър на Сърбия в Атина М. Бойкович подписват протокол и решение - правителствата на Сърбия и Гърция в срок от 20 дни да подпишат договор за приятелство и отбранителен съюз.

Начало на Втората балканска война

Многобройните провокации на сръбските и гръцките войски срещу наши гарнизони поставя в неизгодна и трудна позиция войската ни.

Заместник главнокомандващият на действащата армия ген. Савов се обръща многократно с телеграми към правителството на Стоян Данев, призовавайки го да вземе отношение по повод на тези провокации.

Правителството не показва политическата воля и кураж да намери рационално решение.

Под натиска на българския генералитет ген. Савов е принуден да се обърне към царя. По този повод той води продължителен разговор с цар Фердинанд. По време на разговора царят съветва генерала да противодейства на тези провокации по същия начин. Това се приема от генерала като разрешение да започне военни действия срещу сюзниците. По този начин, без писмена заповед на монарха, без решение на българското правителство и парламента, ген. Савов издава заповед за започване на военни действия по цялата контактна линия със сръбските и гръцките войски.

Така започва Втората балканска война. Няколкото анкетни парламентарни комисии не намират писмен документ, нито на заслужаващо внимание свидетелство, че генералът е издал заповед за започване на войната по пряко нареждане на цар Фердинад. Възможно е да е имало някакво внушение от страна на царя, маниер, който често използвал по други поводи.

Участие на Македоно-одринското опълчение във Втората балканска (Междусъюзническа) война в състава на четвърта българска армия

В навечерието на войната опълчението влиза в състава на Четвърта българска армия и се дислоцира в района северно от град Кочани.

От 25 януари до 16 февруари 1913 г. в Малгара и в близките до него селища Кешан и Байрамич се събират общо 3560 бивши четници и войводи, пристигнали от различните райони на Македония и Одринска Тракия.

На 3 март 1913 г. в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини:

• Тринадесета Кукушка дружина с командир капитан Тодор Пенев;
• Четиринадесета Воденска дружина с командир капитан Григор Христов;
• Петнадесета Щипска дружина с командир капитан Никола Парапанов.

Новите дружини са разпределени по една в трите бригади и по този начин бригадите придобиват петдружинен състав.

На 16 юни 1913 г. опълчението атакува сръбските войски.

На 18 юни атаката на опълчението е прекратена и то е върнато заедно с другите части на армията на изходни позиции. По-нататък опълчението отстъпва към старите граници на България. В началото на юли 1913 година опълчението действа по фланга на 4-та армия в хода на Калиманската битка.

До края на войната опълчението взима участие в боевете при Редки буки, Парадли, Султан тепе, Пониква и Говедарник.

Загубата на Вардарска и Егейска Македония

След Втората балканска война и подписване на Букурещкия мирен договор (1913 г.) цяла Вардарска Македония е присъединена към кралство Сърбия. Тя е обявена за Южна Сръбска Бановина.

Населението е обявено за сръбско, променени са и имената на нейните жители. Всички следи на българската светска и духовна култура са унищожени.

Закрити са българските училища, читалища и църкви. Прогонена е българ­ската интелигенция. Извършва се геноцид над българското население.

Подобна съдба имат и българите в Егейска Македония, където гръцките андарти подлагат на терор и геноцид българското население.

Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Турция завзема отново Одринско (Източна) Тракия.

Поради самоувереност и грешно направени разчети на военните ресурси и завистта на съседите на Балканите България загуби спечелените на бойните полета битки в името на нашата национална кауза. Страната е обхваната от железен враждебен обръч.

До Втората световна война България прави всичко възможно да се освободи от нейната изолация на Балканите и води борба за защита на гражданските права на своите сънародници в тези земи.

Букурещкия мирен договор

След Втората балканска война и Букурещкия мирен договор Вардарска Македония е присъединена към Сърбия, преименувана е на Южна Сърбия и обявена за Южна Бановина.

От 1913 г. до 1915 г. и от 1918 г. до 1941 г. Македония е включена в рамките на кралството на Югославия или общо 25 години.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.