.jpg)
Читателите: Прибързаните промени ни плашат
Уважаеми управляващи от здравното министерство, към вас се обръща една от тези пациентки, чиято съдба се свърза (не по собствено желание) с лекарския, лаборантския, сестринския и санитарния персонал на Националната хематологична болница. По-голяма част от живота ми, а и на останалите болни, преминава в този наш „втори дом”. Тук ние намираме не само квалифицирана и адекватна помощ от медицинския състав, но и много човешко отношение към нас в борбата с болестта и за всеки отвоюван ден. Освен „Благодаря на всички лекари!” друго не бих могла да кажа. Благодаря и на тези, които изпълняват предписанията на лекарите и цял ден тичат от стая в стая - на сестрите. Уморени, но винаги внимателни и отзивчиви, способни на милосърдно отношение към всички. Да бъдат живи и здрави, защото ние, болните, разчитаме на техните грижи.
Само който не е лежал в тази болница, не е запознат с добрата организация и ред тук, правят се постоянно огромни усилия и всякакви подобрения – санитарни възли и бани в стаите, хладилници, много други удобства за пациентите.
Тук наистина работят квалифицирани специалисти и всеки от тях дава своя принос за престижа на клиниката по хематология, за максимално доброто лечение на болните. Убедена съм, не изразявам само моето мнение. За две години тук се срещнах с много, много хора с моята съдба от цяла България, не съм чула едно лошо мнение за болницата.
Уважаема госпожо министър, ние, пациентите, се радваме, че на министерския пост застана млад и амбициозен специалист, с нови идеи и виждания. Но позволете ми да Ви кажа, че не е редно да се действа прибързано за сливане с други клиники, за каквото върви слух, казват, с цел намаляване на административни и други разходи. Ние обаче, чуйте и нас, имаме страхове от всяка промяна, всяко такова нещо нас ни плаши, защото клиниката, в която сме, е спасението и продължението на живота ни. Не знам дали лично сте се срещнали с млади хора, попаднали в клиниката с различни диагнози и имали шанса да им бъдат присадени стволови клетки в отделението по трансплантация, за да ви кажат и те какво представляват тукашните висококвалифицирани специалисти, в каква среда се работи тук, при какъв стриктен режим, хигиена и прочее.
Истинско удовлетворение бихте изпитали и Вие от надеждата, с която тези пациенти напускат клиниката. Ето защо Ви призовавам да вникнете още по-дълбоко в същинските проблеми на клиниката по хематология, което съм сигурна, че ще бъде най-вече от полза за нас – болните.
Вие провеждате нужния контрол над здравните заведения, бъдете стриктна, но не се поддавайте на вътрешни ежби и доноси, защото това омаловажава добрите Ви замисли и намерения.
Що се отнася до изпълнителния директор на болницата – д-р Тошков, мога да ви уверя, че благодарение на него тази клиника, нашата клиника „диша”. Той явно тежи на мястото си, а тази болница е много трудно място, трябва решителност, ум и ерудиция, каквито този човек явно има.
Може да се пише много по темата. Но аз съм болна жена, която не може да разчита на лечение в чужбина, а само на тези хора тук, в клиниката по хематология.
Затова нека да я запазим и да оставим работещите там, целия персонал, да продължават да вършат високохуманната си работа, за което пациентите ще Ви бъдем много благодарни. Всеки стрес, промяна, неясноти, бъркотия в нещата, нещата, с които сме свикнали и повярвали, за нас са болка и страх, които ни убиват бавно.
С уважение:
Вера Христова, София
