Дават нови генетични обяснения за глухотата и рака на ларинкса

Близо 200 УНГ специалисти обсъдиха в Пловдив съвременните концепции за лечение

Лиляна ФИЛИПОВА

Генетичните фактори излизат все по-напред при обяснението на карциномите на ларинкса, злокачествените заболявания на главата и шията, глухотата, съобщи проф. д-р Диана Попова, началник на сектор „Аудиология” в Отделение по обща оториноларингология, аудиология и отоневрология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Нови факти в тази посока бяха изнесени на научната конференция „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото” в Пловдив. На форума се събраха близо 180 специалисти.

Водещ гост-лектор бе проф. Андреас Шаповал от Швейцария, който засегна темите за шума в ушите и за свръхчуването – заболявания, свързани с шумовата среда, в която живее съвременният човек, и с напрегнатия му ежедневен ритъм.  Все повече хора имат тези проблеми, което драстично влошава качеството им на живот, заяви проф. Попова. Според нея при диагностицирането шумът в ушите трябва да се разглежда първо като симптом на неврологично, психиатрично или друго водещо заболяване. Едва след елиминирането им можело да се лекува самостоятелно, като проблем на слуховия апарат.

Свръхчуването е друг сериозен проблем.  В този случай е засегнат нервният път, който потиска звуците, идващи до нас, филтрира ги и позволява до мозъчната кора да стигне само това, което е добро за нас, обяснява специалистката. Възможно е също да е засегнат другият път на звуковата вълна, който отвежда до центъра за асимилиране на речта. Съвременните  методи за изследване позволяват съвсем прецизно установяване на причината, категорична е проф. Попова.

Най-сериозното предизвикателство в УНГ остава късното откриване на злокачествените заболявания, особено при децата. В последните години ракът на ларинкса поразявал все по-често 30-40-годишни, което преди време било казуистика. Твърди се, че най-честите причини за това са пушенето, запрашената среда и алкохолът, но генетичните деформации в последно време вземат все по-голяма преднина, заявява проф. Попова. 
Същото било в сила и за глухотата.

 „Едно време беше масово твърдението: Аз оглушах от гентамицина, детето ми и то не чува, въпреки че не е вземало. Сега вече излизат конкретни доказателства за генетична предопределеност при отклонения в слуха”, казва проф. Петрова и съветва семейства с подобен проблем да не си затварят очите, а да очакват повторение в следващо поколение и да вземат отрано мерки. 



 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 94