.jpg)
Джинджифилът – от екзотична подправка до чудодеен лек
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Смята се, че познанството на човека с тази невероятна подправка датира поне от 7000 години. За нейна родина се приемат земите на Индия и Южен Китай, където съществуват многовековни традиции в кулинарното ѝ приложение.
Джинджифилът (Zíngiber officinale) е многогодишно тревисто растение, което достига височина до 1,5-2 м и наподобява добре познатия камъш. Цветовете му са събрани в класовидни съцветия и са обагрени от яркожълто до светлокафяво. Най-ценната част на растението са неговите корени, които са с витиевата и твърде причудлива форма.
Едни от първите писмени сведения за тази забележителна подправка се съдържат в сборника „Аналекти” на великия китайски философ и мислител Конфуций, живял преди повече от пет столетия пр. н. е., който бил неин ревностен почитател. В Европа джинджифилът попада още през Античността, пренесен от арабските търговци на източни подправки. А испанските конкистадори го пренасят в Новия свят, където бързо се разпространява.
Отличителна особеност на корените на джинджифила са пикантният им, парлив вкус и силният лимонов аромат.
В индийската и китайската кухня джинджифилът има безброй кулинарни превъплъщения,
най-често в комбинация с други подправки – чесън, куркума, соев сос и т.н. Освен като подправка джинджифилът е познат и като изключително ефективно лекарствено средство. Дори само изброяването на неговите положителни въздействия върху човешкия организъм си е истинско предизвикателство. Предвид на това интересът към състава на този кореноплод е напълно разбираем. Общото съдържание на въглехидрати в него съставлява около 18%, от които това на простите захари (главно глюкоза, фруктоза и галактоза) е 1,7%, на скорбялата – 14-15%, а на растителните влакнини (фибри) – 2-3%.
Количеството на белтъчините е около 1,8%, като в тях са представени на практика всички аминокиселини, в т.ч. осем незаменими. Съдържанието на липиди е ниско – около 0,8%, сред които преобладават мононенаситените (омега 9) и полиненаситените (омега 3 и омега 6).
Джинджифилът съдържа почти всички важни за човешкия метаболизъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К,
както и ценни минерали като калций, магнезий, желязо, мед, цинк, манган, селен, фосфор и т.н. Калорийността му съставлява около 80 ккал (334,7 kJ).
Ароматът на джинджифила се дължи на съдържащото се в него (от 1 до 3%) етерично масло, в което са идентифицирани няколко основни ароматообразуващи вещества – зингиберен, куркумен, камфен, бизаболен, цитрал и линалол, отнасяни към т.нар. терпенови съединения. Пикантният вкус се обуславя от няколко фенолни ванилоидни съединения - шогаол, парадол и зингерон, както и от т.нар. гингероли, вещества, родствени на капсаицина, обуславящ „огнения” вкус на лютите чушки. В сравнение с капсаицина, чиято лютивина по емпиричната скала на Сковил съставлява умопомрачителните 15 милиона, тази на шагаола е 160 хиляди, а на гингерола „едва” 60 хиляди.
Редица изследвания сочат, че гингеролите (особено 6-гингеролът) се характеризират с подчертан физиологичен ефект, дължащ се на тяхното мощно антиоксидантно, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Неотдавна учени от университета в Минесота (САЩ) подадоха заявка за патентоване на 6-гингерола като ефективно средство за профилактика и лечение на рака на дебелото черво, на яйчниците и т.н. Установено е, че шагаолите и гингеролите имат силно антиеметично (потискащо повръщането) действие от различен произход – при пътуване с кораб или друго превозно средство, бременност и пр.
Напоследък тайнственото наименование гингерол все по-често се споменава като магическо средство,
което спомага за избавянето от излишните килограми и постигането на стройна и елегантна фигура. И макар че учените все още не са съвсем наясно с механизма на действието на гингеролите, ажиотажът около тези вещества стремително набира скорост. Част от учените са на мнение, че ефектът се дължи именно на споменатото сходство на гингеролите с капсаицина, имащ способността да ускорява обменните процеси в организма и да провокира засилена термогенеза, което води до ускорено изгаряне на натрупаните мазнини. Според други учени гингеролите блокират натрупването на липиди в адипоцитите – мастните клетки.
Най-вероятно е в този процес да участват и някои други от тези около триста химични съединения, съдържащи се в джинджифила. Съобщава се още за обезболяващото действие на гингеролите, както и за способността им да облекчават състоянието при простуда и грип. За съжаление в редица случаи публикувана научна информация по един или друг начин е „направлявана” от спонсора на съответното изследване, което предполага да се изчака по-продължително време, за да се направят достатъчно точни и категорични изводи въз основа на по-голям брой изследвания. Независимо от отсъствието на конкретна информация за механизма на действие на огромния брой биологично активни вещества в джинджифила, неговото благотворно физиологично действие върху човешкия организъм е безспорно доказано. Установено е, че
той укрепва кръвоносните съдове и ги прави по-еластични,
способства за понижение на кръвното налягане, подобрява потенцията и има обезболяващо действие при заболявания на ставите, артрити и артрози. Доказано е също така неговото полезно въздействие при алергични заболявания, бронхиална астма, разстройства в храносмилането и т.н. Джинджифилът подпомага мозъчното кръвообращение, подобрява паметта и предотвратява дегенеративните процеси, водещи до болестта на Алцхаймер. Изключително благотворен ефект върху организма има чаят от джинджифил, който засилва имунната защита, очиства дихателните пътища, укрепва кръвоносната система и сърдечния мускул и предизвиква обилно изпотяване. Известно е, че изпотяването води до детоксикация на организма и подобряване на болестното състояние при простуда и грип. Неотдавна немски изследователи установиха, че с потта се отделя мощен дезинфекциращ агент – дермицидин, който действа губително на редица патогенни микроорганизми (ешерихия коли, златен стафилокок и пр.). По такъв начин се извършва дезинфекция на кожата – най-големия орган на човешкото тяло.
За щастие този удивителен еликсир – джинджифилът (в прясно състояние или изсушен) е целогодишно достъпен у нас, което е отлична предпоставка за възползване от неговите невероятни кулинарни и лечебни свойства.
Приготвянето на чая е много просто. Късче джинджифил се нарязва на дребни парченца и се залива с вряща вода. При желание да се получи по-силна инфузия чаят се вари 10-15 минути. За желаещите да добият тънка и елегантна фигура се препоръчва към напитката да се добави скилидка чесън и да се изчака около 15 минути. За усилване на загряващия ефект е препоръчително да се добави канела и карамфил. Листата от боровинки пък способстват за подобряване на дейността на бъбреците. Чаят може да се овкуси с лимон и лист мента.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
