.jpg)
На подсъдимата скамейка - млякото
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Колкото странно и еретично на пръв поглед да звучи въпросът полезно ли е млякото, той все по-настойчиво се задава от редица изследователи в сериозни и реномирани световни издания. Защо?
Аргумент първи – човекът е единственото същество, което консумира млякото на друг животински вид, при това на практика до края на живота си. Какви са последиците? Известно е, че съставът на млякото варира в твърде широки граници. Например майчиното мляко е най-бедно на белтъчини в сравнение с това на другите животни, но твърде богато на мазнини. Затова на теленцето са необходими едва месец и половина, за да удвои телесната си маса, а при детето – цели четири месеца. При котката, в чието мляко белтъчното съдържание е осем пъти по-високо, отколкото в човешкото, този срок е едва една седмица. Това е така, тъй като за хората в ранната възраст са важни не толкова белтъчините, а мазнините, защото чрез тях се стимулира развитието на мозъка. Известно е, че мозъкът е изграден основно от липиди (мазнини). Установено е, че деца, които не се кърмят, а се хранят с краве мляко, растат много буйно, но изостават в умственото си развитие. На теленцето, което няма да се явява на матура, му е необходимо бързо изграждане на костна система и мускулатура, а не развитие на мозъка. Не така стои въпросът при човешкия индивид, чиито жизнени цели са различни.
Аргумент втори. При човека казеинът (белтъкът на млякото) в периода на кърмене се усвоява под действието на ензим, който се предава на кърмачето чрез майчиното мляко. При теленцето в периода на кърмене организмът му произвежда ензима ринин, който спомага за усвояването на този специфичен белтък. След отбиването му произвеждането на този ензим се преустановява. Тогава как човекът усвоява млечния белтък, например на кравето мляко, което е най-употребяваното в света? Единственото възможно „решение” за нашия организъм, в който сме натрапили един „чужд” белтък (а белтъците на животинските видове се различават значително), е да ги подложи на киселинна хидролиза – разлагане с помощта на стомашния сок. От една страна, това рязко повишава киселинността на стомаха с всички негативни последствия за стомашната лигавица (гастрит, язва), а от друга – тази непълна хидролиза води до получаване на белтъчни фрагменти, които се разпознават от нашия организъм като „чужди”. В резултат той мобилизира своя защитен ресурс и изработва антитела, с които да ги неутрализира. Лошото е, че тези „чужди” белтъци наподобяват белтъка на клетките, които изработват инсулина – хормон, регулиращ усвояването на глюкозата от човешкия организъм и играещ съществена роля в неговата цялостна жизнена дейност. Вследствие на това възниква автоимунно заболяване, известно като захарен диабет тип 1, което за съжаление не е лечимо, тъй като организмът сам е разрушил клетките, произвеждащи този хормон. Има преки доказателства за връзка между консумацията на краве мляко в детска възраст и развитието на диабет тип 1 в по-късен етап на живота. Безспорно е установено, че регионите в света, в които употребата на мляко и млечни продукти е много висока (страните от Северна Европа например), се характеризират с тревожно висока заболяемост от диабет тип 1, докато в тези, в които тя е сравнително по-ниска (Южна Европа, Африка), се отчитат много по-ниски нива на заболяемост.
Аргумент трети – лактозата или т.нар. млечна захар. В човешкия организъм лактозата, която е дизахарид, се разгражда под действието на ензима лактаза на простите захари глюкоза и галактоза. За жалост след отбиването у повечето хора нивото на този ензим в организма рязко се понижава, в резултат на което се наблюдава развитие на непоносимост към млякото или по-точно – към млечната захар. Това е свързано с по-силно или по-слабо изразена диария и коликообразни болки в коремната област. Нетолерантни към лактозата са близо 100% от африканците, 90-95% от азиатците, 10-15 % от белите северноамериканци и 5-10% от европейците. Глюкозата, която се получава при разграждането на лактозата, незабавно се усвоява от организма, но галактозата е голям проблем за него, тъй като само бебетата, и то в периода на кърмене, могат да я усвояват. Установено е, че този ненужен за него и натрапен „отпадък” – галактозата, организмът натрупва в подкожната област, в резултат на което възниква тъй неприятният целулит, или го отлага в областта на очите, при които се наблюдава т.нар. катаракта или перде. Има сериозни данни, че тя се натрупва и в ставите, като намалява тяхната подвижност и води до поява на болки.
Аргумент четвърти – холестеролът. С препоръчваните дневни дози мляко и млечни продукти се внасят около 160 мг холестерол. Това е твърде голямо количество, което се съдържа например в 50 резенчета колбас! При това холестеролът, поглъщан с млякото, е т.нар. окислен холестерол, който е по-опасен. Окислението става при доенето, както и по време на различните манипулации при преработката на млякото.
Аргумент пети – остеопорозата. Вярно е, че в млякото има високо съдържание на калций, но не е вярно, че то предпазва от остеопороза. По-скоро обратно. Една от предпоставките за това заболяване е прекомерното консумиране на животински белтъчини, които изискват много повече киселина за тяхното разграждане в сравнение с растителните. При консумация на животински белтъчини организмът е принуден да неутрализира излишната киселина в стомашния сок, като изземва калция от костите.
Освен това млякото съвсем не може да се нарече диетичен продукт и включването му в диети за отслабване не е оправдано. С препоръчваното дневно количество мляко се внасят около 750 ккал, което е твърде много.
Има и още много други аргументи, свързани с обстоятелството, че чрез млякото се пренасят редица патогени, които предизвикват опасни заболявания като левкемия, туберкулоза, бруцелоза, дифтерит, салмонела, чума и много други. При пастьоризацията загиват млечните бактерии и само част от патогените. Останали без конкуренция в млечната среда, патогените се развиват и могат да предизвикат съответните заболявания. Затова закупеното от магазина пастьоризирано мляко не вкисва (липсват млечнокиселите бактерии), а просто гние.
В сиренето остава галактозата, казеинът – трудноусвоим белтък, окислен холестерол и високо съдържание на мазнини. Кое от изброените вещества е полезно за организма? В кашкавала бактериите са преработили всичко, което са могли да усвоят. Останало е това, което те не могат да преработят. Те нямат ринин, за да усвоят казеина. Няма го обаче и човекът, който консумира кашкавала. Затова той дълго престоява в стомаха, подложен на киселинна хидролиза, изискваща висока киселинност на стомашния сок. Например за преработка на 100 г хляб организмът отделя 3,5 мг киселина. За 100 г мляко и 100 г кашкавал тези количества са съответно 9,5 мг и 23,6 мг. Никоя храна в природата не предизвиква такова драстично увеличение на киселинния баланс на организма! Освен това показано е, че казеинът предизвиква и запек.
На древния лечител Хипократ се приписва сентенцията: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарството – твоята храна”. Отдавна е известно, че здравето и дълголетието са тясно свързани с това, което човек консумира през своя живот. Увлечени в ежедневните грижи и житейски проблеми, ние често забравяме за тази проверена във времето истина. Цената, която бихме платили за това обаче, е твърде висока – нашето здраве. Може би все пак си струва да се замислим върху всичко това.
Човекът е единственото същество, което консумира млякото на друг животински вид, при това на практика до края на живота си
Редакцията на вестник „Живот и Здраве” е готова да предостави и на други специалисти възможността да изразят становището си по повдигнатия въпрос – „Полезно ли е млякото?”.
