.jpg)
Няма място за война „оригинали – генерици”!
За здраве ли говорим, или за нещо друго?
Отдавна анонсираната кръгла маса за терапията на пациентите след трансплантация беше свикана от националния омбудсман Константин Пенчев на 5 декември. Но в „полусянка”... Нямаше широко предварително разгласяване на форума. Първоначално можеше да се приеме, че това е банален пропуск, но съдържанието на дискусията доказа, че става въпрос за съзнателен избор. Защото се оказа, че целта на въпросната сбирка е демонстриране на пълно единодушие между участниците. С малката забележка, че там не присъстваха много важни гледни точки. А нали целта на една дискусия е да се чуят разнородни мнения, за да се очертае истината? Иначе повтарянето на верни, полуверни и напълно неверни тези, дори и да са свързани със здравето и лекарствата, няма да ни доведе до нищо различно от поредната класация, че сме най-корумпираната държава в Европейския съюз. В ХХІ век няма как да отделим съкровената тема за здравето от различни икономически интереси. И точно затова в развития свят са изградили много стриктни правила. Ясно е кой, как и по какви критерии се лекува и кой как и по какви критерии заплаща това. Също и кой контролира целия процес. А когато някой тук иска и да предписва скъпо лечение, и да го одобрява, и да се самоконтролира, и да е единствен в дадена сфера, нещата не изглеждат чисто. Дори и да са представени като загриженост за болните. Затова и на нас ни трябват строги правила. Защото като нация водим класациите по смъртност в много направления и напълно оправдано всички групи пациенти искат най-доброто за себе си. Няма как (пак поради баналната липса на пари) едни болни да бъдат лишени от нещо за сметка на други болни. Пациентите не трябва да се делят на групи, защото здравето и животът са едни, независимо от каква точно болест са застрашени.
Неслучайно вестникът, който държите, отдели много място, за да събере експертните и институционалните гледни точки по темата за лечението на трансплантираните. Всъщност истинска, макар и задочна кръгла маса, се състоя точно в „Живот и Здраве” - един от най-големите български вестници с огромна аудитория. Някой веднага ще каже, че не вярва на нашите институции. Това е негово право, но трябва да е наясно, че от доста време тези институции работят по общите европейски правила.
Ако трябва да бъдем напълно конкретни, ето какви са фактите: няма българска институция, оторизирана да се занимава с лекарства, която да споделя опасенията от генеричните имуносупресори! Те се регистрират и допускат за употреба по изключително строги правила. И не е вярно, че Европа ги е забранила! Ако е така, защо изобщо биха ги регистрирали, след като няма да ги използват? Но в тревожните пациентски послания от последните седмици се внушава, че някой официално иска да обрече трансплантираните. С висок тон се казва „искаме правила”, но с половин уста се добавя - те да са такива, че да забраняват нещо, което е допустимо от законите и се практикува в цял свят – прилагане на ефективно лечение при най-изгодната за здравната система цена. Да, за съжаление има случаи на отхвърляне на присадени органи. Но те се срещат и сред пациенти, които са пили само оригинални имуносупресори. Никой и никъде не е доказал, че има достоверна разлика в резултатите между пациенти, които са пили двата вида еквивалентни лекарства. Но между тях има съществена разлика в цената, която може и трябва да отива за подобряване на цялостното лечение на хората с органна недостатъчност, както и за покриване на лечението на болести и състояния, за които няма навлезли генерици.
Истината е, че има качествени лекарства, независимо дали са оригинални или генерични, и други, които изобщо нямат място на пазара. И това е мнението на всички институции, от които „Живот и Здраве” взе официално становище – Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, Фармацевтичния факултет. Самите производители на двата вида лекарства също подкрепят тази теза.
Няма как едни медикаменти да са прилагани успешно дълъг период от време, а сега изведнъж да бъдат набедени за негодни. Иначе тезата, че замяната на имуносупресорите е много сложна и трябва да се преценява от специалистите, е напълно вярна. Слава богу, България разполага с прекрасни лекари, които могат и знаят. Но нека те свободно да преценяват с какво да лекуват пациентите си, като търсят съотношението между качеството и цената. Иначе скоро няма да има пари и за бинт в болницата, а този филм на ужасите вече сме го гледали през 90-те години. Мерси... (ЖЗ)
