Токсичните тежки метали – скритата заплаха

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Това, за което със сигурност ще ни осъдят бъдещите поколения, е невероятното замърсяване на нашата планета, добиващо все по-катастрофални размери. Без съмнение една от най-непривлекателните страни на научно-техническия прогрес са непоправимите вреди, които през последното столетие бяха нанесени на екосистемата. Следва с тъга да признаем, че плащаме твърде висока цена за своя комфортен живот – за възможността да се придвижваме бързо и удобно с безброй превозни средства, да разполагаме с материали с невероятни свойства и приложения (метали и сплави, пластмаси, химически препарати, торове, пестициди), със средства за комуникации, които съвсем доскоро се описваха във фантастичните романи, с машини и съоръжения, променили коренно промишлеността и бита ни. В резултат само за едно столетие нашата цветуща планета постепенно се превърна в едно непривлекателно и отблъскващо урбанизирано бунище.

Тежките метали са едни от основните замърсители на околната среда, които по токсичност заемат второ място след пестицидите. Съществуват около четиридесет определения на термина „тежки метали”. Напоследък към тази категория се причисляват тези, чиято плътност надвишава 5 г/cm3 (живак, олово, кадмий, мед, цинк, никел, хром, желязо, молибден и т.н.). В нищожни концентрации редица тежки метали (желязо, мед, цинк, молибден и др.), проявяващи каталитична активност, участват в човешкия метаболизъм и са важен елемент от неговата хомеостаза. В по-високи концентрации почти всички проявяват токсично действие, изразяващо се в непоправими увреждания на редица органи и системи на организма.
Кадмият, медта и желязото нарушават проницаемостта на клетъчните мембрани, причинявайки сериозни вреди на клетките.

По чувствителност на живите организми към токсичното им действие тежките метали се подреждат в следния ред:
живак, мед, цинк, никел, олово, кадмий, хром, калай, желязо, манган и т.н.
Основни „доставчици” на тежки метали в околната среда са черната и цветната металургия, рудообогатителните, керамичните и стъкларските предприятия, както и тези за добив и преработка на нефт, топлоелектрическите централи, използващи твърдо и течно гориво и битови отпадъци, химическата индустрия и транспортът. Металургичните предприятия ежегодно засипват Земята със 150 хил. тона мед, 120 хил. тона цинк, 90 хил. тона олово, 12 хил. тона никел, 1,5 хил. тона молибден, 800 тона кобалт, 30 тона живак и пр.

Съвсем доскоро автотранспортът „даряваше” земната повърхност с над 250 хил. тона олово,
което в огромната си част за стотици години остава в отровената земя. За отстраняване на тежките метали, попаднали в повърхностния хумусен почвен слой, е нужен много дълъг срок. Времето за отстраняване само на половината количество за цинка варира от 70 до 510 години, за кадмия от 13 до 110 години, за медта от 310 до 1500 години, за оловото от 770 до 5900 години... Гълтаме и вдишваме тежки метали непрекъснато и буквално на всяка крачка – с въздуха, с водата, която пием, с тютюневия дим, с препаратите на битовата химия, козметичните средства, зъбните пломби, храната, напитките...

В атмосферния прах се съдържат около 12 хил. тона живак,
две трети от който се образуват в резултат на изветрянето на червената живачна руда киновар (живачен сулфид). Това е най-токсичният минерал в природата. В Средните векове изпращането в галериите за добив на киновар (в превод наименованието му означава кръв на дракон) било равносилно на осъждане на смърт. Около половината производство на живак (910 хил. тона) попада в Световния океан, където под действието на особени бактерии се превръща в изключително отровното съединение метилживак. Метилживакът се натрупва необратимо в редица морски обитатели – ракообразни и риби, което ги прави изключително опасни за консумация. В по-високи концентрации метилживак се открива в едрите хищни риби – акула, тон, риба-меч, скумрия и др.

Живачната интоксикация се проявява с редица въздействия върху централната нервна система,
водещи до емоционална нестабилност, главоболие, световъртеж, отслабване на паметта, обща слабост, лесна уморяемост и т.н. Засягат се фатално и редица органи и системи – мозък, бъбреци, сърдечносъдова и репродуктивна система и т.н. Смята се, че сериозен здравен риск представляват зъбните пломби с живачна амалгама, които вече 170 години се използват от дентистите. Според френски източници всяка година в устата на французите под формата на зъбни пломби попадат 17 тона живак! Специална резолюция на Съвета на Европа от 2011 г. препоръчва вземането на сериозни рестрикционни мерки срещу употребата на живак и негови съединения във всички области – промишленост, приборостроене, химическа и козметична индустрия, както и в денталната практика. Любопитен факт, установен от японския лекар Йошиаки Омура, е, че кориандърът способства за извеждането на живака, а и на други токсични метали от организма.
  
Годишният световен добив на олово съставлява около 4 милиона тона.
С континенталния прах Световният океан получава ежегодно 20-30 хил. тона от този метал. Огромни количества от него бяха натрупани в околната среда (особено край оживените пътища и магистрали) в резултат на използването на тетраетилоловото в качеството му на антидетонатор в нискооктановите бензини. Той беше забранен през 2000 г., което понижи чувствително замърсяването на планетата с олово.

В организма оловото попада с въздуха, водата, храната и напитките. До 90% от него се акумулира в костите, откъдето постепенно отравя организма. Поразяват се главно нервната, сърдечносъдовата и кръвотворната система. Най-уязвим към оловна интоксикация е детският организъм, при който около 50% от погълнатото олово попада в кръвта (при възрастните – 10%). Периодът му на полуразпад в тялото е 5 години, а в костите – 20 години. 

Източници на замърсяване с кадмий са металургичните производства на цинк и олово,
предприятията за производство и рециклиране на батерии и акумулатори, топлоцентралите, утаечните маси на пречиствателните станции, някои бои и т.н. Установено е, че склонност към натрупване на кадмий проявяват редица морски дарове – мидите (особено „Сен Жак“), омарите, лангустите и скаридите, както и рибите, в които токсичният елемент се насочва главно към техните вътрешности. В човешкия организъм се абсорбира около 5% от погълнатия кадмий, който се акумулира главно в черния дроб и бъбреците. Елементът поразява нервната система, води до нарушаване на фосфатно-калциевия обмен, способствайки по такъв начин за разрушаване на костите, причинява анемия и има канцерогенно действие. Периодът му на полуразпад в човешкия организъм е от 10 до 30 години.

Медта, медните сплави и медните съединения се използват широко в различни отрасли на промишлеността, химическата индустрия, електротехниката, водопроводните инсталации,  агрохимичната защита и т.н. Съдържа се както в питейната вода, така и в почти всички храни.

Най-високо съдържание на мед е установено в черния дроб, шоколада, кафето, чая и др.
В минимално количество медта представлява важен биоелемент, участващ в редица важни биохимични процеси в организма. Високи дози водят до тахикардия, затруднения в дишането, анемия, чернодробна и бъбречна недостатъчност и т.н. В човешкия организъм медта се натрупва главно в сивото вещество на мозъка, в черния дроб и надбъбречните жлези.
Сериозни вреди на човешкия организъм нанасят още цинкът, никелът, кобалтът, хромът и редица други тежки метали, чието количество в околната среда многократно надхвърля тяхното естествено съдържание в нея.
За извеждане на токсичните тежки метали от организма способстват пектинът, овесената и оризовата отвара, запарката от лайка, шипка, невен и др. 

Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com

Сподели във Facebook