Здраве

16 Ноември 2016

7090

Животът днес

Д-р Цвета Балева е завършила медицина в МУ – Варна. Първоначално по разпределение работи във вътрешното отделение на Окръжната болница в Сливен. След това чрез спечелен конкурс става лекар във Военноморската болница във Варна. Първо взема специалност по вътрешни болести, а след това и по гастроентерология под ръководството на професорите Кръстев, Чернев, Мендизова. И до днес ги смята за истински учители и големи личности. От около 10 години работи в специализираната доболнична помощ – приема в два гастроентерологични кабинета.

Категорична е, че средствата, които НЗОК отпуска за прегледите при специалист, не са малко, а направо нищожни. Така наречените регулативни стандарти предвиждат виртуална парична сума, която за последното тримесечие на тази година е 550 лв. Това са средствата, с които специалистката може да насочва своите пациенти за лабораторни и образни изследвания. Само един хепатитен маркер за B или С хепатит струва между 9 и 10 лв. Ако се наложи изследване на скенер поради съмнителни формации в паренхимните коремни органи, това ще изразходва 67 лв. А парите за месеца са около 183 лв. Може да се случи така, че те да отидат само за един или двама пациенти. Но дори и за по-евтините изследвания – кръвна картина, СУЕ, трансаминази (чернодробни проби), парите не достигат. Ако например на месец д-р Балева трябва да направи основните изследвания на 80 души, това ще струва 480 лв. А ненаказуемото увеличение на лимита по регулативните стандарти е 10 на сто. Така за месеца може да разполага максимум с 200 лв. Това предопределя и факта, че голяма част от времето за контакт с пациента се губи в обяснения защо много от назначените изследвания не могат да се направят по здравната каса. А в ХХI в. един лекар не може да се ограничи до кръвната картина, АлАТ и АсАТ. С неадекватното финансиране на дейностите в доболничната помощ д-р Цвета Балева обяснява значителния процент на пациентите, които се насочват за хоспитализация. Просто в рамките на различните пътеки се покриват редица изследвания като горна и долна ендоскопия, компютърен томограф, лабораторни изследвания. Но за това болните трябва да постъпят в отделение. А в повечето случаи цялото диагностично уточняване може да се извърши амбулаторно при значително по-ниска цена. Но се оказва, че този механизъм в момента не работи, защото не се отпускат съответните средства.

Друга тема е организацията и финансирането на истинска профилактика. Д-р Балева дава за пример западния модел. В гастроентерологията има едно най-често възникващо злокачествено заболяване, което може да се предотврати при профилактика или да се открие в съвсем ранен лечим стадий. Става въпрос за рака на дебелото черво. Във високоразвитите държави пациент, който има близко кръвно родство с болен от колоректален карцином, подлежи на всеки 4 години на профилактична колоноскопия. Отделно от това на такава профилактика подлежат всички хора над 50 г., независимо дали имат или не роднини с рак на дебелото черво. При тези прегледи се установяват пациентите с полипи, които се третират според съвременните стандарти, така че да не развият карцином. Доказано е, че над 90 на сто от рака на дебелото черво възниква на фона на първоначално доброкачествен полип, който с течение на времето се изражда злокачествено. И когато този полип се открие и премахне навреме, просто не възниква рак. А самите полипи много рядко дават някакви симптоми. Единственият начин да се види дали ги има е колоноскопията. Но при нас няма обща система за такива профилактични прегледи по линия на НЗОК.

Последвайте д-р Балева в социалната платформа за здраве CredoWeb

 

Сподели във Facebook