Проф. д-р Любима Деспотова-Толева

Проф. д-р Любима Деспотова-Толева е специалист по детски болести, обща медицина, а понастоящем е приключила и специализация по детска кардиология. Преподава обща медицина и води редица курсове за следдипломно обучение в МУ-Пловдив и в Тракийския университет в Стара Загора. Ръководител на докторанти. Работи в сътрудничество с редица водещи университети, където специализира, провежда научни изследвания и изнася лекции:  Оксфорд, Илинойс, Чикаго, Токио, Швейцария, Австрия, Германия, Италия, Исландия, Финландия, Унгария, Гърция и др. Автор и съавтор на над 20 монографии, учебници и ръководства, над 120 научни публикации в чужбина и у нас. Често цитиран автор. Член на бордовете на три европейски организации, научен редактор на европейско медицинско списание. Награждавана е за научната си работа. Основните й разработки са в областта на детското здраве, интензивната терапия и апаратната вентилация, общата медицина, продължителните грижи и палиативната медицина, електронното здраве, съвременната медицинска наука и преподаване и др.

- Проф. Толева, какво представлява холистичният подход в медицината?

- Общата медицина е особена, специална медицинска практика, в която се създава уникална връзка между лекаря и неговите пациенти, основана на взаимно доверие, дълбоко разбиране на проблемите и отлично познаване на пациента като личност. Думата „холистичен” идва от гръцката дума ΩλΩζ, която означава „цялостен”. Това е подход, който е насочен към цялостния човек, към личността на пациента и обикновено в специализираната литература се означава като био-психо-социален подход.

- Разбират ли българските лекари своите пациенти, интересуват ли се от духовните аспекти на тяхното състояние?

- В България са единици лекарите, които дръзват да обърнат внимание върху духовните измерения на здравето, болестта и страданието. В световната медицинска наука и практика широко се обсъждат предимствата на духовната грижа, избрана индивидуално и осъществена след добра духовна анамнеза, извършена духовна оценка, духовен скрининг на пациента, оказване на спешна духовна помощ, особено при тези от тях с тежки, животоограничаващи или хронични заболявания, страх и депресия. Общопрактикуващият лекар ги използва, за да може да включи в екипа, който се грижи за този пациент, различни специалисти – психолог, психиатър, специалист по алтернативна и комплементарна медицина, духовно лице и др. В ерата на високотехнологичната медицина е учудващо колко добри резултати можем да постигнем, ако лекарите са обучени да полагат духовна грижа и да използват правилно духовните ресурси в интерес на здравето на пациента, неговото семейство и на обществото ни.

- Как се роди идеята за научно проучване върху духовните аспекти на общата медицинска практика?

- Още при първите ми специализации и научна работа в Лозана и Оксфорд ми направи впечатление съпричастната висококвалифицирана духовна грижа за пациентите, за родителите на тежкоболните деца и за самите тях, както и полаганите грижи за близките при фатален изход за пациента. Има една латинска максима – MENS AGITAT MOLEM – ДУХЪТ ДВИЖИ МАТЕРИЯТА. Твърдо съм убедена, че ако лекарите са добре обучени и мотивирани да стимулират духовните сили и ресурси, то нашите терапевтични резултати биха били много по-добри и трайни, отколкото само прилагането на стандарти, били те и „златни”. Може би тук се крие и отговорът на въпроса защо при еднакъв стандарт и терапевтични подходи се постигат чудесни резултати при болни в редица страни, а при нас – не толкова. Именно затова предложих тема за научна разработка, насочена към духовната грижа в общата практика, духовните потребности и духовните ресурси.

- Разкажете по-подробно за това проучване, за основните резултати от него?

С годините се уверих, че колкото и да са добри нашите лекари, те донякъде са ограбени в своето обучение и израстване като професионалисти именно защото темата за духовността не е била изучавана и обсъждана

- Идеята за проучване се оформяше и развиваше, когато при провеждането на националния конгрес на общопрактикуващите лекари, организиран от Националното сдружение, неговият председател доц. Любомир Киров ми представи колега общопрактикуващ лекар, който е православен монах – йеромонах Йоан (д-р Иван Иванов). Еднаквите ни виждания и идеи станаха стабилна основа за  разработване на дисертационен труд след конкурс, който йеромонах Йоан спечели и започна своята научна работа като редовен докторант към МУ-Пловдив. Работата вече приключва успешно, като за целите на това проучване, насочено едновременно към пациенти и лекари, разработихме уникален специализиран инструментариум. Успяхме да организираме проучването като извадково – обхванахме над пет процента от всички общопрактикуващи лекари в България и няколкостотин български пациенти. Проведохме паралелни проучвания в Гърция, Хърватия и сред европейските ни колеги – общопрактикуващи лекари. В момента въпросникът е достъпен в мрежата на български, английски, немски, френски, руски, испански и португалски от различни сайтове. Всъщност проучването тепърва ще се разраства като международно. Към него има нарастващ интерес от различни страни след представяне на предварителни резултати на международни научни форуми. Получаваните текущо резултати са значими, интересни и твърде показателни за тълкуване и обсъждане. Над две трети от анкетираните лекари и пациенти споделят, че съществува връзка между духовност и здраве. Естествено, интерес се породи и у нас. Разбира се, когато говорим за духовна грижа, е необходимо да споменем, че духовната грижа е по-широкото понятие в сравнение с религиозната грижа. Истина е, че на нашите пациенти еднакво липсват и двете, проучването ни показа, че добрата духовна грижа подобрява здравето и благополучието.

- Разочарованието на пациентите от техните лекари нараства, дали бездуховността също допринася за това?

- С годините се уверих, че колкото и да са добри нашите лекари, те донякъде са ограбени в своето обучение и израстване като професионалисти именно защото темата за духовността не е била изучавана и обсъждана. За постигането на оптимален терапевтичен резултат холистичният подход е от ключова важност, а духовната грижа е част от него. Време е да подтикнем нашите колеги, пациенти и близки към една широка дискусия по темата. Ежедневно консултираме все повече разочаровани, обезверени, отчаяни пациенти, на които можем да предложим съвременни добри терапевтични възможности, но те вече не вярват на никого и потъват в ненужно и вредно страдание. Обръщането към духовното ни дава мощен инструмент за преодоляване на бариерите в общуването с пациентите, увеличава доверието в лекарите и естествено води до добри терапевтични резултати. Но за да го постигнем, освен желание и разбиране, се нуждаем и от подходящо качествено обучение, насочено към духовните  грижи. Неслучайно в най-добрите университети по света студентите по медицина изучават теология, обучават се от висококвалифицирани преподаватели. Един от най-невероятните лекари – детски реаниматори с над 35 години интензивна работа в момента преподава теология. От миналата година ние решихме, разработихме и предложихме такъв курс в програмите за следдипломно обучение на МУ-Пловдив и МФ към ТрУ в Стара Загора.

- Подготвяте ръководство за духовната грижа в общата практика, насочено към лекари…

- У нас няма обучени специалисти, липсва специализирана литература в тази област, насочена към лекари, медицински сестри и други здравни специалисти. Да се говори за духовна грижа в общата практика не е лесно, да се провежда обучение на лекари – още по-трудно. Независимо че програмата е разработена, публикувана и курсът е достъпен за всички желаещи, с йеромонах Йоан (д-р Иван Иванов) решихме да помогнем на нашите колеги, като им предоставим създадена от нас книга по проблемите на духовната грижа във всички нейни аспекти.

- Върху какво бихте акцентирали в заключение?

- Едни от най-светлите ми професионални спомени са свързани с моя учител и научен ръководител проф. Атанас Атанасов. Когато подготвяхме първите учебници по палиативна медицина у нас, си припомняхме невероятни латински формулировки и най-вече една от тях – PER ASPERA AD ASTRA  - „през тръните към звездите” –– такъв е пътят на човешкото познание и развитие. Вие ме питате върху какво бих акцентирала в заключение. Осъзнавайки трънливия път на познанието, без съмнение и колебание бих потвърдила: ДА, ДУХЪТ ДВИЖИ МАТЕРИЯТА.

 

 

 

Сподели във Facebook