Здраве

2 Ноември 2016

3787

Животът днес

Доц. д-р Димитър Петков ръководи Отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница „Тракия“, Стара Загора, което е сертифицирано с най-високото ниво на компетентност за извършване на високоспециализирана медицинска дейност във всички области на диагностиката, медикаментозното и оперативното лечение на съдовите заболявания. Доц. Петков е удостоен с наградата на Съюза на учените в България, на Японската хирургична асоциация, на III Балкански конгрес по съдова хирургия и на Българския лекарски съюз. Бил е гост-лектор в Атланта, Чикаго, Филаделфия, Париж. Участва в множество разработки, публикувани в специализирани издания и представени на международни форуми в Европа, САЩ и Азия. Доц. Петков е част от авторския колектив на изданията „Съдови заболявания” и „Диагностика и лечение на хронична венозна болест“. Отскоро доц. Петков е българският представител в Международния съвет на Европейското дружество по съдова хирургия (ESVS). И той, както немалко известни медици, бил привлечен от тази професия още в юношеството – под влиянието на книгите и киното. А българският филм „Хирурзи“ го убедил окончателно – това е чудесно професионално поприще. Доста години по-късно, вече като авторитетен и опитен специалист, сподели:

- Нито за миг не съм бил разочарован от професионалния си избор. Разбира се, реалността е по-различна от романтиката на книгите и филмите. Харесва ми, че се налага да се взимат трудни решения, харесват ми предизвикателствата, радостта и благодарността на хората, когато постигнем успех. В хирургията никога не взимаш решенията сам, винаги се работи в екип. Проблемите винаги се обсъждат. Радостен съм, че в моя професионален път има хора, които са с мен от първия ден и винаги съм усещал подкрепата им. Като млад лекар също не съм се чувствал сам, винаги е имало някой до мен.

- Какви ангажименти предполага членството Ви в Международния съвет на Европейското дружество по съдова хирургия (ESVS)?

- То най-вече е свързано с организацията на работа на Европейското дружество. Като идеята, разбира се, е политиките на дружеството да са в интерес на всички членове. Тази година основният приоритет на дружеството, очертан на заседанието в Копенхаген, е разширяването на дейността на ESVS в Източна Европа – отчита се, че има резерви за развитие в тази посока. Особено внимание бе отделено на възможностите за задълбочаване на връзките с националните организации на страните от Източна Европа и провеждането на съвместни научни и учебни събития с тях. Усилията се съсредоточават и към дейности за интеграция на специализантите по съдова хирургия. Ще бъдат оптимизирани условията за участието им в конгреси и симпозиуми, ще имат повече възможности за публикации, за спечелване на грантове за обучение в елитни клиники. И двата приоритета са много важни и навременни, включително за българската съдова хирургия и за нашите колеги специализанти. Разбира се, най-важното е да се представят проекти в различните области на съдовата хирургия. Вярвам, че много от българските съдови хирурзи ще могат да се възползват от новата интеграционна политика на Европейското дружество по съдова хирургия.

- Каква е близката перспектива пред съдовата хирургия от медицинска гледна точка?

- В цяла Европа приоритетът е един – ендоваскуларно лечение на съдовите заболявания или, както ги наричаме, „безкръвни“ операции. Това лечение се прилага чрез специална апаратура и вече е рутинно в Западна Европа. Ние също го развиваме, но имаме още проблеми, които трябва да решим. Всъщност големият въпрос за нас е финансирането на ендоваскуларните процедури и ръководството на Българското дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология непрекъснато работи в тази насока - да се финансират повече процедури и повече устройства, използвани за извършването на тези интервенции. В Западна Европа отдавна тези устройства се заплащат по линия на здравното осигуряване. У нас част от процедурите и от устройствата вече се покриват от здравната каса и това е позитивен факт. Очакваме финансирането да се разширява, най-вече за устройствата за лечение на аневризмите на коремната аорта, тъй като те са много скъпи и пациентите не могат да си ги позволят. А като всяка минимално инвазивна ендоваскуларна процедура и тази се понася значително по-леко от пациента, болничният престой и възстановяването са много по-кратки. Предимствата са много. Именно затова целият спектър на ендоваскуларното лечение е придобил голяма популярност навсякъде в Европа и в света.

- Разполагаме ли тук с достатъчно подготвени специалисти?

- Вече имаме центрове, които предлагат целия обем ендоваскуларни процедури, както и такива, които още изостават, по финансови причини. Надявам се постепенно възможностите на всички центрове да се изравнят и да се предлага еднакво високо качество на лечение на пациентите в различните региони. Познавам много колеги, знам как работят и винаги съм казвал, че и у нас има съдова хирургия на европейско ниво, включително по отношение на прилагането на ендоваскуларните методи. Например вече и в България се правят ендоваскуларни процедури за лечение на аневризми на коремната аорта. Технически те не са проблем за някои от нашите съдовохирургични екипи. Привърженик съм на ендоваскуларната хирургия, това е хирургията на бъдещето. Но винаги и в нашата страна ще има водещи центрове – и като техника, и като специалисти. Така е и в най-напредналите в тази насока държави - Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Италия.

- Младите лекари насочват ли се към тази безспорно перспективна специалност и дали биха я упражнявали тук?

- Да, на последния Национален конгрес по съдова хирургия и ангиология ми направи приятно впечатление, че присъстваха много млади лекари специализанти. В нашето отделение има също млади лекари, които работят с много амбиция и се обучават активно. И не всички планират да заминат в чужбина.

- При сериозните съдови проблеми бързата реакция е решаваща и в този смисъл е важна здравната култура, променят ли се нещата в тази посока?

- Когато започвах преди доста години, хората знаеха много по-малко за рисковете, които носят съдовите заболявания. Сега информираността е значително по-висока. Искам да посоча нещо много важно и хората  трябва да го знаят – има центрове, които предлагат комплексно лечение за пациента. В зависимост от патологията и показанията в тях може да се предложи целият спектър на лечение – ендоваскуларни и хибридни процедури, както и отворена хирургия. Изключително важно е подходът да е строго индивидуален – пациентът да има избор и да му се приложи най-добрата за него терапия. Пълната гама от възможности се предлага вече в няколко центъра в страната и ако все още не е възможно да се постигне от всички, то най-често е по финансови причини.

- Какво искате студентите да запомнят от Вас?

Надявам се постепенно възможностите на всички центрове да се изравнят и да се предлага еднакво високо качество на лечение на пациентите в различните региони

- Когато контактувам със студентите, винаги споделям с тях, че медицината е прекрасен избор и те трябва да се стремят да бъдат най-добрите. Аз също вярвам в това. Има една известна история с прочутия сърдечносъдов хирург Майкъл Дебейки. Специализантите му се оплаквали, че много ги тероризира, и веднъж го попитали защо е толкова неумолимо взискателен. Отговорът бил: „Когато имате нужда от операция, при кого бихте отишли? При най-добрия, или при този, който просто се занимава с хирургия?“. След този разговор оплакванията приключили. Като преподавател не мисля, че съм извънредно строг, винаги се старая да поощрявам младите хора. Когато си поставил ясно критериите и целите и те осъзнаят, че трябва да ги преследват, е много лесно. Но винаги съм казвал, че този, който е мотивиран и истински желае да стане добър в това, което прави, и усвоява новите технологии, винаги намира път за реализация. При нас работят колеги специализанти, които само две години след студентската скамейка вече правят операции самостоятелно – само с асистенция на специалист хирург. Познавам и хора, завършили медицина, които с години търсят работа, защото… не знаят какво точно търсят.

- Имате ли любими занимания след работа?

- Понякога спортувам, със съпругата ми и близки приятели играем тенис и много се забавляваме. Обичам да правя и дълги разходки със съпругата си, която също е лекар. Много чета - всичко - ако не ми хареса, оставям книгата и започвам друга. От четенето винаги можеш да научиш нещо или най-малкото да си доставиш радост на душата. Обичам да ходя на кино и да гледам хубави (за моя вкус) филми – може да е старомодно, но в киносалона и в тъмнината човек се зарежда с много позитивни емоции.

Сподели във Facebook