Здраве

4 Февруари 2024

596

credoweb bg

Доц. Ивета Ташева е началник на Клиниката по кардиология в Софиямед

Доц. Ташева, кои хора е редно да си направят профилактични изследвания, насочени към сърдечносъдовото здраве – кои лабораторни изследвания са подходящи и какво да очакват от кардиолога при преглед?

Профилактичен преглед при кардиолог е уместно да си направи всеки човек, който е на възраст около 45-50 години. Даже бих посъветвала и по-младите хора да ходят на подобни прегледи, още повече, че напоследък сърдечносъдовите заболявания, а и усложненията от тях, се проявяват във все по-ранна възраст. Принципно в световен план факторите, които са предпоставка за сърдечните заболявания, са по-заседналият начин на живот, тютюнопушенето, затлъстяването, както и тенденцията към застаряване на населението, особено в Европа. При преглед при кардиолог е добре да се направят комплексни изследвания - физикален преглед, ЕКГ, измерване на артериалното налягане, ехокардиография, а при по-специфични групи – и доплер на артериални и венозни съдове. Рутинните лабораторни изследвания, които използваме, са кръвна картина, липиден профил, бъбречни и чернодробни показатели, щитовидни хормони, кръвна захар, както и някои по-специфични тестове за диагностициране на инсулинова резистентност.

Вече сме в студения сезон. Как ниските температури и променливото време се отразяват на пациентите със сърдечносъдови заболявания?

Ниските температури водят до т.нар. вазоконстрикция – свиване на кръвоносните съдове и респективно - при хората с хипертония се повишава артериалното налягане. При исхемична болест на сърцето пък при излагане на студено пациентите получават т.нар. студова ангина, която е израз на недоброто кръвоснабдяване на сърцето, защото от студа, както отбелязах, се свиват кръвоносните съдове. От друга страна, знаете, студеното време засилва честотата на респираторните инфекции и при пациенти със сърдечни проблеми се стига до декомпенсиране на хронични заболявания като сърдечната недостатъчност.

Част от екипа на клиниката с актрисата Мария Бакалова

Вярно ли е, че хипертониците обичайно имат „лятна“ и „зимна“ терапия и в какво е разликата?

Да, при пациентите с хипертония през зимните месеци се налага да се увеличи дозата на приеманите антихипертензивни медикаменти, а често и се добавят нови, защото артериалното налягане се е повишило вследствие на вазоконстрикцията, която настъпва при ниските температури. През лятото наблюдаваме обратния феномен – т.нар. вазодилатация, тоест разширяване на съдовете и понижаване на артериалното налягане. Тогава обикновено намаляваме лекарствата.

Почти всички вече знаят за рисковете от високото кръвно. Но при най-възрастните и прекалено ниските стойности могат да са опасни. Какво е нормалното кръвно при пациентите на 80+ г.?

С напредването на възрастта артериалното налягане често се повишава. Това се дължи на промени в аортата – при млади пациенти тя е разтеглива, а при възрастните става ригидна. Разбира се, има други фактори и състояния, резултат от общото състояние на възрастния пациент, които обуславят хипертензивните нарушения. За нормална горна граница при възрастни хора се приема АН 139/89 mmHg. Стойности над тези и съответно – нелекуването на хипертонията могат да доведат до усложнения, като най-честите и тежките са хеморагичен и исхемичен инсулт, сърдечна недостатъчност и исхемична болест. От друга страна, ниските стойности на АН пък водят до нарушаване на миокардната перфузия, тоест доброто и нормално кръвоснабдяване на сърцето. Това е от особено значение при пациенти с исхемична болест на сърцето – хипотонията при тях води до стенокардни оплаквания, поради недобро кръвоснабдяване.

За кои пациенти са подходящи и за кои - не апаратите за кръвно, които се поставят на китката?

Апаратите за измерване на артериалното налягане, които се поставят на китката, не са подходящи при възрастни пациенти, точно поради промените, които настъпват при тях в аортата и за които споменах по-горе. След редица проучвания беше установено, че този вид апарати са подходящи предимно за хора под 40-45 години. Причината е, че чрез тях измерванията се правят върху артериите в китката, които са с доста по-малък калибър от тези над лакътя. С времето артериите в тялото се променят и стават още по-тънки, затова и апаратите за кръвно за китка не успяват достатъчно прецизно да доловят сигналите от тях.

Как в домашни условия пациентът и близките му могат да разграничат дали болка в гръдния кош е от сърдечен произход или се дължи на други причини?

Всяка по-продължителна гръдна болка би трябвало да накара пациента да потърси лекарска помощ. Болката при исхемичната болест на сърцето обичайно се явява при физическо усилие, тя е продължителна и налага да прекратим физическото натоварване. Така е при т.нар. стабилна коронарна артериална болест. Болката при инфаркт се проявява в покой с ирадиация най-често към долната челюст и горните крайници. Болката при аортна дисекация например е много силна, раздираща, разпространяваща се към горните и долните крайници. Така или иначе, вече срещаме доста разновидности на гръдната болка и понякога много атипична болка след преглед и инструментални изследвания доказва сериозно сърдечносъдово заболяване. Затова и заключението е, че всяка гръдна болка налага консултация с кардиолог, за да се изключи или потвърди остро или хронично сърдечносъдово заболяване.

Кога говорим за хипертонична криза и какви трябва да са първите действия при нея до провеждането на лекарска консултация?

Хипертонична криза наблюдаваме при внезапно и много бързо повишаване на артериалното налягане. В такива случаи е редно да се извика „Спешна помощ“, а след това вече да се направи консултация с кардиолог, който да назначи и необходимите изследвания.

 С доц. Ташева разговаря Петър Галев

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook