Здраве

27 Октомври 2016

8869

Петър Галев

Доц. Сашо Асьов е завършил медицина в София. Специалист е по ортопедия и травматология. Има магистратура и по здравен мениджмънт. Работил е в Окръжната болница в Благоевград, бил е лекар на футболен отбор „Пирин“, както и ортопед в Клиниката по ендопротезиране в гр. Етрополе. От 1992 г. работи във Втора клиника по ортопедия и травматология на „Пирогов”, а от 2014 г. е неин ръководител. Има специални интереси в областта на ендопротезирането на коленната и тазобедрената става; травмите и ортопедичните заболявания на ходилото. Има множество специализации и курсове у нас и в чужбина по хирургично лечение на травми и ортопедични заболявания, ставно ендопротезиране и реендопротезиране. Членува в Българската ортопедо-травматологична асоциация, както и в международни научни дружества.

- Доц. Асьов, битува едно мнение, че ортопедията и травматологията са „силовите“ специалности в медицината, какво мислите за това?

- Не, не, в никакъв случай! Е, в някои моменти се налага ортопедът да използва физическа сила, но основното са перфектните познания и овладяна до тънкост техника на изпълнението. Абсурдно е да се смята, че с груби действия могат да се постигнат резултати при нашите операции.

- Вас лично какво Ви привлече в ортопедията и кои са учителите Ви в специалността?

- От дете ми е интересно да сглобя нещо, да постигна цялостен завършен резултат. По-късно в ортопедията видях такава възможност – да възстановя функция, която е била нарушена или загубена. Първият ми учител, светла му памет, е доц. Кацаров – детски ортопед в института в Горна баня. С него работих в Етрополе. Като учители приемам д-р Паскалев и особено проф. Йотов, водещият ни ортопед-травматолог, на когото съм асистирал много време и от когото съм „крал занаята“.

- Много специалности през последните години бяха буквално преобразени благодарение на новите технологии, има ли такава тенденция при вас?

- Ние категорично попадаме в групата на тези специалности, където технологиите навлизат с много бързи темпове. Вече говорим не само за компютър асистирана, но и за роботизирана хирургия. Разбира се, основното си остават познанията и уменията на лекаря. Дори има спорове дали в ортопедията роботизираните операции са толкова голямо предимство, за което трябва да настояваме да се въведе и в България. Цената на апаратурата е много висока, резултатът е същият, както ако операцията е извършена „на ръка“ от опитен ортопед, а като времетраене дори интервенцията е по-дълга с помощта на робот или компютър. Но безспорно полезни новости имаме в имплантологията. Средствата за фиксация на костите са все по-адаптивни към организма и като материали, и като начин на изработка и поставяне. Разполагаме с много голям избор от импланти, отговарящи най-добре на конкретните нужди, състояние и придружаващи заболявания на пациентите.

- Защо след подмяна на става – тазобедрена или коленна, които са най-честите операции в ендопротезирането, повечето пациенти се движат отлично, но има и такива, при които проблемите продължават?

- Това е много обширна тема! В България не се различаваме много по отношение на резултатите от тези операции, които постигат и по света. Усложненията са при 0.5 до 1.5 на сто от оперираните. Значителна част от причините за незадоволителен резултат са извън фактора „професионализъм на лекаря“. Той може да е направил всичко по правилата, но пак да настъпят усложнения. Всички знаят максимата, че в медицината две и две невинаги е четири. Но все пак огромният процент от оперираните се радват на несравнимо по-добро качество на живота в сравнение със състоянието им преди подмяната на става. Една от причините за продължаващи оплаквания е възникването на ендогенна (вътрешна, а не привнесена отвън) инфекция. Това става при срив на имунитета по различни причини. Тя не може да се лекува ефективно само чрез антибиотици, защото там липсва кръвоносен съд, който да ги достави до мястото на инфекцията, а освен това микроорганизмите са „защитени” от т. нар. биофилм. Тогава се налага повторна операция, каквато е и световната практика. Такива усложнения не са редки и в другите развити държави – например в Европа има цели клиники, които се занимават с инфектирани ендопротези. Това, разбира се, не са единствените усложнения – възможни са и луксации, разхлабване на ставите и други реакции на организма.

- Много от хората трудно вземат решение и отлагат продължително операция за смяна на ставата, когато имат хронични болки и трудно се движат, какво ги съветвате?

- Първо трябва да кажа, че функционалният резултат и възстановяването е по-бързо и успешно, ако операцията се направи във фаза, в която не са настъпили така наречените контрактури. Защото увредената от артроза става ограничава движенията, скъсяват се сухожилията, мускулатурата атрофира. Когато тези изменения са тежки, дори при успешно ендопротезиране възстановяването на пълните функции на крайника е много бавно и невинаги пълноценно. В моята практика обаче никога не вземам решение вместо пациента и близките му. Намирам време да им обясня достъпно всичко, свързано със състоянието му, отговарям на въпросите и оставям решението на болния. За всекиго прагът на поносимост на болка е различен, но ако тя се явява и в покой, ако не се повлиява от лекарствата и се стига до значително обездвижване и трудности в самообслужването, това са сериозни показания за операция. От болна става не се умира, но едно обездвижване може да доведе до много сериозни общи здравословни проблеми и задълбочаване на хроничните заболявания.

- Сменят ли се вече рутинно лакътна и раменна става, както и глезен?

- Извън таза и коляното най-често оперираме раменната става, най-вече при счупвания и по-рядко при артрози. Доста по-редки са операциите на лакътната и глезенната става, защото там резултатите все още не са така убедителни. Освен това горният крайник е висящ, там няма механичен натиск от тялото и артрозата по-трудно води до тежки ограничения и болки.

- Лукс ли е смяната на ставите на пръстите на ръцете, когато са силно деформирани?

- Не е лукс, но е екзотика, защото функционалните резултати са колебливи. По-скоро там се практикува хирургично обездвижване на става във функционално положение, което позволява нормална хватателна и други функции на ръката.

- Има ли напредък при операциите по повод счупванията на бедрената шийка при възрастните хора?

- Тези фрактури са истинска епидемия. Това състояние застрашава живота на възрастните заради множеството възможни усложнения. Но съвременното развитие и на ортопедията, и на анестезиологията ни позволява да оперираме дори много възрастни хора, които получават шанс за още години живот при възможността да се движат и самообслужват. Ако дилемата е операция или не, статистиката е категорична, че оцеляват най-вече оперираните.

- Имате ли пациент, който помните дълги години по професионални или емоционални причини?

- Разбира се! Една известна българска оперна певица, която живееше дълги години в Париж, при посещение в България си счупи бедрената шийка. Тогава беше на 98 г.! Но вместо да поиска да отиде във Франция за операция, тя реши да се лекува при нас, в „Пирогов“. Слава богу, всичко мина добре, раздвижи се и си отиде успешно. На раздяла обеща да ме покани на вековния си юбилей. И две години по-късно действително получих покана, написана на ръка, за 100-годишнината ѝ. Нямаше как да отида, но бях много радостен и впечатлен! Трябва да ви кажа, че в развитите страни съвсем за нормално се приема пациентът за ендопротезиране да е между 85 и 95 години. Това се случва все по-често и в България. Тези дни оперирах пациентка на 91.

- Какво ще посъветвате младите и хората в активна възраст, за да си запазят максимално добре двигателния апарат?

- Много е важно в ранните години един човек каква костна плътност и мускулна маса ще изгради. Това става с правилно хранене и активно движение. Не говоря за професионален спорт, а за системни физически натоварвания за удоволствие и здраве. Ако човек навлезе в напредналите години с добре развита костно-мускулна система, дори и да се разболее от остеопороза, тя ще краде от много по-голям запас и трудно ще го изчерпа до степен да се получат тежките усложнения. Дали ще бъде плуване, каране на колело, ходене по планините или народни танци, важното е човек да се натоварва редовно и с мярка. Претоварването обаче не се препоръчва, не бива спортът да води до проблеми и оплаквания! Много се радвам, че напоследък забелязвам повишен интерес към поддържане на добра физическа форма при младите хора.

Сподели във Facebook