В разгара на грипната епидемия започнаха да се появяват и новините, че вирусът е причинил смъртта на пациенти. Това винаги се възприема като нещо извънредно и неочаквано, за разлика например от починалите от инфаркт, инсулт или рак. Някак си не ни се струва възможно и честно животът да бъде прекъснат от едно заболяване, което би трябвало да протече за около седмица и после да забравим за него. Всъщност огромният процент от случаите на грип наистина приключва с пълно оздравяване. Но истината е, че никой, дори и напълно здрави млади хора, не е застрахован от усложнения, включително хронични увреждания или фатален изход. Това, разбира се, не означава човек да изпада в паника или черногледство.

Добрата новина е, че информираният и адекватно действащ превантивно и при заболяване от грип пациент няма да се нареди в черната хроника. Здравните власти и специалистите епидемиолози са категорични, че всяка грипна епидемия, независимо дали е предизвикана от „рутинни“ или от щамове с екзотични имена, взима жертви. Най-често те са в полярните възрастови групи – сред най-малките деца (обикновено със социални и/или подлежащи здравословни проблеми) и сред хората от третата възраст с хронични заболявания. Това е така заради недостатъчно зрелия имунитет при малките и силно намалелия, „изхабен“ имунитет при възрастните.

Парадоксално, но точно бурната имунна реакция при иначе здрави хора в разцвета на силите си може да доведе в някои случаи до изключително тежко протичане на грипа и загуба на живота заради спецификата във взаимодействието между поразените от грипа тъкани и имунната система. И все пак заради малшанс, неподозирани съпътстващи заболявания, които са се усложнили от вирусната атака, или други неподлежащи на контрол причини си отиват малцина. В дъното на повечето от усложненията при грип, на трайните увреждания на здравето и загубата на живота от вирусната инфекция стоят липсата на профилактика (основното тук е поставянето на ваксина поне месец преди очаквания грипен сезон), немарливото поведение по време на епидемия, ненавременното и/или неадекватно лечение при заразяване, късното търсене на високоспециализирана помощ при първи признаци за усложнение.

Защо грипът е различен от обичайните настинки, ринити и фарингити

На първо място заради общото въздействие върху целия организъм. Вирусите на хремата, които са много на брой, се размножават в носоглътката, възпаляват и запушват носа, причиняват ни известно неразположение, но толкова. Докато грипният вирус, който се размножава също в горните дихателни пътища, за броени часове предизвиква тежка интоксикация на цялото тяло. Точно заради това са болките в ставите, мускулите и кожата, главоболието и безсилието, стремглаво покачващата се с втрисане температура. Тези симптоми се дължат на така наречения оксидативен стрес, на изливането в цялото кръвообращение на токсични субстанции, образувани от взаимодействието на имунните клетки с поразените от вируса участъци в трахеята и бронхите. Просто по природа този вирус е силно агресивен, има капацитета да предизвика сериозна ответна реакция, вътрешна битка, последиците от която могат да засегнат практически всеки орган – бели дробове, сърце, мозък, бъбреци, жлези с вътрешна секреция, храносмилателен тракт, очи и уши… Едва в следващия етап от заболяването може да се стигне до специфични усложнения, например бактериални инфекции. Но и първоначалната увреда от самия вирус никак не е за пренебрегване.

Какви са възможностите на човека да не допусне грипът да го победи

  1. Ваксиниране! В България това се смята за излишно. Но нали не смятаме, че британци, германци, французи и швейцарци са по-глупави от нас или по-малко си ценят здравето и живота, та се ваксинират масово. Особено рисковите групи: деца, старци и хронично болни. Но вече за ваксина е късно, защото сме в разгара на епидемията, а тялото има нужда от поне 3-4 седмици, за да изгради имунен отговор срещу конкретните сезонни щамове, включени във ваксините.
  2. Строга лична хигиена по време на грипна вълна – често миене на ръцете с вода и сапун, особено след ползване на транспорта и излизане навън. Носене на маска в многолюдни места – магазини, офиси и др., както и в аптеки, поликлиники и болници. Избягване на контакти с видимо болни хора. За рискови пациенти се препоръчва профилактичен прием на специфичните лекарства за лечение на грип, но в по-ниски от терапевтичните дози за по-дълъг период от време.
  3. При първите симптоми на заболяване с треска и висока температура, особено по време на епидемия, трябва да започне лечение с противогрипен химиопрепарат, без да се изпада в колебание дали болестта е грип или не. Вероятността да е грип е огромна. В България има дълъг успешен опит в приложението на Ремантадин. Това лекарство е изключително ефективно, ако се започне до 48 ч след началото на заболяването. Употребата на антибиотик в първия ден на грипа е напълно излишна!
  4. Почивка на легло, лека храна, прием на течности със стайна температура. При принципно увредени хора, ако след първите 24-48 часа от противогрипното лечение не настъпи подобрение, е по-добре да се посети болнично заведение. Същото важи и за малките деца!
  5. Всяка негативна промяна в състоянието в следващите дни изисква консултация. Тревожни симптоми са: преминаване на кашлицата в постоянна, мъчителна с отхрачване на гнойни секрети; засилване на отпадналостта, отказ от храна и течности; замъглено съзнание, повръщане „на фонтан“, болка при повдигане на главата от възглавницата; аритмия, задух, болки в гръдния кош; мътна урина и/или кръв в урината, болки в бъбреците.
Сподели във Facebook