.jpg)
Ентомофагията - добре дошли в бъдещето
В насекомите е спасението от продоволствената криза
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
От всички кризи, пред които човечеството е изправено - демографска, екологична, изчерпване на запасите от питейна вода и енергийни ресурси, недостиг на храни - последната, без по никакъв начин да се омаловажават останалите, предизвиква изключителна тревога, тъй като е непосредствено свързана с оцеляването на хомо сапиенса.
По данни на Продоволствената и селскостопанска организация (FAO) на ООН дори сега живеещото поколение на Земята, което посещава детските градини и училищата, в близките 30-40 години, когато населението на планетата ще достигне и надмине 9 милиарда души, ще бъде изправено пред изключително жестока и безпощадна продоволствена криза. Причината е, че произвежданите храни по никакъв начин няма да могат да изхранят тези допълнителни над два милиарда гърла, които ще се появят на бял свят през близките години. Според статистиката в света системно не си дояждат около 1,5 милиарда души, а над половин милиард откровено гладуват.
Междувременно в член 25 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН е записано: „Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище...”. Само че при сегашните дадености задачата по изхранването на населението след няколко десетилетия ще е абсолютно неизпълнима, което означава глад, повсеместен глад, последствията от който ще бъдат катастрофални за цивилизацията на Земята. Такава е изключително тревожната прогноза на FAO, оповестена наскоро. Всичко говори за един предстоящ кошмарен сървайвър, в който няма да има зрители, а само участници.
Сигурен симптом за наближаването на въпросната криза е непрекъснатото повишаване на цените на основните храни (месо, житни култури, захар, млечни продукти), което от 1990 г. съставлява цели 214%. В наши дни сме свидетели на добавянето в храните на невероятен брой сурогати и синтетични материали, заменящи натурални съставки в тях, с оглед изхранване на възможно повече хора. За съжаление голяма част от продуктите на съвременната хранителна промишленост силно се разминават с понятието здравословно хранене.
Изходи се търсят в най-различни посоки – съживяване и възраждане на забравени във времето храни като киноа, амарант, топинамбур, камелина и т.н., в синтеза на изкуствени протеини, в по-мащабното утилизиране на морските водорасли и въобще морската фауна и т.н., и т.н.
Съгласно официално становище на FAO най-перспективно направление за противодействие на надвисналата със страшна сила продоволствена криза са... насекомите.
Да, именно насекомите – скакалци, щурци, водни кончета, бръмбари, гъсеници, мравки, мухи, пчели, оси и т.н. Според специалистите Земята се обитава от над 1400 вида „ядливи”, т.е. потенциално подходящи като храна, членестоноги. На всеки жител на нашата планета се падат над 200 кг биомаса от летящи, плаващи и пълзящи животинки, които, общо взето, не са нито любимци на човечеството, нито предизвикват определени положителни емоции. Факт е обаче, че 90% от биомасата на нашата планета е съсредоточена именно в насекомите, чиято популация и плодовитост е наистина зашеметяваща.
Например само за едно лято потомството на обикновената домашна муха може да достигне цели пет трилиона (пет хиляди милиарда) насекоми, които, ако решат да се строят в една редица, ще „покрият” разстоянието до Луната! Представителите само на това насекомо наброяват цели 60 хиляди вида, които са обсебили цялата планета, дори и Антарктида.
Личинките на повечето от тях са изключително богати на протеини, като в някои съдържанието им достига и надминава 40%. За сравнение в говеждото месо то е едва 23-25%, в свинското – 22-24%, а в пилешкото – 18-25%. При това отглеждането на подобно „стадо” е свързано с многократно по-малко разходи, отколкото при които и да са домашни животни – свине, говеда, кози, овце, зайци, птици и т.н. За изхранването на последните се изразходват колосално количество растителни протеини, които могат да бъдат използвани като храна от човека.
Например за получаването на едно и също количество протеини в една ферма за щурци е необходима 12 пъти по-малко храна, отколкото в една кравеферма. Според американския ентомолог Крейг Шепърд от университета в щата Джорджия отпадъците от големите птицеферми с над 100 хиляди пернати само за пет месеца, без каквито и да било вложения, могат да осигурят „урожай” от над 66 тона личинки, които да се използват като пълноценна храна за изхранване на птиците. Колкото и странно да звучи на пръв поглед, насекомите наистина изглеждат едно особено перспективно направление за решаване на тежката продоволствена криза на Земята. За изследване на състава и възможностите за използване на насекомите като пълноценна храна в близкото бъдеще в ЕС са заделени над три милиона евро. Контролът върху изпълнението на този проект е възложен на британската Агенция по хранителни стандарти (Food Standards Agency - FSA). Справедливостта изисква да признаем, че ентомофагията (консумирането на насекоми) съвсем не е новост за човечеството.
За около два милиарда души на Земята различни видове насекоми от столетия са обичайна, дори любима храна.
Например в Китай за изискан деликатес се смятат гъсениците на копринената буба, чийто вкус напомня този на месото на рака или скаридата. Скакалците са изключително популярна, почти национална храна в Мексико, където ги ядат във всякакъв вид – сурови, сушени на слънце, варени, пържени или мариновани в сок от зелени лимони (лайм). В земите на Амазония и в Африка печените бръмбари са истинско лакомство, което се консумира като пуканки. А в Тайланд, Китай и някои страни на Латинска Америка порция запържени в масло бамбукови червеи са прекрасно „антре” към обяда, както например супата за европееца. Мравките определено са най-популярните и предпочитани насекоми след скакалците.
В Колумбия печени мравки традиционно се предлагат в кинотеатрите и са предпочитани пред попкорна. Най-вкусни определено са т.нар. медени мравки, обитаващи Австралия, които се хранят със сладкия нектар на цветовете на растенията. От векове те са любима храна на местните аборигени. Интензивните изследвания показаха, че повечето от насекомите са изключително полезна и диетична храна, която съдържа редица ценни за човешкия организъм нутриенти. Гъсениците например са богати на протеини - над 28% (т.е. повече от което и да е месо), а по съдържание на калций (29,6 мг/100 г) и желязо (35,5 мг/100 г) те превъзхождат говеждото съответно близо 4 и над десет пъти! При почти аналогично съдържание на протеини скакалците са около два пъти по-богати на калций от свинското месо и около 4,5 пъти от говеждото.
За разлика от традиционните меса всички насекоми са бедни на липиди и почти не съдържат холестерол. Количеството на липидите в скакалците е 6,1%, в торните червеи – 3,8%, в термитите – 2,2%, а в пчелите – едва 1,4%. За сравнение съдържанието на мазнини (предимно наситени) в говеждото месо е над 16%, а в свинското – повече от 30%.
Диетолозите виждат в ентомофагията спасение от един особено сериозен здравословен проблем на съвременния човек – наднорменото тегло, от което страдат около милиард и половина жители на Земята. Триста милиона са тези със затлъстяване. В насекомите са открити редица витамини и други биологично активни вещества. При много народи личинките на пчелите и самите пчели са любима храна, която помага на потенцията.
Изключително лакомство, което е богато на ценни нутриенти, е водното конче, което обаче се лови трудно, тъй като развива скорост от над 60 км/ч. В този смисъл то си е парекселанс истинска fast food (бърза храна).
Очевидно не е далеч денят, в който и ресторантите в Европа ще предлагат например крем супа от гъсеници, печени на скара скакалци, а за десерт – глазирани скорпиони. Съвсем наскоро на човечеството предстои трудният избор между храна, в която преобладават съмнителни природни или синтетични сурогати, или пълноценни продукти с високи диетични качества, произведени частично или изцяло от насекоми или техни личинки.
Преодоляването на психическата бариера при ентомофагията си е истинско предизвикателство. Първата крачка в Европа вече е направена – в Белгия е разрешено предлагането и консумацията на десет вида насекоми. А австрийската дизайнерка Катарина Унгер създаде изящна домашна ферма за личинки на муха, която в абсолютно автономен режим, без каквито и да са енергийни и други разходи, за по-малко от три седмици осигурява 2,4 кг висококачествени протеини. Добре дошли в бъдещето!
