През последните години омега-3 придоби репутацията на панацея за всички болести: смята се, че тя предотвратява развитието на исхемична болест на сърцето и на диабет, помага при артрит.

В края на октомври учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис начело с проф. Уилям Аронсън обявиха поредното откритие: хранителната добавка омега-3 (рибено масло в капсули) забавя развитието на рак на простатата. Само преди 40 години никой не знаеше за ползата от тези мастни киселини. Те са открити от датския лекар Йорн Дйерберг, който се заинтересувал от факта, че гренландските ескимоси практически не страдат от сърдечносъдови заболявания, въпреки че поемат в огромно количество животински мазнини. В Гренландия от инфаркт и инсулт умират само 5,3% от мъжете на възраст от 45 до 64 години, а в Съединените щати даже при диета с по-малко мазнини исхемичната болест взима живота на 40% от възрастните. 

Дйерберг и двама негови колеги заминали за Гренландия, където проследили диетата и изследвали кръвни проби на ескимосите. Учените бързо открили, че нивото на липидите (мастните киселини) в кръвта на ескимосите съответства на нормата. След 2-годишни проучвания те установили, че нивото на дълговерижните мастни киселини при ескимосите е значително по-високо, отколкото при датчаните. Така те открили вълшебните омега-3. 

Мазна и много полезна

Омега-3 представлява цяло семейство полиненаситени незаменими мастни киселини, които постъпват в организма само с храната. Те са 2 вида – дълговерижни и кратковерижни. В продуктите, които съдържат омега-3, се срещат и двата вида. 

В някои продукти има повече дълговерижни мастни киселини, като ейкозапентаенова и докозахексаенова мастна киселина. И двете имат забележителното свойство да понижават рязко концентрацията на „лошия” холестерол в кръвта, който води до образуване на атеросклеротични плаки, и да повишават нивото на „добрия” холестерол. По този начин тези мастни киселини влияят благотворно на сърцето и съдовете на главния мозък и предпазват от развитие на метаболитен синдром. Също така те:

•  Понижават артериалното налягане при хипертония;

•  Намаляват риска от развитие на тромбози и аритмии;

•  Намаляват риска от инфаркт на миокарда и исхемичен инсулт;

•  Намаляват риска от внезапна смърт при исхемична болест;

•  Подобряват работата на мозъка, паметта, концентрацията.

Основен източник на тези мастни киселини са пресните мазни риби (риба тон, скумрия, херинга, сьомга, пъстърва, камбала) и морските дарове (миди, стриди, калмари). 

Колкото по-студено е морето, толкова по-мазна и полезна е рибата: морските обитатели на северните води просто не могат да трупат мазнини от наситени киселини, които  кристализират при ниски температури. Затова рибите използват некристализиращи ненаситени мастни киселини.

Едва ли е съвпадение, че 19 от 20-те страни с най-висока продължителност на живота са морски държави, в които рибата заема важно място в диетата.

Други продукти съдържат доста повече кратковерижни мастни киселини, като алфа-линоленовата киселина, която се намира преимуществено в растения – броколи, спанак, зелен фасул, ядки и семена. Смята се, че омега-3 киселините от растителен произход не са толкова полезни и ефикасни, колкото тези, които се съдържат в морската риба. 

Ползите от рибата

Ролята на омега-3 в бъдеще ще расте, защото начинът на хранене и свързаните с него заболявания (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет) се превръщат в едни от най-важните проблеми на XXI век. Много производители на храни вече добавят омега-3 в различни продукти – в някои хлябове, млека, плодови сокове, консервирани макаронени изделия и фасул.

Според откривателя на омега-3 Йорн Дйерберг ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина ще станат основа на профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Те ще се препоръчват от здравните власти например на бременните жени и децата, защото полиненаситените мастни киселини подпомагат умственото развитие. Изследванията показаха, че концентрацията на омега-3 в кърмата влияе много положително на развитието на мозъка на бебето. Ефектът е добър не само ако майката консумира риба, но и ако приема добавки с омега-3 мастни киселини.

Точна информация за свойството на омега-3 да предотвратява онкологични заболявания все още няма, но учените разполагат с интересни данни, отнасящи се до рака на гърдата, на червата и простатата. Те са убедени в съществуването на определена зависимост, но все още не могат да кажат със сигурност дали омега-3 предотвратява тези заболявания, или само намалява риска от развитието им.

Омега в порции и грамове

Общо взето, здравият възрастен човек, който яде 2 порции мазна риба седмично, си осигурява необходимата доза омега-3. Дори и ако рибата е консервирана. Единственото изключение е рибата тон: за разлика от другите видове, в процеса на консервиране тя се обработва два пъти, при което голяма част от омега-3 се разрушава. Това беше потвърдено от тестове, извършени от британски учени.

За профилактика срещу сърдечносъдови заболявания трябва да се приемат не по-малко от 0,45 грама (450 мг) дълговерижни мастни киселини омега-3 дневно, или около 3 грама (3000 мг) седмично. Тази доза може да се осигури с изяждането на 2-3 порции от 100 грама мазна риба в седмицата. Хората с проблеми на сърцето, особено прекаралите инфаркт, се нуждаят дори от по-високи дози омега-3.

По-добре е да не се разчита на солените и пушените риби. Риба може да се яде всеки ден, стига тя да не съдържа живак.

 

Сподели във Facebook